Референдум за АЕЦ, референдум за приемане на еврото, народен вот за важни решения в държавата. Чуваме го постоянно. А няма ли да е интересно народът да гласува и по един въпрос, по който всеки мъж и поне една на всеки десет жени са компетентни. Футболът. Засега все още гласуват спортните журналисти. Да опитаме да анализириме какво имат да избират.
Кой да бъде футболист номер едно на България за 2011 г.? Дали ви е оставало време да се замислите по въпроса, някъде между чакането на дълга опашка с непознати, за да стигнете до урната за гласуване, и вечерната ракия със съседа, на която се обсъжда пак предимно политика. И много футбол.
В една от най-слабите години на великата игра (говорим за българския й бранд), търсим сякаш едноокия в царството на слепите. Нито един наш сънародник не блестя ярко. Нито по разкаляните терени на „А" група, нито под светлините на прожекторите на Шампионската лига. Затова си заслужава да хвърлим поглед върху евентуалните кандидати за жезъла, който е притежание на Димитър Бербатов от 2010 г.
1.Димитър Бербатов. Някак не може да не започнем с него, въпреки ситуацията му в Манчестър Юнайтед. Голмайстор на Висшата лига, шампион на Англия... всичко изглежда ясно, а? Да, ама не. Първо Бербатов сам призова да не го избират повече за Футболист на годината, след като отне всякаква интрига в надпревата със 7 победи за 9 години. А и цифрите са малко по-сложни за тълкуване. В рамките само на тази календарна година Бербатов е вкарал едва 8 гола, а в последните 7 месеца - само един, във вратата на ентусиастите от Алдършот. Резерва е, понякога дори не влиза в групата. Постиженията му, официализирани през май, всъщност са факт, благодарение на отличната есен на 2010 г. Така че - айде тоя път да не е Бербатов.
2.Стилиян Петров. Постоянен, това е първата дума, с която свързваме името на халфа. На 32 години Стенли играе най-силния си футбол от поне десетилетие. Капитан на клубния си отбор, който не може да си представи състава без него. През годината нямаме по-сериозно представил се футболист, на толкова високо ниво. Минусът за Стилиян са мачовете в националния, където игра като... всички около него. С една дума - слабо. Но обективно погледнато, той би трябвало да е фаворит за наградата.
3.Николай Михайлов. Сочен с пръст като някаква комична фигура и олицетворение на гафовете, когато бе в Левски. От 3-4 години обаче е най-силният ни вратар, а през последните два сезона се наложи в най-постоянния тим на Холандия. Стана шампион и бе обявен за №1 на поста си. Наложи се в националния и изглежда различен човек от онзи, за когото Евроспорт въртеше клипове в раздела куриози. Михайлов-трети ще изиграе поне 120 мача за България, ако котка не му мине път. Само на 23 години е, утвърждава се като един от добрите млади вратари на Европа и му предстои добро бъдеще. Проблемът е, че вероятно ще изиграе доста кошмарни мачове в националния, предвид съотборниците, с които ще дели съблекалнята. Все пак изглежда добър избор, но вероятно ще трябва да почака още година за приза.
4.Мартин Петров. Тук е само, защото е третият ни представител във Висшата лига, а и изобщо в топ първенствата на Европа (в Испания и Италия нямаме футболисти). Като цяло посредствена пролет и в Болтън, и в националния. Наесен игра по-силно, титуляр е, но отборът му не върви никак добре. Все пак е класа, в сравнение с конкуренцията, ако въобще има такава. Заслужава място в първите 3, но няма как да спечели.
5.Ивелин Попов. Голямата надежда на България е на път да избледнее някъде из дебрите Газиантепови. Новият лидер на националния трябва бързо да напусне този отбор, ако иска да развие силна кариера. През пролетта бе много силен и в турското първенство, а и в националния, където вкара и единствения ни гол в официален мач. Есента му донесе и капитанската лента, когато Стилиян го нямаше. Но пък формата му падна, за да се събуди в края на октомври със серия силни мачове и 2 гола във вратата на Галатасарай. Нелош претендент поне за тройката, би трябвало да получи доста гласове.
Останалото са играчи от родното първенство, блуждаещи елементи като Иван Иванов, Влади Стоянов, Живко Миланов и Валери Божинов. Нито един от тях няма да бъде кандидат за първото място, но ще са в десетката. Представете си вътре и поне по един от Левски и ЦСКА, ей така - за цвят, а и защото често гласуването става по пристрастие, а не обективно. Но изборът наистина не е богат.
И така - журналистите ще търсят едноокия. Нищо странно за футбола ни, който е едно голямо лутане на слепци, опитващи да напипат топката и корените на играта. Дано догодина се чудят кого да изберат по сила, а не по това, кой е бил най-малко слаб.
