Арсен Венгер е мениджърът с най-голям стаж във Висшата лига от сегашните наставници на клубовете в английския елит. Той поема Арсенал през 1996-та година, извеждайки клуба до 12 титли, като в същото време революционизира начинът, по който се възприема ролята на футболния мениджър и ролята, която той трябва да има.
При назначаването му на поста преди 18 години, един от водещите спортни вестници излиза със заглавие: „Арсен Кой?". Близо две десетилетия по-късно, този въпрос не стои на двевен ред, а Арсен Венгер е част от Залата на славата на английския футбол.
За периода си начело на Арсенал, френският специалист е бил както митологизиран от феновете, така и демонизиран. Дългият период от девет години без титла започна да заличава спомените от иновативните подходи, които Венгер налага в периода, в който водения от него тим доминира английския футбол
Част от тези иновативни подходи са често пъти нелогични, или най-малкото - неразбираеми за голяма част от футболната общественост. Въпреки това Арсенал съумя да се задържи сред водещите клубове в Англия, макар и доскоро далеч от титлите.
Трансферната политика
В последните дни бранителят на тима Томас Вермален се свързва с преминаване в основния съперник на местно ниво и главен претендент за шампионската титла - Манчестър Юнайтед.
На пръв поглед възможността за подобен трансфер не би следвало да е изненадващ факт, тъй като през последния сезон Вермален не особено често печелеше битката за титулярно място с Пер Мертезакер и Лоран Кошчелни.
Именно Манчестър Юнайтед, обаче, е мястото, където най-голямата звезда на тима в последните години - Роби Ван Перси, избра да продължи кариерата си. В резултат на това той се превърна във водеща фигура в атаката на тима.
Фактът, че Венгер позволи на Ван Перси да отиде в Юнайтед илюстрира неособено адекватното поведение на французина, що се отнася до трансфери.
Дълго време клубът привличаше само млади футболисти, развиваше ги, а в последствие - налагаше в първия тим. Тази политика е напълно обоснована, що се отнася до дългосрочното развитие на клуба. През този период Арсен Венгер упорито отказваше да привлича готови звезди, доказани имена, които просто да влеят определени качества в цялостния игрови образ на тима.
Бившият треньор на Монако разбра по трудния начин, че това е стратегия от идеален тип. Но правилата на футболната действителност не са идеални.
Мотивацията
Отново в Манчестър, но в синята част, отидоха някои от най-добрите футболисти на топчиите. Вярата в проекта на Арсен Венгер от страна на Самир Насри, Гаел Клиши, Патрик Виера, Коло Туре, Емануел Адебайор и Бакари Саня не бе достатъчно силна.
Сеск Фабрегас пожела да печели трофеи, връщайки се в родната Барса, а когато му домъчня за Англия, той избра големия враг на Арсенал - Челси, точно поради причината, че той познава клуба.
Вината за това е на Венгер.
По свой индивидуален и уникален начин, той съумява теоретично да изгради изключително логичен план, който практически не дава резултати.
Въпреки че успява да накара добри играчи с огромен потенциал да повярват на плановете му, то неефективността на клуба както на местно, така и на международно ниво, кара играчите да потърсят място, където ще могат да материализират таланта си.
Промяната
През изминалия сезон Арсен Венгер смени курса. Дали съзнавайки, че за да е конкурентноспособен той трябва да приеме това, от което се опитваше да избяга, или просто бордът на директорите отпусна повече пари, но френският специалист развърза кесията.
Привличането на Месут Йозил срещу 45 милиона евро миналото лято даде началото на трансферна вълна, която продължи и тази година. До момента на „Емирейтс" са пристигнали играчи на стойност 76, 4 милиона евро, а търсенето на попълнения за още няколко проблематични поста продължава. През изминалия сезон тимът спечели и първото си отличие от девет години насам, което е доказателство, че това е правилната посока.
Сега остава да видим дали на 64 години, Арсен Венгер наистина е съумял да разбере, че правилата на футболната действителност не могат да бъдат преборени.
