„Погледнете човека до вас, погледнете в очите му! Ще видите някой, който ще извърви тази стъпка с вас. Ще видите някой, който ще се жертва в името на отбора, защото знае, че когато настъпи моментът, другите ще направят същото за него. Това е отбор, господа! Или ще живеем заедно, или ще умрем поотделно. Това е футболът, момчета!"
Едва ли има спортен фен, който да е гледал речта на треньора Тони д'Амато (изигран брилянтно от Ал Пачино във филма „Всяка една неделя") и да не му е трепнало под лъжичката.
Там отборът губеше на почивката и с тези думи треньорът надъха играчите си, за да обърнат резултата. Като на филм.
Сега си представете една друга ситуация. Мачът е свършил, „нашите" са били и то изразително. Предполага се, че в съблекалнята е весело. Треньорът прави разбор, футболистите се пошляпват с мокри кърпи - пак като на филм.
Обаче в тази картинка има една червена точка, една намусена физиономия, която не пасва на ландшафта. И това не е от днес. Тя вече дълго време усеща, че май не й е там мястото и че сред всичките тези кръгчета тя май е квадратче. „Как може да ме пусне в края? За какъв се мисли този? Аз съм Златан Ибрахимович, по дяволите! Ето го моят враг - чеше се по плешивата тиква!", мисли си точицата.
"Ей, ти нямаш топки и се насираш от страх, като се сетиш за Моуриньо! Върви по дяволите!", изкрещява малкото човече, събрано в голямо тяло и хвърля в безпомощността на гнева си първото нещо, което му попада - кутия, пълна с екипировка.
„Плешивата тиква" постъпва така, както всеки уважаващ себе си и подчинените си професионалист би постъпил - не казва нищо, а само събира разпилените от пакостника дрехи. Все пак това е съблекалня, а не кочина.
Той знае, че сега не е нито мястото, нито времето да отговори на човечето. Но вече знае какъв е отговорът: „Това е отбор, Ибра!"
Едва ли има анализатор, който да каже, че от чисто спортна гледна точка трансферът на Ибрахимович е бил грешка. За един сезон той вкара 21 гола в 41 мача, включително и победния срещу Реал (Мадрид), даде и 9 асистенции - никак нелошо постижение за нападател.
Но от отборна гледна точка привличането му беше катастрофа. Целият свят знаеше, че шведът е арогантен, импулсивен, неконтролируем и с надуто като дирижабъл его. Може би Пеп си е мислел, че може да го превъзпита, ама това е все едно да заповядаш на Джоуи Бартън да не удря противника, когато съдията не гледа - просто няма да стане! Ние имаме една много хубава поговорка за такива ситуации - „Да си сложиш таралеж в гащите!"
Играчи като Ибрахимович искат да са на пиедестал или поне да са по-равни сред равните. Дали заслужават или не - това е друга тема. Тук по-важното е, че при тях балансът его-отбор е толкова крехък, че един поглед накриво, реплика или избухване, последвано от вирнат нос и фръцване, могат да им костват мястото на терена и още по лошо - да развалят атмосферата в съблекалнята. А Гуардиола е доказал, че за него отборът стои и над него самия. Затова не е никаква изненада, че той се отърва от Ибра толкова бързо.
Истината е, че това е единственият му неуспешен трансфер (с това имам предвид очевадното разминаване между философиите на играч, треньор и клуб). А той много внимателно подбира играчите си. Само трябва да си спомним какво се случи с Хлеб, Енрике, Кейрисон, Касерес, Чигрински и други знайни и незнайни, които са паднали в борбата с Пеп.
За тях бяха дадени баснословни суми, но той каза: „Не, аз си искам хората, които познавам, имам им доверие и носят ценностите на Барса в кръвта си". И така си върна Пике и Фабрегас, подписа с други лично подбрани от него футболисти и „повиши" много младоци, които беше тренирал в Б-отбора.
Запитан наскоро дали би преосмислил действията си спрямо шведа, Ето'о и Боян, Гуардиола отговори: „Ако трябва днес да взема решенията, които взеха тогава, има някои от тях, които бих искал да променя."
Малко енигматично, но според мен той иска да каже, че не би продал Боян. Но това си е моето виждане.
След като изгледах поредицата „Разговори за бъдещето" (вижте вляво) в YouTube канала на Банка Сабадел, чието рекламно лице е Гуардиола, осъзнах, че няма нужда да си купувам книгата на Ибрахимович, за да разбера дали е бил ядосан, кого е напсувал, какво не му е харесало, с кого се е сбил или как си кара колата.
Защото Гуардиола току-що ми беше разказал цялата история... Историята на отбора Барселона.
