След дълги години изгнание феновете на славния английски Лийдс мечтаят за завръщане на тима им във Висшата лига. Йоркшърци тръгнаха отново нагоре под ръководството на известния аржентински треньор Марсело Биелса и в момента са на първо място в Чемпиъншип.
С Лудия на резервната си скамейка йоркшърци играят лудо, зрелищно и резултатно.
На 63 години Биелса няма да се промени и остава верен на себе си и методите си. Южноамериканецът контактува с журналисти само на задължителните пресконференции, а каквото има да казва на футболистите, си остава между тях.
Но за да разберем по-добре личността и характера на Лудия, ще извадим някои негови цитати от брифинги, които ще превърнем в четиво.
***
Футболът е изкуство. Всеки отбор се опитва да създаде на терена свое собствено произведение. Именно благодарение на своята красота, тази игра се превърна в най-популярната в света.
До определен момент зрелищната игра беше най-лесният начин да се постигне добър резултат, но това се промени в съвременните условия. Сега има различни начини за постигане на победа - отборите могат да започнат да бавят времето, постоянно да блъскат топката във въздуха или да я дадат на противника, а те да "паркират" автобуса.
Като не притежаваш топката, не правиш и грешки. Тази стратегия идва от най-добри намерения на съответния треньор и може да донесе победа, но знаете ли какъв е основният риск от такъв футбол? В крайна сметка, феновете ще се отегчат и ще изберат по-интересен спорт за себе си, като се отвърнат от футбола.
Мечтая в целия свят да се играе футбол като английския.
Способността да признаваш слабост или грешка е едно от най-добрите човешки качества.
Най-трудният противник е този, с когото ще играем в следващия мач.
Липсата на победи се възприема от феновете по-болезнено, отколкото отсъствието на красива игра.
Мисля, че търсенето на резултати на всяка цена е следствие от комерсиализацията на футбола. Футболните клубове са собственост на частни лица, които искат техните инвестиции да изплащат дивиденти. Но футболът е придобил своята популярност именно заради своята красота и умение да забавлява. А тези, които инвестират финансите си, трябва да помнят това и да поемат рискове в тази посока.
Ние си имаме нашата красива планета, но въобще не я ценим. Безразсъдно черпим ресурси, унищожаваме природата и живеем на принципа "след нас и потоп". Ние не мислим за потомците, които ще трябва да се справят с последиците от нашата небрежност. И в съвременния футбол се случва нещо подобно. Парите, прагматизмът и желанието за резултати на всяка цена, скучната игра в името на победата - всичко това убива футбола. Ние разрушаваме бъдещето на футбола със собствените си ръце. А тези, които имат власт и влияние, са отговорни за това. Собствениците на клубове имат властта, футболните треньори имат властта, медиите - също. Трябва да я използваме, за да не стане така, че футболът да стане безинтересен за нашите деца и внуци.
Утре ще помоля моите момчета да се опитат да вземат три точки за техния разговорлив треньор, така че да не се налага да се крие в ъгъла заради дългия си език.
Когато отборът води, най-добрият начин да запази предимството си е да продължи да атакува.
Не можеш да правиш безсмислени смени в състава само заради самите смени. В най-добрия случай това няма да помогне, а в най-лошия - ще навреди още повече.
Ако чуя още един въпрос, много ще се натъжа.
Не изпитвам удоволствие от факта, че сме близо до лидерите в класирането. Виждам само пропуснатите възможности да сме пред тях.
Няма нищо трудно да видиш в каква форма е даден твой играч.
В треньорството интуицията е много важна.
Професионалните футболисти трябва да могат да се справят с трудностите. И когато има конкуренция в отбора, това само прави играчите по-добри.
В живота си никога не съм обвинявал съдиите за резултатите на моя отбор. Наивно е да играеш футбол и да очакваш реферите да не правят грешки.
Футболът в Англия е различен от другите първенства - по-честен и има по-голямо взаимно уважение. Феновете тук не понасят измамата, а играчите, знаейки това отношение, се опитват да симулират по-малко на терена.
Съдията заслужава уважение, ако е взел правилното решение, но също така заслужава разбиране в случай на грешка.
Футболът знае как да поднесе изненада. Именно тази непредсказуемост прави тази игра най-популярната в света.
Винаги поставям човешките нужди над футбола.
Освен за футбола, не знам много неща. Животът ми е съсредоточен около семейството и играта.
Класирането показва това, което наистина си спечелил, а не това, което си заслужавал.
Понякога играеш добре и не постигаш резултат. Понякога играеш слабо и печелиш. В тази игра това се случва. Но във футбола няма краен успех и фатален неуспех, важното е да не се огъваш и да продължиш да преследваш целите си.
Няма как да си лидер, ако не си готов да поемеш отговорност.
В треньорската работа често нещата опират не до това да направиш най-лесното, а да избереш най-правилното.
Футболът започва от феновете и стадионите. Футболът - това е страстта на запалянковците и спектакъл, който се изнася за тях.
Не знам дали аргументите ми са добри или лоши, правилни или грешни, но аз вярвам в тях.
Убеждаването на футболист да играе определен стил е много по-важно от футболния стил сам по себе си.
Идеалното във футбола не съществува. Футболният отбор е много нестабилно нещо, възходите и паденията в него се повтарят със завидна цикличност.
Най-важното в работата на футболния треньор е да се доверява на очите си.
Колкото по-малко говориш с играчите по време на мач, толкова по-добър си като треньор.
Сега се опитват да разработят специални технологии и статистически методи, за да направят играта по-предсказуема. Това няма да сработи. Статистиката винаги говори истината, но хората, които постоянно грешат, са склонни да интерпретират и изкривяват статистиката.
Популярността на футбола се крие именно във факта, че всичко може да се случи в тази игра.
Аз съм абсолютно спокоен. Винаги съм спокоен преди мач и не ми пука с кого играем. Винаги съм уверен в победата на моя отбор. Това чувство трябва да бъде в ДНК-то ти, в противен случай няма смисъл да се играе футбол.
Участвам в спорове само когато съм сигурен, че размяната на аргументи ще спомогне за постигането на разбирателство. В противен случай спорът е безсмислен.
Всъщност не обичам да говоря толкова много, но имам задължения, които трябва да бъдат изпълнени, затова дойдох на тази пресконференция.
По време на футболната си кариера съм преживял какво ли не. Бях оскърбяван, замеряха ме с бутилки, искаха да ме убият... Но всичко това бяха незначителни неща.
Не мисля, че наличието на резервен план е най-правилната идея. Мисля, че е по-важно да имаме повече възможности за следване на първоначалния план.
Винаги имам три плана за мача - А, B и С. План А е да играем по начина, по който играем. План B е план, който има за цел да направи план А да сработи, ако нещо се обърка. А план С е необходим, за да го забравим навреме и да се върнем към план А.
Винаги трябва да доказвате своето превъзходство с дела, а не с думи.
Никога не трябва да се намесват приятелствата и работата.
За мен футболът е нещо специално и не искам той да бъде свързан с насилието и агресията по трибуните.
Футболът е като влакче на ужасите. Именно на тези атракциони започваш да оценяваш свободното падане. Колкото по-стремглаво стигнеш долу, толкова по-силно излиташ нагоре. Животът е невъзможен без възходи и падения. И когато си долу, си струва да мислиш, че така е трябвало да стане, за да полетиш отново. Никога не се отказвайте!
Аз не съм привърженик на строенето на въздушни кули и мечтател за светло бъдеще. Трябва да продължим да работим и да вървим към нашата цел.
Никога не побеснявам на играчите. Опитвам се да разбера причината за дадено събитие, която да анализирам. Работата ми е да помогна на играчите, да намеря решенията и да оценя действията им на терена. Ако се ядосам, ще загубя доверието им.
Защо не празнувам головете? Не, това не означава, че съм флегматична и лишена от емоции личност. Просто по този начин показвам уважение към моя колега, който стои на 10 метра от мен. Защо трябва отново да изсипвам сол в раните му? В края на краищата, беше достатъчно - отборът му загуби днес и пусна три гола. Но, разбира се, радвам се много, когато вкарваме.
Не обичам да критикувам играчите за симулация. Не мога да си представя, че когато съм бил на 12 години, съм бил недоволен от съотборника си, който ни е спечелил нечестно дузпа. Не можем да прехвърляме това, което се случва във футбола, към универсалния морал.
Като цяло обаче не обичам шмекериите. Наистина не бих искал моите играчи да мамят на терена за каквото и да е било. Въпреки че не искам да съдя никого, не одобрявам такова поведение.
Не мога да ви гарантирам, че няма да има нови проблеми с контузени. Но мога да ви уверя, че когато проблемът е известен, това означава, че вече е наполовина решен .
О, Боже, може би, ако Бог сега накаже мен и моя отбор с такова бедствие от контузии, аз съм съгрешил много. Сега ще трябва да разбера къде точно... съгреших много.
Промяната на стила на игра винаги е трудна. Отнема време, за да внедриш философията си в тима, да накараш играчите да свикнат с новата тактика. Понякога се случва бързо, понякога отнема известно време. Когато печелиш, адаптирането към нова парадигма е по-лесно, защото хората научават информацията по приятен за тях начин.
Не мога да се наслаждавам на живота след загуба.
През цялата си кариера никога не съм обвинявал публично мой играч за грешка. Това е едно от основните правила на моята работа. Каквото и да се случи на терена, в крайна сметка оставаме колеги. Искам винаги да съм в една лодка с играчите. Всички правим грешки, но трябва да бъдем по-толерантни към това. Ако направя някаква грешка, винаги казвам на футболистите: "Благодаря ви, че не сте ми извадили кирливите ризи на публично място и не ме предадохте".
Не можеш да да се откажеш от вратаря заради един неуспешен мач и една грешка. Решението трябва да бъде взето въз основа но поне няколко срещи.
Обичам всичките си играчи, така че едва ли ме смятате за много обективен. Много често преди лягане си представям как играем срещу Ливърпул на Юрген Клоп и в тези мои сънища винаги печелим.
За да убедя хората, трябва да вярвам в това, което казвам. Защото играчът вярва в това, което наистина вярва. Ако един футболист осъзнае, че самият треньор не вярва в това, в което непрекъснато го убеждава, тогава той просто ще спре да се доверява на такъв специалист.
Трудното е не да научиш играчите да следват твоята тактика, а да останат верни на стила за дълго време.
В английския футбол има много емоции и много прилича на латиноамериканския футбол.
Футболът е красив сам по себе си, но традициите винаги добавят стойност към него.
Всеки играч се състои само от три части: мозък, сърце и крака.
Идеята на нашия отбор е да играе постоянно в половината на противника. Ще можем да доминираме, ако следваме тази идея. Лийдс трябва да атакува повече, отколкото да се защитава. Ако топката попадне в нашите защитници, единствената им цел е да започнат атаката възможно най-бързо. Моят стил не е нито по-добър, нито по-лош от тези на другите. Това е само моето виждане за футбола, в което вярвам и искам да го предам на отбора си.
Треньорите се учат един от друг. И най-добрият урок е, когато видиш нещо необичайно за окото.
Искам винаги да имаме инициативата, а не да гледаме как играе съперникът. Обичам да атакуваме, а не да се защитаваме. Готов съм да поемам рискове и да атакуваме и в най-малките зони, оставяйки големи пространства зад гърба си.
Обичам идейните играчи, които могат да импровизират. Разбирам колко е опасно да се играе постоянно на атака, но това е само гледна точка.
Не е задължително футболът да е скучен в преследване на победата. В Англия е най-добрият пример за треньор, който може да комбинира хубав футбол с положителни резултати. Говоря за Гуардиола. Той успява да печели впечатляващо, а това добавя стойност и за него, и за неговите играчи. Манчестър Сити привлича нови поддръжници именно защото е приятно да се гледа играта му.
Изумява му колко малко значение се отдава на случилото се преди гола. Понякога Пабло Ернандес (халф на Лийдс) се впуска в отворената зона и получава топката от партньор, който вижда движението му. И тогава той веднага се опитва да създаде голова възможност. Но кой помни тези неща? Хората гледат футбол и си спомнят само най-ярките моменти - головете и асистенциите, но не и ситуациите, довели до тях.
Не критикувам всички, които играят защитно, дават инициативата на противника или играят с дълги подавания. Във футбола има много схеми и аз не мисля, че моята е най-добрата. Просто вярвам в тактиката си и не мога да играя по друг начин.
Прякорът Ел Локо (Лудия)? Нарекоха ме така, защото моят стил и поведение на такива пресконференции е малко по-различно от общоприетия. Можете ли да повярвате в това?
Мразя го в себе си, но когато вземам важни решения, понякога съм ненужно щателен.
Не е разумно да обещаваш нещо, в което не можеш да бъдеш напълно сигурен. Но в същото време е невъзможно да не мечтаеш за това. И хората, и футболът се управляват от едни и същи неща - надежда, желание и вяра.
Искам моите отбори да имат огромно притежание на топката, но това няма да бъде притежание заради самото притежание, а притежание за атаки. Хубавият футбола е бърза трансформация от защита в атака.
Играчите трябва да са мотивирани, за да творят. И тренировките не са за отбиване на работа. Трябва да се докоснеш до техните емоции. Ето това е да си футболен треньор.
Когато пристигне нов играч, той изостава много от тези, които вече са в отбора. Той трябва да се приспособява към екипа, към стила на игра, към града. И тези играчи са много трудни за интегриране. Особено през зимния трансферен прозорец.
Не обичам фалшивата скромност и не ценя фалшивата скромност.
Съжалявам, но аз съм малко социопат и донякъде ме притеснява, че вече втория час съм част от тази непоносимо дълга пресконференция, на която говорим изключително много за мен. Нали няма да се обидите много, ако приключим това събитие на момента? Благодаря ви!
