Новината, че Лионел Меси ще бъде новият капитан на аржентинския национален отбор най-вероятно е изненадала голяма част от испанската и европейска футболна общественост, която не го припознава като истински лидер. За тези, които са запознати с футболната история на страната обаче, знаят, че намеренията на селекционера Алехандро Сабела имат своя перфектен замисъл.
Избирайки "Бълхата" за наследник на Хавиер Масчерано, новият наставник изпрати съвсем ясното послание, че този аржентински отбор ще бъде неговият. Меси ще поеме отговорността в игрови и мотивационен план, така както го направи един Хуан Себастиан Верон в Естудиантес, който веднага щом получи лентата, вдъхнови отбора за спечелването на Копа Либертадорес през 2009 г.
Упоритият и противоречив Верон не е нито типичният стереотип за капитан, нито се доближава до характера на звездата от Барселона, но със своя талант и блестящ пример изведе тима от Ла Плата до континенталния успех, както и до титлата на аржентинската Апертура година по-късно.
За да разберем по-добре мотивите на Сабела да сложи лентата на ръката на Меси, трябва да погледнем малко по-надълбоко и да се върнем към незабравимия триумф на Мондиал 1986. Кой смятате, че бе капитан на тогавашния отбор? Талисманът на Аржентина, този, с когото винаги ще бъде сравняван Лео - Диего Армандо Марадона.
25 години по-късно поглеждайки към онова време е лесно да се забрави какъв голям риск всъщност е поел Карлос Билардо тогава да реши точно Марадона да бъде представителната личност на тима. "Големия нос" избра Диего пред Даниел Пасарела, един от най-великите защитници на Аржентина в цялата история на футбола и безусловен лидер на отбора.
"Ел Кайзер" носеше лентата в 33 мача на "небесно-сините" и все още играеше футбол на най-високо ниво. 1986 обаче бе годината, в която приключи кариерата на Пасарела в националния отбор, като пропусна финалите в Мексико след решението на Билардо. Има известна доза ирония в това, че Сабела тръгва по същия път.
Въпреки всичко, което се е случило извън терена тогава, няма съмнения, че решението Марадона да стане капитан е бил силен ход. За останалите Диего бе източник на вдъхновение със своите действия, а не с думите и бе главната причина за най-великото представяне на Аржентина на световни футболни финали.
Това е примерът, който цялата нация желае нейният герой Меси да последва. Капитанската лента трябва задължително да доближи играча на Барселона до своя народ, който все още има резерви относно представянето му в националния отбор в сравнение с това за "блаугранас", и който трябва да му даде шанс да докаже своя патриотизъм.
Така както Марадона издигна играта си до нови върхове, така трябва и Меси да се превърне в лидера, който да води Аржентина на следващото Световно първенство в Бразилия.
Разбира се, задачата на Лионел ще е значително по-трудна що се отнася до съотборниците, с които ще се подготвя за Мондиала през 2014 г.. Съотборници, които са далеч от колегите на Марадона през 1986 и 1990 г. Освен това Меси не притежава арогантността и избухливостта на бившия си наставник в националния отбор и само времето ще покаже дали ще бъде на висота в новата си роля.
Има и други солидни аргументи, които ще са в тежест на 24-годишния аржентински гений. Всички видяхме на турнира Копа Америка какъв тежък товар носи на раменете си Меси. Той е избран да бъде едва ли не спасителят на тима, да бъде плеймейкър и същевременно най-добрият голмайстор. Представянето му обаче породи въпроса дали цялата тази отговорност трябва да бъде сведена до един човек, бил той и Меси.
Нека за момента оставим съмненията и да мислим, че най-добрият футболист в света ще поведе Аржентина в световните квалификации. Защото, ако има човек на света, който може да задмине "Ел Диего" и да заеме мястото му на върха, то това е малкият маестро с огромните нови отговорности на плещите.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
