Анди Мъри успя да преодолее 1974 позиции в световната тенис ранглиста, остава му само една и ще е №1. Трудната му победа срещу Давид Ферер на финала в Маями в неделя му осигури втората позиция в ранглистата.
Единственият, който е пред него е Новак Джокович.
Мъри прескочи Роджър Федерер и този успех се превърна в нов символ: за първи път от 10 години насам Федерер и/или Рафаел Надал не присъстват в Топ 2 на мъжкия тенис.
Но от какво има нужда Мъри, за да стане първият британец, стигнал до №1 в световната ранглиста от въвеждането й през 1973?
Разликата с първия е доста сериозна. Мъри и Федерер са много близо по точки - 8750 срещу 8670, а Джокович има огромен аванс - сърбинът е събрал 12370 точки - доказателство за силната му и постоянна игра през 2012 - през миналата година Новак стигна полуфиналите в 16 от 18-те турнири, в които участва.
Но, както обясни самият Джокович в Маями: „Ранглистата е направена така, че можеш много бързо да започнеш да губиш точки".
И тезата му беше доказана от отпадането му в четвъртия кръг на турнира след загуба от 34-годишния Томи Хаас, а това означава, че Джокович загуби 910 от 1000-та точки, които той взе в Маями преди година, когато спечели титлата.
Само през миналата седмица Мъри успя да стопи аванса на Джокович с 1310 точки - окуражаващ резултат за шотландеца, на когото специалистите предричат още много титли от Големия шлем, след като той триумфира в US Open миналата година. Но в края на миналата година Мъри изглеждаше направо изтощен, обаче от началото на 2013 нещата си идват на мястото - Анди стигна до финала в Мелбърн, спечели титлите в Бризбейн и Маями, а в Индиан Уелс игра на четвъртфинал.
И сега предстои европейският сезон на червени кортове, който може да се окаже благословия или проклятие за амбициите на Мъри.
Добрата новина за него е, че до Уимбълдън Анди няма да защитава точки, през април, май и юни миналата година той не успя да стигне до нито един полуфинал. А лошата новина е, че докато е бил тийнейджър Анди е тренирал 18 месеца на червени кортове в Испания - и въпреки това, на тази настилка той далеч не е сред най-добрите.
„На червени кортове се представям най-зле - призна веднага след победата си над Ферер Мъри. - Мога да поддържам някакво прилично ниво, но трябва да тренирам изключително много на такава настилка, за да имам добри резултати. От десет месеца и половина не съм играл на клей, така че ще ми трябва малко време, за да свикна. А и сега се връща Рафаел Надал, което означава, че трябва да надскоча себе си, за да постигна нещо сериозно."
И все пак има причини за оптимизъм. Мъри вече няма проблеми с контузията, която го тормозеше през пролетта на 2012 и заради която получи осем обезболяващи инжекции в гърба точно преди старта на Откритото първенство на Франция. И другата е, че треньорът на Мъри - Иван Лендъл знае всичко за играта на червени кортове, все пак има три титли от „Ролан Гарос".
„Различно е, тенисисти като мен имаха нужда да играят повече на трева, за да натрупат опит и увереност - обясни миналата седмица Лендъл. - Анди пък трябва да трупа опит на клей, тъй като това не е нормалната настилка за него."
Лендъл е много доволен от прогреса на Мъри в ранглистата: „Вече има мачове, в които Анди стига по-лесно до победата, без излишни усилия. Освен това, резултатите му са постоянни, вече няма големи спадове, това най-много ме радва."
Мъри отнесе много критики за това, че няма да участва в мача да Купа Дейвис Великобритания - Русия в края на седмицата, но предпочете да се подготвя за турнира в Монте Карло, с който стартират важните турнири на червено тази пролет.
Дали Анди не взима всичко твърде сериозно? В неделя финалът с Федерер беше решен от решение, до което се стигна с помощта на технологията „Ястребово око", все пак ставаше въпрос за спор от 2 милиметра - да, толкова са малки разликите на върха в мъжкия тенис.
А и в дългосрочен план за британския тенис ще е по-добре да има надежда за свой №1 света, отколкото да е ясно, че ще спечели срещу Русия.
За да стигне до №1 в света Мъри трябва да направи най-добрия сезон на червени кортове в кариерата си - и дори да стигне до финала на „Ролан Гарос", а след това да спечели и Уимбълдън. Трудна задача, но в момента за Анди сякаш няма невъзможни неща.
