Топ 100 на най-великите играчи на мондиали

Дидро 30.05.2014, 06:41

Снимка: Getty Images

Той е! Христо Стоичков е единственият българин в списъка на велики, оставили следи на мондиал. Поне според вестник "Гардиън". Стоичков е номер 56 в списъка, изготвен от експерти, легенди и журналисти.

1. Пеле (Бразилия): Да изберем друг за номер едно щеше да е обидно. Марадона е велик, но Пеле е символът на мондиалите. На 17 той се появи и постави света в краката си за първата титла на Бразилия. През 1962-ра бе контузен в повечето мачове, но... Отборът от 1970-а с Пеле начело е най-незабравимата гледка в историята на световните първенства. Жаирзиньо, Жерсон, Карлос Алберто, Ривелиньо и Тостао. А до тях великият Пеле. Той бе толкова добър, че съперниците го аплодираха - случи се след петия гол във вратата на Швеция на финала през 1958 г. (5:2) и след четвъртия в мрежата на Италия (4:1) на финала през 1970 г. Всеки от онова време, гледал Пеле, е категоричен: Футболът имаше друго измерение с номер 10 на игрището. Клодоалдо, един от съотборниците му от великия тим на 1970-а, казваше: "Където и да отивахме по света, всички искаха да го целунат и да се снимат с него. Тези, които не успяваха, просто целуваха терена, където той бе играл.". Общо: 4 първенства, 14 мача, 12 гола.

2. Диего Армандо Марадона (Аржентина): Агресивен, гениален и с маниери на уличен футболист, Марадона е най-великият за поне половината свят. Останалите го нареждат втори. На 17 г. Сесар Луис Меноти го извади от състава за домашното световно, което Аржентина спечели. Четири години по-късно светът го видя, но всичко завърши в сълзи - Марадона бе изгонен с червен картон срещу Бразилия. През 1986-а най-съвършеното индивидуално спечелено световно първенство му принадлежеше, а през 1990-а минути го спряха от нов триумф. За да играе и в САЩ 94, където го хванаха с допинг. Неповторим, многолик, обичан и мразен, спорен... Божията ръка. Просто Марадона. Общо: 4 първенства, 21 мача, 8 гола.

3. Франц Бекенбауер (Германия): Кайзера. Свободен на терена, изпълнявайки роля на защитник, полузащитник, организатор на играта - всичко това едновременно. Пасовете му през целия терен остават легендарни най-вече с лекотата им. Култов и с изиграните близо 40 минути с извадено рамо на полуфинала с Италия през 1970-а, когато довърши мача с ръка, превързана за гърдите. Но не напусна битката. Спечели трофея като играч и треньор - това го включва автоматично в пантеона на най-великите. Общо: 3 първенства, 18 мача, 5 гола.

Снимка: Getty images

4. Роналдо (Бразилия): Каквото и да кажем, ще е малко... Най-големият голмайстор в историята на мондиали с 15 гола, 2 пъти шампион, герой на 4 първенства... А и с най-странната прическа в историята, вероятно (2002-ра, пони перчема). Наслада за окото, за съжаление контузиите попречиха да видим още много от този велик талант. Общо: 4 първенства, 19 мача, 15 гола.

Снимка: Петер Шолс, Reuters

5. Зинедин Зидан (Франция): Герой от два финала, но с много различна роля. Един от най-великите европейски играчи в историята. През 1998 г. с два гола срещу Бразилия даде първата титла на страната си. През 2006-а удари с глава Марко Матераци и бе изгонен преди да се стигне до загубата с дузпи. Вкара и в двата финала. Общо: 3 първенства, 12 мача, 5 гола.

6. Йохан Кройф (Холандия): Интелигентен и в центъра на всичко във великия холандски отбор от 1974 г. Прибираше се от позицията на нападател към центъра на терена и даваше тон за движение в тима, което и до днес изумява света. Беше като кондуктор, като куотърбек на този отбор. Арогантен и с невероятни хрумвания, оставящи противника в недоумение. Невероятното му его веднъж стигна до там, че отказа да носи трите ленти на "Адидас" на екипа и махна едната - имал личен договор с "Пума" и не му пукало за отборния контракт... Футболист и артист. Общо: 1 първенство, 7 мача, 3 гола.

Снимка: Getty Images

7. Лотар Матеус (Германия): Играчът с най-много мачове за Германия (150) и участник на пет мондиала. През 1986 г. бе аташиран да пази Марадона на финала (изпусна го веднъж и Аржентина победи), но 4 години по-късно бе капитан на отбора и лидер за триумфа. Отказа да бие дузпата на финала, защото един от бутоните му бе паднал от обувката и не бе сигурен, че ще вкара. Направи го Андреас Бреме... Страхотен халф, а по-късно и либеро. Невероятен лидер. Общо: 5 първенства, 25 мача, 6 гола.

8. Герд Мюлер (Германия): Човекът за малките голове или Бомбардирът на нацията. С бедра като стълбове, той вкарваше голове от невъзможни позиции и с всяка част от тялото. Повечето от съвсем близо. Победният му гол за титлата срещу Холандия през 1974 г. е типичен пример. Общо: 2 първенства, 13 мача, 14 гола.

9. Гаринча (Бразилия): Кривокракият Ангел. Радостта на народа. Както искате го наречете, и двете бяха прякори, дадени от феновете. Мнозина в Бразилия и до днес вярват, че Гаринча е по-добър от Пеле. Той беше въплъщението на бразилския гений и арогантност с топка в краката. Правеше съперниците на глупаци с финтове. Той вдъхнови триумфа през 1962 г. след контузията на Пеле. Алкохолизмът погуби този футболен феномен през 1983 г. Общо: 3 първенства, 12 мача, 5 гола.

Снимка: Getty Images / Guliver

10. Мишел Платини (Франция): Направи дебюта си през 1978 г., но бе напълно опазен от италианците в решителния мач за класиране в полуфиналната група. Треньорът на "скуадра адзура" Енцо Беардзот бе наясно с класата на младока. През 1982-ра той вече бе капитан и водеща фигура, а и част от Магическата четворка - невероятната халфова линия, която изведе "петлите" до полуфинал. Последва загуба от Германия, както и четири години по-късно в Мексико. Платини е и единственият играч, вкарал два пъти на рождения си ден по време на мондиали - през 1982 г. срещу Кувейт, а през 1986-а на Бразилия. Общо: 3 първенства, 14 мача, 5 гола.

Христо Стоичков отново е в отбрана компания на легенди на световния футбол. Дни преди мондиала в Бразилия английският в. "Гардиън" публикува топ 100 на най-великите играчи, оставили следа на световни първенства.

Класацията не е прищявка на журналист, а е изготвена с експертно мнение на жури от 40 души. Сред тях са легендите Зико, Лотар Матеус и Джон Барнс. Както и редактори от вестници като френския "Екип" и руския "Спорт Експрес" - библии в европейската спортна журналистика.

Та под номер 56 там е Христо Стоичков, единствен българин в тази елитна група. Какво пише в анонса за него:

"Носител на "Златната обувка" от първенството през 1994 г., Христо е Кралската особа на футбола в България. Без съмнение най-великият играч в историята на страната му, Стоичков бе технически надарен нападател, който изтормозваше отбраните със скорост, интелигентност и арсенал от трикове. Вкара шест гола за България, която достигна полуфиналите на световното преди 20 години, включително невероятен удар от пряк свободен срещу Германия на четвъртфинала."

Зад Стоичков са личности като Луиш Фиго, Георге Хаджи, Пол Гаскойн, Диди, Джачинто Факети, Юрген Клинсман...

Номер 51 в класацията е Лионел Меси, който има 4 "Златни топки" и е номер едно в историята по този показател. Аржентинецът вероятно ще е далеч по-напред ако изведе тима си до успех в Бразилия през лятото.

Любопитно, в топ 10 на класацията има само двама играчи, които не са световни шампиони - Йохан Кройф и Мишел Платини (виж снимковата галерия за топ 10).

Най-много, естествено, са бразилците (22-ма). Почти целият отбор, сочен за най-велик в историята, от 1970-а, е в списъка със стоте най. Сред стоте са посочени 16 италианци, 14 германци и т.н.

Почти всеки десети от този каймак на звезди от мондиали е вратар!

Осем са имената на велики пазители на мрежите в историята на световни първенства: Дино Дзоф, Лев Яшин, Гордън Бенкс, Оливер Кан, Сеп Майер, Томас Н'Коно, Ринат Дасаев и Джанлуиджи Буфон.

Румъния има двама представители - Георге Хаджи и Георге Попеску. Югославия е с един - Драган Стойкович, а Гърция и Турция нямат човек в стотицата. Това са и четиримата балканци в списъка - нашата гордост е човекът с номер 8.