Къде са те сега: Отборът, който изстреля Меси към върховете

Снимка: getty

Роналдиньо, Пуйол, Ето’о и другите

Вратар: Виктор Валдес
Валдес успя да опази вратата си суха в дербито през 2004-а, с времето се превърна в един от най-опитните вратари в света. Има зад гърба си 530 мача с екипа на Барселона и световна (2010-а) и европейска титла (2012-а) с националния отбор на Испания, макар да не записа и минута на двата турнира, където остана в сянката на Касийяс. Той постигна всичко с Барса и абсолютно нищо, след като напусна клуба – във Висшата лига не можа да се наложи с екипа на Манчестър Юнайтед, а после пази и за Мидълзбро, с който изпадна от английския елит и обяви края на кариерата си на 35 години миналото лято.

Десен бек: Жулиано Белети
Трудно е да си спомним кой е играл на тази позиция в клуба преди ерата Дани Алвеш. Белети е един от най-недооценените футболисти на своята позиция, но и неговият славен миг дойде, когато отбеляза победния гол за Барса срещу Арсенал във финала на Шампионската лига през 2006-а. После премина в Челси, където спечели Висшата лига и два пъти ФА Къп, а накрая прекрати преждевременно кариерата си, докато играеше за Флуминензе, заради контузия на ахилеса през 2011-а. Опита да се върне през лятото на същата година за тима на Сеара, но изкара само месец, преди да обяви официално пенсионирането си. Това лято клубът обяви завръщането му като посланик и част от отбора на Легендите на Барселона.

Централен защитник: Карлес Пуйол
Легендарният капитан на отбора прекара цялата си кариера в Барселона. От дебюта си през 1995-а до отказването си от футбола през 2014-а той води тима в най-успешния му период и спечели 21 трофея с каталунците, а освен това стана европейски и световен шампион с Испания. След отказването си стана асистент на спортния директор в клуба по онова време Андони Субисарета, но напусна след като вторият бе уволнен. Сега е футболен агент.

Централен защитник: Пресас Олегер
Олегер никога не е бил сред звездите на каталунците, макар да изигра 167 мача за клуба. С екипа на Барса той стана два пъти шампиона на Испания и веднъж на Европа, а през 2011-а прекрати кариерата си в Аякс. Освен с изявите си на терена той бе известен и с подкрепата си за каталунски националисти. Логично се застъпи за Пике заради изказванията му в полза на независимостта на региона.

Ляв бек: Джовани ван Бронкхорст
Холандецът напусна клуба през 2007-а, за да се завърне във Фейенорд. След като прекрати кариерата си през 2010-а, той остана в родния си клуб като помощник-треньор, а по-късно стана и старши треньор на отбора, като го изведе до първа титла от 18 години насам. Сега води Фейенорд в групите на Шампионската лига.

Дефанзивен полузащитник: Рафа Маркес
Когато през 2010-а мексиканецът напусна Барса, за да заиграе в американския Ню Йорк Ред Булс, всички смятаха, че това ще е логичният завършек на кариерата му. Но не беше – той все още играе, макар да дебютира през далечната 96-а. Сега е на 38 години и се състезава за Атлас Гуадалахара, където започна кариерата си. Наскоро властите в родината му му наложиха санкции заради връзки с наркокартел, но Маркес категорично отрече да има нещо общо и остави адвокатите му да се оправят със ситуацията.

Централен полузащитник: Деко
Това бе първият сезон за бразилеца с португалски паспорт за Барса, но именно той вкара победния гол срещу Еспаньол. И тъкмо на неговото място се включи Лионел Меси в 83-ата минута. Иначе Деко изкара общо 4 сезона в тима, спечелвайки Шампионската лига. През 2008-а отстъпи мястото си на Иниеста и съвсем по примера на Жулиано Белети премина първо в Челси, а после и във Флуминензе, където прекрати преждевременно кариерата си заради контузия през 2013-а. Преди това обаче бе въвлечен в допинг скандал, след като даде положителна проба за забранен стимулант. След пенсионирането си стана футболен агент и лице на серия улични турнири в Азия (в Камбоджа, Монголия и Сингапур).

Снимка: getty images

Централен полузащитник: Шави
Маестрото бе в основата на всички успехи на Барса и Испания. Той наследи капитанската лента от Пуйол през 2014-а, но остана в клуба само още един сезон. От тогава играе в катарския Ал Сад, където спечели първия си трофей в края на миналия сезон, триумфирайки с Купата на Катар. Това лято Шави отправи критики към ръководството на Барса за това, че не се дава достатъчно шанс на играчите от школата и за лошата трансферна политика.

Дясно крило: Самуел Ето’о
Преди Меси да се наложи в първия тим на каталунците, камерунецът по-често действаше по дясното крило, вместо в центъра на атаката. Той вкара куп важни голове както по времето на Роналдиньо, така и в ерата Меси, но накрая бе използван като разменна монета от Гуардиола за привличането на Ибрахимович. В крайна сметка Интер спечели много от тази сделка, а Ето’о помогна на италианците да спечелят требъл под ръководството на Моуриньо. След това направи сензационен трансфер в Анжи Махачкала, където прибра една торба пари, а после премина още през тимовете на Челси, Евертън и Сампдория – днес е на 36 години и се състезава за турския Анталияспор, където е твърд титуляр и бележи редовно (40 гола в 70 мача за клуба до момента).

Снимка: getty

Ляво крило: Роналдиньо
Един от най-обичаните играчи в историята на футбола и има защо. Талантът му запленява и до днес в мачовете на Легендите на Барселона. Завърна се в клуба като негов посланик това лято, след като го напусна през 2008-а в посока Милан, за да освободи сцената за Меси. За жалост Роналдиньо никога вече не игра на познатото ниво,а Милан се оказа последният му клуб в Европа. След това игра още за Фламенго, Атлетико Минейро, Керетаро и Флуминензе, но от 2015-а насам е без отбор. Все още обаче не е направил официален бенефис – очакваме го с нетърпение.

Снимка: getty

Централен нападател: Хенрик Ларсон
Легендата на Селтик облече екипа на Барса през 2004-а и остана в клуба до 2006-а, спечелвайки Шампионската лига. След това реши да се завърне в Хелзингборг, но, когато всички мислеха, че това е последната стъпка във великата му кариера, Манчестър Юнайтед му даде шанс да играе във Висшата лига през 2007-а по време на почивката в родината му. Той бе толкова полезен за отбора и за титлата през този сезон, че сър Алекс Фъргюсън поиска да остане за постоянно, но Ларсон отказа и после съжали. Накрая се завърна пак в Хелзингборг, а после завърши кариерата си с кратък престой в Раа и в родния му клуб Хьогаборг. След това се захвана с треньорската професия, но от 2016-а е без отбор, след като под ръководството му Хелзингборг отпадна от елита на Швеция.

Снимка: getty

Първа смяна: Андрес Иниеста
Иниеста замени Ето’о в 67-ата минута на каталунското дерби. По това време в Ла Лига бяха позволени само петима играчи на пейката и те трябваше да са точните хора. Това се оказа напълно вярно и в дългосрочен план. Днес Иниеста е капитан на Барса и единствен от активните играчи в клуба има повече мачове с екипа му, отколкото Меси. Наскоро любимецът на каталунската публика преподписа безсрочен договор с тима до края на кариерата си.

Втора смяна: Лионел Меси
Както вече стана дума Меси се появи срещу Еспаньол в 83-ата минута на мястото на голмайстора Деко и се настани на дясното крило, където преди това играеше Ето’о. За по-малко от десет минути Меси направи силно впечатление и имаше няколко доста добри отигравания, които загатваха за огромния му талант, макар да не се отчете с гол или асистенция в този двубой. Останалото е история, а Лео не спира да я пиша със същия темп и до днес.

Снимка: Getty Images

Треньор: Франк Рийкард
Рийкард винаги ще остане в историята на Барселона като първият треньор след Кройф, който изведе тима до европейския връх. Той бе наследен от Гуардиола през 2008-а, когато си взе една година почивка от професията. После пое Галатасарай, но бе уволнен след само един сезон. Следващото му приключение го отведе в Саудитска Арабия след още година почивка, но и там не изкара дълго. През лятото на 2013-а Рийкард обяви, че окончателно е приключил с футбола и прекрати и треньорската си кариера, както често се случва с холандските легенди.

Лионел Меси е... откъде да започнем - 8-кратен шампион на Испания, 5-кратен носител на Купата на краля, 4-кратен победител в Шампионската лига, 3-кратен носител на Суперкупата на Европа, а индивидуално има 5 „Златни топки", 4 „Златни обувки" за голмайстор на Европа и бе избран за играч на турнира на Мондиал 2014.

Иначе е голмайстор №1 в Ла Лига с 360 гола и в историята на Барселона с 533 гола... поне засега.

Дали не забравяме нещо... а, да, има и златен медал от Олимпийски игри, че и още доста трофей, които си струва да се споменат, но няма да ни стигне един материал.

Едва ли е нужно да уточняваме, че дребничкият аржентински гений е постигнал почти всичко в спорта и е печелил всичко на клубно ниво, макар да е още на 30 години и да го очакват дори повече трофей до края на кариерата му.

Но помните ли откъде започна пътят му към върховете на футбола?

Тази седмица (на 16 октомври) се навършиха 13 години от дебюта на Меси за Барселона - това се случи в каталунското дерби срещу Еспаньол.

Тогава аржентинецът не бе суперзвездата на световния футбол, нито големият съперник на Кристиано Роналдо, а просто един талант от школата с номер 30 на гърба си... но какъв талант.

За първото му попадение бе нужно още повече време - то падна на 1 май 2005-а, след прекрасна асистенция на Роналдиньо и техничен прехвърлящ удар над стража на Албасете.

Вижте в галерията кои бяха другите герои в онова паметно дерби с Еспаньол - това бе и отборът, който по-късно триумфира в Шампионската лига и даде летящ старт за кариерата на младия Лео, преди да стане МЕСИ.