Големи врагове от един град

Дидро 31.10.2014, 09:12

Естеглал - Персеполис, битката за Техеран. "Синият" елит на Естеглал срещу масовата подкрепа из цяла Азия, не само в Иран, за Персеполис. Дербитата от десетилетие се играят или сутринта, или най-късно по обяд. Над 100 000 се разделят на стадиона на "сини" и "червени", а мачовете са повече боричкане, врява и скандали, отколкото футбол. Последните 4 дербита завършиха 0:0... Но и след тях не се мина без строшени автобуси и витрини.

Фенербахче - Галатасарай. Такава е нормалната атмосфера на турското дерби, което сковава Истанбул. Полицията забрани гостуващи агитки в последните сезони, но и това не помага. Откакто Греъм Сунес заби флага на Галатасарай в центъра на терена на стадиона на Фенербахче през 1993-а, нищо не може да спре омразата.

И, разбира се, Сунес е герой за ултрасите на Галатасарай.

Ал Ахли - Замалек (Египет). В последните три години египетското първенство така и не завършва, а два пъти изобщо не започна. Единственият позитив от това е, че няма жертви, които традиционно падат около дербито на "червените" от Ал Ахли и "белите" от Замалек. Преди това съдиите винаги бяха чужденци, защото никой местен не е безпристрастен към някой от двата гранда.

Снимка: UWKO7.net

По улиците на Кайро преди мача е ад, внимаваш с какво си облечен и къде се разхождаш.

Насионал-Пенярол (Уругвай). Насионал спечели дербито за най-голямо знаме в света, като покри стадиона с флаг, дълъг 600 и широк 50 метра (на снимката). Така бе постигната най-тежката победа над врага...

...Защото до 2013-а световният рекорд държеше именно Пенярол с флаг с размери 350х48 метра.

Носиха го 4 часа към стадиона по улиците на Монтевидео, но Насионал обезмисли усилията им преди година.

Цървена звезда - Партизан (Сърбия). Вечното дерби на Белград обикновено е зрелище на навиячите, напоследък все по-малко на футболистите. Но когато мачът почне, цялата страна утихва. Побоища, зрелищни хореографии, фойерверки, атаки към терена... в този мач всичко може да се очаква.

Преди година и половина "гробарите" запалиха сектора си на "Маракана" и се наложи да се поизкъпят така.

Снимка: Goal.com

Панатинайкос - Олимпиакос (Гърция). Вече без гостуващи публики, защото гръцките власти прецениха, че няма нужда след всяко дерби да броят ранени, обърнати и запалени коли, потрошени автобуси и влакове, счупени витрини и прозорци. Свиреп мач, който разделя Атина на две.

Арсенал - Тотнъм (Лондон). Отиваме на Острова, където с навлизането на тв камери навсякъде из стадионите, дербитата са по-малко кървави. Но омразата на Тотнъм и Арсенал е вечна, дели ги само булевард "Севън Систърс".

Ливърпул - Евертън. Да, наричат го приятелско дерби, защото в града съществува солидарност, родена след трагедията на "Хилзбъро". И все пак в деня на мача около стадиона няма нищо приятелско. А феновете на двата тима се радват най-много на победа именно в този мач.

Нищо, че синьото и червеното съжителстват в барове, офиси и дори семейства.

Снимка: Michael Mayhew

Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити. И тук напоследък нещата рядко излизат извън контрол, освен в случая с радостта на Рио Фърдинанд пред феновете на Сити. Тогава го удариха с монета, а и опитаха нахлуване (на снимката).

Манчестър е наполовина син и наполовина червен, като денят на дербитата е особено напрегнат за полицията в града.

Снимка: SNS

Селтик - Рейнджърс (Глазгоу). Тук вече говорим за класики. Омразата е с дълбоки корени, извън футбола и спорта. Религия, общности, ценности - католи срещу протестанти, ирландски републиканци срещу англикански поддръжници на кралицата. Колкото искате условия да гледате едно от най-свирепите дербита в света.

Където обикновено има бой на терена и по някой изгонен играч, а на трибуните има полиция, колкото за опазването на милионен парад в Москва, например.

Рома - Лацио (Рим). Вечното дерби на Вечния град. Тук няма правила. Прекъснати мачове заради инциденти, боеве с ножове и палки преди дербито, нерядко и тежко ранени, а и две жертви в последните 15 години. Южната трибуна на Рома срещу Северната на Лацио.

Снимка: getty images/guiliver photos

Неслучайно централните сектори често остават с много празни места. Много от притежателите на абонаментни карти, т.нар. по-умерени привърженици, си спестяват риска да бъдат набити с колан, уцелени от ракета или просто прегазени от ултрасите.

Снимка: getty images

А и на терена не е спокойно.

Милан - Интер (Милано). Вече 19 години между двете агитки има пакт за ненападение на дербитата, постигнат след смъртен случай с младо момче. Това обуслява поне спокойствие извън стадиона и между привържениците, но омразата е голяма. Съперничество може би е по-точната дума за Милано.

Торино - Ювентус. Тук няма съперничество, а чиста проба омраза. Ювентус е далеч по-успял в последните 30 години, а постиженията на Торо са около Втората световна война. На дербито има гадости като подигравки за загиналия супертим на Торино на хълма Суперга в края на 40-те години, а омразата е сурова и вечна.

Снимка: Getty Images

Спортинг - Бенфика (Лисабон). Само на 3 км един от друг, стадионите "Алваладе" и "Луш" стават колизеуми на омразата всеки път, когато дойде дербито. Спортинг изостава по успехи и феновете на "червените" не пропускат да напомнят това на врага на всеки мач.

Атлетико - Реал (Мадрид). Това бе последният финал в Шампионската лига. Двата отбора се разминават чувствително като трофеи и успехи, но празнуват купите си на два площада, които са на 5 мин пеша един от друг - "Нептуно" и "Сибелес". Доскоро привържениците на Реал се майтапеха, че Атлетико им носи сигурни 9 точки на сезон - 6, които Реал си взима в преките мачове и 3, които "червено-белите" крадат от Барселона. Но миналата година бе различно и Атлетико грабна титлата.

"Сибелес" след триумфа на Реал в Шампионската лига.

Снимка: БГНЕС

ЦСКА - Левски (София). Нашето си дерби също е в тази класация, защото около него често се раждат новини, които обикалят света. За съжаление, не футболни. От змия, хвърлена през 90-те години по пистата, през потрошени трибуни, изгонена агитка на гостите, нахлувания, снежна топка по треньор... Имаме и един смъртен случай, за съжаление.

Боливар - Дъ Стронгест (Боливия). Дербито на Ла Пас се играе при страхотна надморска височина на стадиона в столицата и обикновено завършва със скандали. Съперничеството е огромно, но извън стадиона инцидентите са малко.

ЦСКА - Спартак (Москва). Двете агитки имат омраза от годините на СССР, когато спартаковци обвиняват армейците, че са галеници на властта. В публиките има и много силни хулигански фракции, които често мерят сили в организирани сблъсъци. На снимката е хореографията в сектора на ЦСКА от дерби наскоро.

Фламенго - Флуминензе (Бразилия). Дербито на Рио де Жанейро, което през годините пълни "Маракана" до откат. Наричат го просто Фла-Флу и цяла Бразилия го признава за номер едно по колорит и съперничество между клубовете и публиките им.

Ривер плейт - Бока хуниорс (Аржентина). Това е вероятно най-оспорваното дерби в света. Наричат го Суперкласико и историите около него са безкрайни. Ривер са милионерите, Бока - народният тим.

Ривер са пиленца, а Бока - прасета, както се вижда от подигравката на врага в едно от дербитата.

Мачовете Ривер - Бока са зрелище за хора с издръжлив слух и нерви, но не и за естети на футболната игра. Поне не и в наши дни.

Последното Суперкласико преди месец се игра в над педя вода и футбол нямаше. Завърши 1:1.

Те са съграждани, но никак не се обичат. Всяка победа над съперника е празник, загубата е повод за няколкомесечно страдание и понасяне най-малкото на шегите на съседа.

Градските дербита са особена подправка във футбола, която дава вкус на играта.
Буенос Айрес, Рио де Жанейро, Глазгоу, София или Истанбул - няма значение. Омразата и съперничеството тлеят с еднаква сила.

Според темперамента на съответната нация или регион, дербитата са кървави или просто много напрегнати.

Историята сочи, че 90 милиона тв зрители гледат дербито на Техеран между Естеглал и Персеполис. Над 120 милиона по света гледат Бока срещу Ривер от Буенос Айрес, а цяла Европа вперва очи в Реал - Атлетико, Милан - Интер или Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити.

Този уикенд има голямо градско дерби на Манчестър, което ще ни върне към привкуса на тези мачове.

У нас има два такива, които обаче напоследък носят само новини извън терена. Пловдивското дерби в сряда мина под знака на тежко ранено момче, което едва не загина при изготвяне на самоделна бомбичка.

Софийското донесе скандали, които стигнаха чак до английската преса.
Но това са дербитата.

Навсякъде по света те са повече страст, отколкото футбол.