Ръководителите на Футболната асоциация на Англия са архаични типове. Ако бяха у нас, щяхме да ги наричаме "феодални старчета". Едни и същи хора стискат кокала и не го пускат с десетилетия.
Мислят се за много умни, а в същото време назначават специалисти като Рой Ходжсън за национални селекционери. Кой е очаквал чудо от стария Рой, който стана за смях на европейското?
Същите велики босове сега предлагат начело на "трите лъва" да застане Сам Алърдайс. Уважения към Големия Сам, но някак си не е сериозно. Едни и същи лица, едни и същи имена, едно и също претоплено меню...
За радост, от Висшата лига лъха свежест. Поне що се касае до разнообразието при мениджърите.
Холандско въображение, италианска страст, иберийски темперамент, френски стил, германска дисциплина и южноамериканска непримиримост са в една компания с британския традиционализъм.
Не може да се отрече, че на треньорските скамейки на отборите във Висшата лига е доста интересно и... интернационално.
Повечето са утвърдени фигури във футболния свят, други все още недокоснали славата и няколко, които правят първите си крачки в занаята.
Всички познаваме тези треньори, които всеки ден ни гледат от телевизионния екран, електронните сайтове и печатните издания.
Но помним ли ги как изглеждаха като млади? Къдриците на Венгер, мустакът на Биг Сам, опашките на Клод Пюел, дългокосият Почетино...
Вижте в галерията мениджърите във Висшата лига преди и сега.
