След успеха над Милан с 1:0 като гост във вторник отборът на Тотнъм определено трябва да бъде считан за един от фаворитите дори за спечелване на надпреварата.
И това не е само защото Хари Реднап отдавна се е доказал като мениджър, който умее да пази добрия резултат. Не и защото през този сезон Тотнъм разполага с много класни играчи като Гарет Бейл, Лука Модрич и Рафаел ван дер Ваарт. А най-вече заради духа, който има в клуба в момента.
Най-точният пример за атмосферата, която е в момента на „Уайт Харт Лейн" са Джонатан Уудгейт и Ледли Кинг. И по-специално отношението към двамата по време на дългото им възстановяване от контузии.
Ледли поне успя да изиграе седем мача през този сезон, докато за Джонатан появата на „Сан Сиро" във вторник бе първата с екипа на „шпорите" от 23 ноември 2009 когато Тотнъм би Уигън с 9:1.
И колкото и съчувствие да изпитват към такива играчи, особено към Уудгейт, който бе преследван от цяла серия контузии, много клубове щяха да ги освободят преди доста време.
Или поне не биха ги включили в нито една отборна снимка, биха ги оставили забравени в резервите или просто биха ги изчакали да изтече договора им и да се разделят с тях.
Но не и Реднап. Той нито за миг не остави двамата футболисти да се чувстват забравени в Тотнъм. Мениджърът на „шпорите" им даде спокойствието, от което се нуждаеха, за да се възстановят като ги третираше като всеки от другите футболисти. Отнасяше се и към тях с уважение и респект.
Това естествено не остана незабелязано от техните съотборници, които потръпват всеки път щом видят Кинг и Уудгейт да накуцват към стаята за терапия. И всеки един от тях си мисли, че подобно нещо може да се случи и с него. Всъщност няма играч, който да не се тревожи от това какво ще стане ако получи тежка контузия. И всички се страхуват, че може да бъдат изхвърлени от мениджъра или ръководството на клуба.
За футболистите обаче действията говорят повече от думите. А това което здравите играчи на Хари Реднап виждаха е огромните грижи, които се полагаха за двамата им контузени съотборници и нямаше как да не бъдат впечатлени от демонстрираните човечност и професионализъм от страна на клуба.
Именно това се оказа ключът към специалния дух, който цари на „Уайт Харт Лейн". Благодарение на него Тотнъм може да стигне дори до финалния мач на „Уембли".
Тимът на Реднап вече ни демонстрира истинска класа след като би един от топ клубовете в Европа, при това на техен терен и в отсъствието на един от най-добрите си играчи през този сезон - Гарет Бейл.
Изявите на Ван дер Ваарт, Майкъл Доусън и дори Сандро показват, че Хари Реднап е майстор на това да вдига цената на футболистите си и от играчи струващи 10-5 милиона паунда да ги превръща в 20-25 милионни звезди.
Реднап успя да преобрази много хора от пристигането си на „Уайт Харт Лейн" преди няколко години до сега, включително и бунтар като помощника си Джо Джордан. Ако преди няколко сезона Джо бе преживял случка като тази с Дженаро Гатузо в сряда това гарантираше страхотно меле. Сега обаче Джордан е превъплъщение на новия дух на Тотнъм и просто обърна другата буза.-
Съдбата също е на страната на Тотнъм, защото историята показва, че тимът печели трофей всеки път когато финалът е на „Уембли" и годината завършва на 1. През 1961 г. те печелят ФА Къп, през 1971 - Купата на Лигата, 1981 и 1991 - отново ФА Къп. Пропуснаха 2001 г. защото „Уембли" не се използваше...Сега сме 2011 г. и на „Уембли" отново ще има финал.
И ако Тотнъм вдигне трофея бъдете сигурни - Уудгейт и Кинг ще бъдат наблизо.
