Вече бившият селекционер на България Станимир Стоилов може да се самоуспокои на принципа „Не искам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле" и да си отдъхне, че Черна гора не мина път само на неговата кариера като национален треньор, но и на наставника на Уелс - Джон Тошак.
Специалистът бе освободен след шест години начело на представителния тим по „взаимно съгласие". Всъщност капката, която преля чашата на търпението, беше загубата от Черна гора с 0:1 в мач от нашата квалификационна група за евро 2012 миналия петък.
Същата тази група се оказва земетръсна за треньорите, след като и Фабио Капело е подложен на сериозна критика и разкъсва медиите, феновете и федерацията на Острова с мненията, дали трябва да продължи да води Трите лъва.
Друг селекционер - Карлос Кейрош, също стана жертва на слабия старт на кампанията за класиране на следващите еврофинали и бе освободен. Наставникът на Португалия не успя да запази доверието на футболната централа след 4:4 срещу Кипър и загуба с 0:1 от Норвегия.
След като двама бивши треньори на Реал Мадрид изгоряха още в началото на европейските квалификации, Мъри Стоилов спокойно може да си каже, че не е най-зле.
Ако трябва да продължим да успокояваме специалиста от Хасково, Тошак не можа да вземе най-доброто от играчи като Гарет Бейл, Крейг Белами, а по-рано и от Райън Гигс, Роби Савидж, Гари Спийд.
Кейрош имаше още по-богат „материал" като Кристияно Роналдо, Рикардо Карвальо, Нани. В същото време българският им колега трябваше да избира от доста по-скромен набор от изявени футболисти и пробран пълнеж от всепризнато слабо първенство.
Освен това независимо от сериозния им опит като треньори в Испания и Англия и двамата не блеснаха на селекционерските си постове.
Тошак не постигна пробив с традиционно непретенциозния Уелс, а Кейрош трябваше да преживее притеснението на плейофи за класиране на световното първенство в ЮАР тази година и отпадане още във втория кръг от бъдещия първенец Испания.
Така за пореден път се оказва, че звездните играчи и звездните треньори не гарантират рецепта за успех.
Но тъжната действителност е, че за поста на национален селекционер на Уелс и Португалия опашката ще бъде доста по-дълга и впечатляваща от тази пред БФС за поредния кандидат да измъкне българската селекция от т. нар. временна криза, продължаваща вече 15 години.
