За националните отбори в Южна Америка следващите сериозни изпитания ще са по време на Копа Америка - през юни, турнирът, който служи за загрявка преди началото на квалификациите за следващото световно първенсто.
Така че, сега периодът е преходен - възможност да се пробват нови играчи, както и за назначаване на някои нови селекционери
Вървящите в момента контроли със сигурност са се оказали радостен повод за някои селекционери. По-рано тази година Колумбия върна начело на националния си отбор Ернан Дарио Гомес, който класира тима на световното през 1998, а 4 години по-късно вече ръководеше Еквадор. В петък Гомес постигна първата си победа начело на Колумбия след назначаването му с 2:0 срещу Венецуела.
В Еквадор отново заложиха на колумбиец - Рейналдо Руеда, който пък изведе Хондурас на световното в ЮАР тази година. Неговият мандат също започна силно в събота - Кристиан Бенитес вкара първия гол срещу силния тим на Мексико само след 30 секунди игра, а Еквадор спечели с 2:1.
Перу също направи стъпка в правилната посока с победата си с 2:0 като гост на Канада - това беше първият мач на тима под ръководството на Серхио Маркариан, изключително опитният уругваец, който класира Парагвай на световното през 2002.
Всички тези селекционери са наясно, че истинската оценка на работата им ще дойде когато започнат сериозните мачове. Засега няма напрежение.
Но това не важи за Аржентина - Серхио Батиста, новият селекционер на тима ще трябва да се доказва още първата контрола - срещу световния шампион Испания.
Едрият брадат полузащитник, който беше част от тима на Аржентина, спечелил световната титла през 1986, сега се надява да остане за постоянно на поста селекционер на националния отбор.
Шефовете на федерацията вече му казаха, че резултатите му ще определет дали ще остане начело на Аржентина. Така че мачът в Буенос Айрес ще е интересен, аржентинците ще играят за бъдещето на своя треньор.
Когато Алфио Базиле подаде оставка преди почти две години и Аржентина остана без треньор, то Батиста беше логичният му заместник. Тогава той водеше младежкия национален отбор на Аржентина и с него тимът спечели златното място на Олимпиадата . смяната щеше да се извърши плавно.
Но кандидатурата на Диего Марадона бързо набираше сила и футболните шефове в Аржентина бързо разбраха, че в тази ситуация няма как да загубят. Ако Марадона успее, те ще светят с неговата отразена светлина. Ако легендата се провали - веднага щяха да се отърват от него.
Така че Марадона получи работата, Батиста беше пренебрегнат.
Времото и подходящият момент понякога са решаващи за бъдещето на някои треньори.
Позицията на Батиста, която през 2008 изглеждаше много силна, започна да отслабва след поредица от интересни събития.
В началото на миналата година той беше изправен първото си изпитание с тима за младежи до 20 години - в последните години Аржентина доминира в световен мащаб в тази възрастова група. Аржентина спечели Младежката световна купа през 1995, 1997, 2001, 2005 и 2007.
Но под ръководството на Батиста, Аржентина дори не успя да се класира за финалите на Младежката световна купа. За девет мача отборът записа едва 1 победа, а квалификационната кампания се оказа пълен провал.
Което прави изборът на Батиста рисков. Ако получи поста на Марадона, догодина - в Копа Америка, която ще се проведе в Аржентина, той има шанс да спечели турнира за своята страна за първи път от 1993 насам.
Но ако отново се върне при младежите и през януари отново се провали в Южноамериканското първенство, то това ще го остави извън голямата игра.
Залогът е много висок, което обяснява изборът на футболисти, събрани от Батиста за мача с Испания.
През август Аржентина спечели с 1:0 като гост на Ирландия, но тимът беше събран от Марадона, с едно или две попълнения по съвет на Карлос Билардо. Този път съставът се определя изцяло от Батиста.
Ако Хуан Роман Рикелме беше здрав, то той задължително щеше да бъде повикан в тима. Обратно в националния са повикани Хавиер Санети и Естебан Камбиасо от Милан. Още един, който пропусна световното се завръща - Габриел Милито. Завръща се и Андрес Д'Алесандро, като това може и да е награда за приноса на Андрес към спечелването на Копа Либертадорес от бразилския Интернасионал.
Част от селекцията на Батиста има само едно цел, чрез нея той иска да обясни: "Аз не съм Марадона".
В дългосрочен план, част от решенията на Батиста нямат особен смисъл. Д'Алесандро играе добре, но вече не е този футболист, който решава мачове като на младини.
Неговото включване в тима означава, че вече няма място за изгряващата звезда Хавиер Пасторе от Палермо, което е трудно обяснимо, като се има предвид, че за следващото световно първенство Андрес вече ще е навършил 33 години.
Камбиасо е с година по-възрастен, а бъдещото на полузащитата на Аржентина определено принадлежи на контузения в момента Фернандо Гаго и особено на Евер Банега от Валенсия, който вече е в националния.
Гаго и Банега играха добре срещу Ирландия и въпреки че мачът беше седмици преди началото на сезона, ирландците така и не успяха да отмъкнат топката от двамата, които си признаха, че не са във форма.
Санети извади много лош късмет и не попадна в състава на Аржентина за последните две световни първенства, но смята да играе и през 2014. Но тогава ще е на 37, така че не ми се вярва. Милито, който постоянно страда от контузии, ще е много близо до 34те години за световното. Така че тук трябва да се търсят нови и интересни решения.
Но на Батиста можем да му простим, че не се опитва да гледа към 2014. Първо трябва да се пребори за поста си - вече има състав, който да го отличи от Марадона, но и в същото време му дава отлични шансове срещу Испания.
За играчи като Санети и Камбиасо това не е поредният приятелски мач - те имат шанс да направят добро впечатление на публиката в Буенос Айрес. И след като Лионел Меси обеща да даде най-доброто на което е способен на терена, то ни очакват интересни 90 минути.
