Няма по-голямо спортно събитие от Световното първенство. Това е върхът на професионалния футбол, където се раждат международните суперзвезди, мечти умират, а легендите живеят вечно. Понякога, с един гол, пас, шпагат или спасяване, малко известен играч се превръща в национален герой, а името му остава в историята и за следващите поколения.
Кои обаче са най-добрите от най-добрите? И тук говорим за играчи, които са оставили своя отпечатък не само на един Мондиал, а на няколко. Ето и нашата класация Топ 10.
10. Мирослав Клозе
Дали Клозе е един от най-добрите футболисти за всички времена? Със сигурност не. На клубно ниво той винаги е бил много добър нападател, но никога велик, макар че е възприеман като легенда в Лацио.
На международно ниво обаче Клозе е различен - 71 гола в 137 мача за Германия. 16 от тях на финалите на Световно първенство. През 2006 година той спечели "Златната обувка", а през 2014 изпревари Роналдо за голмайстор №1 на турнира за всички времена.
Това се случи при разгромната победа със 7:1 над Бразилия в Бело Оризонте, а в същата вечер се превърна и в първия футболист, който достига до четири последователни полуфинала на това ниво. След триумфа на Германия над Аржентина той се оттегли от националния отбор.
Години по-късно неговото постижение вече е изравнено от Меси, а скоро е напълно възможно да бъде и подобрено, но Клозе има своето място сред най-добрите, що се отнася до този турнир.
Най-малкото, защото Германия никога не е губила мач, в който Клозе е реализирал гол.
9. Зинедин Зидан
Един от най-добрите в историята на футбола, а качествата му изпъкваха най-добре по време на Световното първенство.
Той дебютира на финалите през 1998 година, когато рискува да приключи турнира преждевременно, изкарвайки си червен картон срещу Фуад Ануар от Саудитска Арабия, но "петлите" стигнаха до четвъртфиналите и без неговата помощ.
На самия финал Зидан зарадва домакините с два гола, за да донесе триумфа над Бразилия. Само четири години по-късно Франция се провали с гръм и трясък в Япония и Южна Корея, а Зидан трябваше да бъде убеден да се завърне с националната фланелка за Мондиал 2006.
"Може да звучи пресилено, но истината е, че Бог съществува и той се завърна в националния отбор на Франция", заяви Тиери Анри преди турнира в Германия.
Представянето на Зизу изведе Франция до финал, но той завинаги ще остане в историята не с играта на легендарния халф, а с червения картон, който си изкара след удар с глава в гърдите на Марко Матераци, който обиди неговата сестра.
"Моята страст, темперамент и кръв ме накараха да реагирам", обясни Зидан години по-късно.
Визията, финесът и отдадеността му към играта заслужено му спечелиха "Златната топка" на Мондиал 2006.
8. Килиан Мбапе
Килиан Мбапе не е печелил Шампионска лига или "Златна топка", а е само на 27 години. Неговият статут на легенда на Световно първенство обаче е без съмнение.
Неговите първи финали бяха в Русия през 2018 година, когато беше избран за "Най-добър млад играч" след четири отбелязани гола, включително един на финала, превръщайки се в първия тийнейджър след Пеле с такова постижение.
Четири години по-късно той влезе в друг престижен клуб, вкарвайки едва втория хеттрик в историята на финал на Световно първенство. Постижение, дело до този момент само на Джоф Хърст. Това не беше достатъчно за втори пореден триумф, но му донесе "Златната топка" на турнира.
Той стартира Мондиал 2026 с два гола срещу Сенегал, което го изстреля на четвъртото място във вечната ранглиста с 14 гола в едва 15 мача, което означава, че е въпрос на време да подобри още един рекорд.
7. Герд Мюлер
Германецът е един от най-великите нападатели на всички времена. Легендата на Байерн Мюнхен беше страшилище в наказателното поле, а въпреки ниския си ръст беше невероятен във въздуха.
Най-важното от всичко - той притежаваше убийствен инстинкт пред гола, което го правеше най-добрия хищник в наказателното поле. Самият Франц Бекенбауер признава, че се радва за възможността да прекара почти цялата си клубна и национална кариера, играейки редом с Мюлер, а не срещу него, защото никога не е успявал да се справи с нападателя дори на тренировка.
Мюлер има 69 гола в 62 мача за родината си, а в 13 мача на две световни първенства има 14 попадения, включително победния гол срещу Нидерландия през 1974 година.
"Вкарвал съм по-добри голове, но най-важният беше този, който ни направи световни шампиони", признава Мюлер години по-късно.
6. Кафу
В Италия Кафу е познат като "Ил Пендолино" (скоростен влак), което описва перфектно десния бек, който не спираше да тича през всичките 90 минути по тъча. Самият Сър Алекс Фъргюсън се пошегува веднъж, казвайки, че Кафу трябва да има две сърца, за да поддържа това темпо.
Бразилецът със сигурност не беше обикновен футболист и успя да вдъхнови цяла генерация от десни бекове. Той често влизаше в ролята на дясно крило, но никога не забравяше играта си в защита.
Кафу има четири световни първенства и играе в рекордните три финала. Той не започва от първата минута през 1994 година, но влиза от пейката рано, за да замени контузения Жоржиньо.
През 1998 г. той вече е смятан за най-добрия десен бек в света. Макар "Селесао" да претърпява поражение от Франция, Кафу печели втората си титла в Япония и Южна Корея, когато вече е капитан на родината си и извежда отбора до успех с 2:0 над Германия.
5. Франц Бекенбауер
Глен Ходъл казва, че великите играчи могат да бъдат ефективни на различни позиции на терена. Той описва Франц Бекенбауер, който играе на три поредни мондиала във времена, които носят големи промени, и блести и в трите турнира, защото самият той носи промяната.
Кайзерът е талантлив халф, който е преместен в защитата. Ако не е измислил ролята на либеро, то той е най-добрият пример за такова. Бекенбауер играе ключова роля за второто място на Западна Германия на Мондиал 1966, реализирайки четири гола по пътя към финала.
Това, което обаче завинаги ще остане в историята, е как завършва "Мача на века". С превързана ръка той отказва да напусне терена, защото Германия няма право на повече смени.
Неутралните фенове бяха разочаровани да видят Нидерландия и Йохан Кройф като губещи финала през 1974 година, но никой не може да отрече, че Бекенбауер заслужаваше да триумфира на световния връх след 2:1 в Мюнхен.
Той беше, както го описва Карл-Хайнц Румениге, "перфектният футболист".
4. Роналдо
Защо Роналдо не беше физически здрав преди финала на Мондиал 1998, остава мистерия. Това, което знаем, е, че нещата щяха да изглеждат по различен начин, ако той играеше на пълни обороти в Париж.
По това време нямаше по-страховит нападател във футбола. Феноменът наистина отговаряше на прякора си, защото такъв играч не беше виждан до този момент. Експлозивна скорост и атлетизъм на спринтьор, както и техника на крило. Той обаче беше своя сянка при загубата с 0:3 от Франция.
Въпреки това беше избран за най-добрия футболист на турнира. Странното е, че той не спечели "Златната топка" през 2002 година, която отиде при Оливер Кан в Япония и Южна Корея, но той вкара осем гола в седем мача, включително два на финала.
"Бавно осъзнавам какво се случи. Щастието и емоциите са толкова големи, че е трудно да се разбере. Казвал съм и преди, че голямата ми победа е да играя футбол отново, да тичам и да вкарвам голове. Този успех, за нашата пета титла, осмисля възстановяването ми и труда на целия отбор", заяви Роналдо.
3. Диего Марадона
Никой не е доминирал на световни финали така, както Марадона през 1986. Най-природно надареният играч, който футболът е виждал, беше в пика на силите си, а най-важното - изцяло фокусиран върху играта.
Марадона, който води разточителен живот в Неапол, прекарва месеци в подготовка за Мондиал 1986 в Мексико, за да се реваншира за представянето си в Испания четири години по-рано.
Нито един отбор не може да спре Марадона в Мексико. Аржентина бележи 14 гола по пътя си към втората световна купа, а капитанът на отбора е пряко въвлечен в 10 от тях. Разбира се, голът с ръка срещу Англия на четвъртфиналите бележи кариерата на Марадона.
През 1994 година той се проваля на допинг тест и оставя завет като една от най-спорните фигури във футбола. Въпреки това, статутът му на един от най-великите на Световно първенство е безспорен. Цялата кариера на Марадона е, нека перефразираме думите на бившия му съотборник Хорхе Валдано, той срещу света, а в Мексико 1986 успява да спечели тази битка.
2. Лионел Меси
Повече от 15 години Меси ни предлага футбол на високо ниво, което го отличава от останалите играчи в историята на футбола. Неговият статут на един от най-великите продължаваше да бъде спорен, защото така и не успяваше да триумфира на най-високо ниво.
Беше близо до това през 2014 година, но Аржентина отстъпи на Германия след продължения в Рио де Жанейро. Възможностите пред Меси се свиха още повече след поражението от Франция през 2018 година.
През 2022 година той успя да стъпи на световния връх, след като изнесе най-добрата индивидуална кампания в историята след тази на Марадона през 1986. След като спаси Аржентина от срамно отпадане на осминафиналите, той се превърна в първия футболист в историята, който бележи в груповата фаза, осминафиналите, четвъртфиналите, полуфинала и финала.
Той беше избиран за "Играч на мача" във всеки рунд от директните елиминации, което му донесе и рекордна втора "Златна топка". Очакваше се той да сложи край на кариерата си на международно ниво, но се завърна за шестия си форум и вече изравни Мирослав Клозе по брой голове на световни финали, което го доближава до още едно паметно постижение в неговата кариера.
1. Пеле
Кой друг може да е №1? Кралят е единственият футболист, който е бил част от три успешни Мондиала. Макар да има малка роля в успеха през 1962 година заради контузия, той е звездата през 1958 и 1970.
Пеле е едва на 17, когато печели титлата в Швеция, където извоюва мястото си в титулярния състав в груповата фаза, реализирайки победния гол срещу Уелс. Прави исторически хеттрик за 5:2 срещу Франция и бележи още два гола във финала срещу домакините.
Жуст Фонтен е единственият, който печели "Златната обувка" на турнира с рекордните 13 гола, но нападателят на Франция по-късно признава нещо.
"Когато видях Пеле, се замислих да окача бутонките."
12 години по-късно в Мексико Пеле безспорно е на върха на футбола, реализирайки четири гола, включително и един за победата с 4:1 над Италия на финала.
"Казах си преди мача, че е направен от плът и кръв, както всички останали, но не бях прав", разкри по-късно защитникът на "адзурите" Тарчизио Бурнич.
