Знаменитият бивш защитник на Реал Мадрид и бразилския национален отбор Роберто Карлош отговори на въпроси на списание "FourFourTwo".
Моят идол беше... Диего Марадона. Беше много силен характер и голям лидер, който се радваше на футбола. Винаги е бил и ще бъде мой идол. На хората им се струва странно, но не съм гледал Пеле. Играл съм срещу Диего и той беше невероятен.
Няма определен момент, който да смятам за най-значимият в моята кариера, защото не съм вярвал, че ще стана професионалист и ще играя в Европа, както и за националния отбор. Ритах за удоволствие, но се справях добре и бях забелязан. В продължение на 5-6 години бях сред най-добрите играчи в света.
Футболът никога не е разбивал сърцето ми. Това е нещото, което винаги съм искал да правя и Бог ми предостави тази възможност в продължение на 25 години. За четвърт век преживях невероятни неща в спорта, както и поражения, от които се учех.
Треньорът, с когото най-много съм се радвал да работя е Вандерлей Люксембурго, когато преминах в Палмейрас през 1993 г. Той беше първият, който ми каза: "Роберто, искам да атакуваш по фланга". Играехме с двама дефанзивни халфа и бе наясно, че трябва да използваме крилата.
За мен футболът е като второ семейство. Роден съм да играя този спорт. След истинската ми фамилия, футболът винаги е бил най-важното нещо в живота ми. Когато докосна топката, се чувствам благословен.
Зинедин Зидан вкара онзи невероятен гол на финала на Шампионската лига през 2002 г., защото пасът ми беше перфектен. Той намираше пространства, които малко футболисти бяха способни да откриват на терена.
Най-добрият съвет, който съм получавал, е "радвай се на живота и на това, което вършиш". Сега съм треньор и това е нещото, което казвам на играчите си.
Крилото, срещу което най-много мразех да е играя, беше Луиш Фиго. Когато дойде в Реал от Барса, благодарих на Господ, защото означаваше, че няма да ми се налага повече да излизам срещу него като съперник. Но той беше още по-добър на тренировките, отколкото в мачовете. Беше фантастичен - лидер, който можеше да направи всичко с топката.
Роналдо не ми е приятел. Той е мой брат. Винаги съм се отнасял към него с огромна обич, внимание и уважение. Заедно сме от 17-годишни и съм спал повече пъти в една стая с него - в отделни легла, разбира се, отколкото през целия ми живот с моята съпруга.
