Отново предстои голямо първенство и отново сърцата на запалянковците в Англия горят с надежда за слава. Обичайният сценарий включва големи очаквания и провал на финалите на шампионата. Дали този път ще е по-различно, ще разберем в предстоящото полско-украинско лято.
Има нещо сбъркано в постоянното поставяне на англичаните сред фаворитите, изцяло въз основа на силния им клубен футбол. Всичко тръгва от самоналожената „блестяща изолация" в периода 1928 - 1946, когато английската Футболна асоциация напуска ФИФА и представителният й тим не взима участие в първите три световни първенства.
През 1950 очакванията са за гръмко завръщане и едва ли не сигурна титла, но вместо това Англия губи още в първия си мач от аматьорския събран от къде ли не отбор на САЩ.
Както добре знаем, единствената титла на „Трите лъва" е от домашното световно първенство през 1966 г., а извън нея те нямат дори финал на Мондиал или европейски шампионат, така че еуфорията (включително и в България, където те имат много фенове) преди Евро 2012 би трябвало да е умерена.
СТО ТОЯГИ НА НАШ ГРЪБ
Англия се класира общо взето лесно за финалите, завършвайки с 6 точки пред втория в групата Черна гора. За наше съжаление, съставът на Фабио Капело показа най-доброто от себе си именно в мачовете срещу България, побеждавайки ни с общ резултат 7:0 от двата мача.
Италианецът, който остана на поста си след разочароващото представяне на Мондиал 2010 най-вече заради голямата неустойка, която ФА трябваше да му плати, е пределно амбициран този път да защити репутацията си на един от най-големите треньори на нашето време.
ДОН ФАБИО - ЕКСПЕРИМЕНТАТОР ПО НЕВОЛЯ
В тази своя мисия дон Фабио не спря да експериментира, като промяната бе единствената константа в титулярния му състав по време на квалификациите (изключение прави само вратарят Джо Харт, който изигра пълни 8 мача в групата).
Разбира се, за да сме честни към Капело, трябва да отчетем непрекъснатите контузии като фактор, пречещ на оформянето на ясен облик на отбора - Джерард, Уилшър и Дефо са само няколко от важните играчи, на които тежки травми попречиха да вземат пълноценно участие в кампанията за Евро 2012.
Като капак на всичко дойде и безумната постъпка на Уейн Рууни, който в последния квалификационен мач - равенството 2:2 в Черна гора, изрита съперников футболист и бе наказан за три мача от УЕФА, което означаваше, че пропуска цялата групова фаза на европейското. Добре, че от футболната централа склониха да намалят санкцията на две срещи, така че да има смисъл звездата на Англия и Манчестър Юнайтед въобще да пътува за Украйна, където ще се играят двубоите от група „D".
Англичаните в общи линии извадиха късмет, изтегляйки за водач в групата си домакините, но другите два съперника в лицето на Франция и Швеция не са никак безобидни.
За да е конкурентен на тях отборът му, италианският мениджър би трябвало да си изясни кои от изобилието играчи, викани от него през последната година и половина ще са ядрото на тима.
ИТАЛИАНЕЦЪТ ПАЛИ СВЕЩИ ЗА ЗДРАВЕТО НА ХАРТ
Както вече стана дума, най-безспорен е младият вратар на Манчестър Сити Джо Харт, който навремето се възползва от нелепата грешка на бившия титуляр Робърт Грийн на Световното в ЮАР и оттогава е неизменен номер едно. Капело определено трябва да се моли Харт да е здрав лятото, защото не разполага с кой знае каква алтернатива. С изключение на Бен Фостър, който в момента пази на Уест Бромич, останалите варианти до един са извън Висшата лига - споменатият Грийн отпадна с Уест Хем миналата година, Дейвид Стокдейл също играе в Чемпиъншип - с екипа на Ипсуич, а Скот Карсън предпочете да търси развитието си в турския Бурсаспор...
ОТБРАНАТА: ТЕРИ И КОЙ?
В защита ключовата фигура е капитанът Джон Тери, който постоянно се забърква в скандали. Основният въпрос е кой да му партнира в центъра, като с най-очевидното решение Рио Фърдинанд има два проблема - постоянните контузии и конфликтът на Тери с неговия брат Антон, който обвини звездата на Челси, че го е обидил на расистка основа по време на мача с Куинс Парк. Така че дори и да е здрав Рио, той може да остане извън сметките, тъй като Капело би предпочел Тери, ако отношенията между двамата не могат да бъдат изгладени.
В отсъствието на Фърдинанд най-използван на неговата позиция бе Гари Кейхил от Болтън, който се представя стабилно и вероятно ще запази титулярното си място, особено ако през зимната пауза премине в по-голям клуб.
По левия фланг без конкуренция е Ашли Коул, а отдясно мениджърът предпочита Глен Джонсън от Ливърпул, въпреки че младите Майка Ричардс (Манчестър Сити) и Кайл Уокър (Тотнъм) правят страхотен сезон.
НЕИЗБЕЖНИ ПРОМЕНИ В ХАЛФОВАТА ЛИНИЯ
В средата на терена най-често използваните дефанзивни халфове в квалификациите бяха Скот Паркър и Гарет Бари, а в офанзивен план - Ашли Йънг и Джеймс Милнър. В тази зона със сигурност място има и за ветераните Стивън Джерард и Франк Лампард, ако са здрави, така че италианецът ще трябва да прибегне до промени. Същото се отнася и за неговия любимец - 19-годишният плеймейкър на Арсенал Джак Уилшър, който все още се лекува.
ДВА ВАРИАНТА ЗА АТАКАТА - С РУУНИ И БЕЗ
В атака разбираемо фаворит на Капело е Рууни, но той ще трябва да се справя без него срещу Франция и Швеция, като за целта разполага с доста варианти, макар и нито един да не е от класата на Уейн. Дарън Бент и Джърмейн Дефо (с хеттрик срещу България) отбелязаха по три гола в квалификациите, колкото имаше и нападателят на Манчестър Юнайтед. Все още в сметките би трябвало да е Питър Крауч, също както са и младите Дани Уелбек, Анди Керъл и Дениъл Стъридж. Талантливият Тео Уолкът от Арсенал може да се изявява и в двете роли - както като острие на атаката, така и по крилото, и е възможен вариант за центъра.
ПОБЕДОНОСЕН КРАЙ НА 2011
Макар и без Рууни англичаните бяха изключително ефективни в двете си ноемврийски контроли, побеждавайки с по 1:0 бъдещия си съперник Швеция и самия европейски и световен шампион Испания.
Да, това бяха просто приятелски мачове, но резултатите в тях повдигат самочувствието и подхранват надеждите. Дали пък не е дошло време Англия да излезе от ролята на вечния неудачник на европейските първенства?
