Един гроб на гробището в Дъдли винаги е отрупан с цветя. И така вече почти шест десетилетия.
Често, когато автобусът на Манчестър Юнайтед поеме по M6 на юг за мач с някой от бирмингамските отбори или Уулвърхемптън, той се отбива в градчето в западен Мидландс, за да почете един от героите си.
В гроба почива Дънкан Едуардс, който е сред жертвите на мюнхенската трагедия от 6 февруари 1958-а и си отива от този свят само на 21 години.
Седмина от Бебетата на Бъзби издъхват на място, а той е осмият. Борбата за живот на Едуардс в баварска болница продължава повече от две седмици, но на 21 февруари скръбната вест обикаля света.
Неговата отложена смърт е възможно най-лошият възможен епилог на катастрофата, тъй като си отива най-обичаният английски футболист.
Дънкан защитава цветовете на Юнайтед, но е национално богатство и Англия се прекланя пред таланта му.
Навръх 17-ия си рожден ден подписва първия си професионален договор, а само година по-късно дебютира за националния отбор.
"Той имаше стойка, виждане, техника. Можеше да спре топката на гърди и да опъне 60-метров пас като по конец и с двата крака. Никога не съм чувствал някой друг да ме превъзхожда по такъв начин и никога не съм виждал толкова даровит и силен футболист като Дънкан", споделя с благоговение самият Боби Чарлтън.
А неговата оценка не подлежи на съмнение...
Британският вестник "Телеграф" се натовари с отговорната задача да излъчи двайсетицата на най-великите футболисти на Острова.
И не се съмнявайте, че Дънкан Едуардс е там, въпреки че кариерата му приключва толкова рано и толкова тъжно.
Вижте в галерията как изглежда топ 20 на най-добрите британски играчи.
