"Нормално е да не печелиш Висшата лига всяка година"
Думите на Джосеп Гуардиола след поредното фиаско през този сезон вероятно не трябва да звучат като оправдание - а просто като опит да се свали напрежението от едни футболисти, които постигнаха толкова много в последните две години.
В Манчестър Сити обаче вече не става въпрос само за спечелването на титлата, а за запазването на интегритета на отбора при задълбочаващата се криза.
Поражението с 1:2 в голямото дерби на града срещу Манчестър Юнайтед изпрати шампионите на цели 14 т. зад първенеца Ливърпул.
Това беше и четвърта загуба на "гражданите" през този сезон - колкото те регистрираха през цялата минала кампания. Сити вече изпусна толкова точки, колкото през целия минал сезон (16) и основната причина са допуснатите 19 гола в 16-те кръга дотук.
Нападението продължава да е най-силното в лигата с 44 отбелязани гола, но особено след контузията на Аймерик Лапорт, това не се оказва достатъчно, за да се постигат резултати.
Само 32 т. за 16 кръга са най-слабият старт, който отбор на Гуардиола е правил в своето първенство. В Барселона най-слабото му постижение след първите 16 мача е 37 т., в Байерн Мюнхен - 40.
Тези цифри говорят достатъчно дори на онези, които не са гледали мачовете на Сити напоследък. Но по-големият проблем от резултатите е, че от стила на този тим сякаш остана само обвивката, но не и съдържанието.
"Застаряващи" и "бавни" не са определения, с които сме свикнали да свързваме играчите на отбора, особено при Гуардиола. Но пред надъхания и скоростен съперник, воден от Оле Гунар Солскяер, Сити се оказа неспособен да разгърне играта, с която спечели всичко възможно на домашната сцена през миналия сезон и с която постигна рекордните 100 точки през по-миналия.
В момента повечето изпълнители са същите, но отборът сякаш е друг. Сити от последните два сезона се загуби и напоследък все по-често виждаме неговата бледа сянка, която се появи и на 179-ото манчестърско дерби.
Изграденият от Гуардиола Манчестър Сити несъмнено е (или беше?) сред най-стойностните отбори, които Висшата лига е виждала, но и най-великите състави си имат определени периоди на доминация и може би този на Сити просто приключва.
Шампионският трофей вече се изплъзна, а в моментната си форма "гражданите" нямат шанс и в Шампионската лига.
Пренасочването на усилията към Европа е най-логичният ход, но е показателно, че Пеп не говори с особен ентусиазъм за този турнир и наскоро даже каза, че не мисли за него. Което, разбира се, е трудно да повярваме, защото именно Шампионската лига би трябвало да е голямата цел на този милиарден проект на "Етихад", а сега Гуардиола има рядко срещания лукс да може да отпише първенството още преди Коледа и да хвърли всичко за европейски триумф.
Пеп обаче осъзнава, че грешките, които Сити допуска напоследък, се наказват безмилостно в Шампионската лига и струват най-скъпо именно в елиминациите. А все повече съперници намират верния начин да затруднят тима и да се възползват от слабите му места, които вече не са тайна за никого.
Не са тайна и допуснатите грешки, вече изтъквани многократно този сезон. Най-голямата - пропускът да се вземе заместник на напусналия Венсан Компани - още дълго ще тормози Гуардиола след тежката травма на Лапорт. Липсата на надежден ляв бек от висока класа също е хроничен проблем и прави защитата още по-лабилна.
Ливърпул и Манчестър Юнайтед постигнаха победите си над Сити този сезон по сходен начин, с бързи контраатаки, на които бранителите в небесносиньо не могат да реагират.
Пеп продължава да залага на стил, базиран върху контрола на топката, но играчите му изглеждат все по-уязвими, когато я загубят. Главната причина е, че през кампанията пресата видимо се е влошила, интензитетът и решителността не са същите, когато играчите трябва да си върнат кълбото възможно най-бързо - нещо основно за начина на игра при Пеп.
А ако погледнем към бъдещето на този състав, виждаме, че съвсем скоро ще се отворят нови пробойни. Фернандиньо (34 г.) и Давид Силва (33) по всяка вероятност играят последния си сезон на "Етихад". Серхио Агуеро (31) отново е контузен, но остава най-надеждният реализатор и Габриел Жезус показва отново и отново, че няма как да доближи неговата резултатност.
Кевин Де Бройне и Рахийм Стърлинг все още са от световна класа и могат да се развиват и повече, но скоро около тях ще трябва да се организира обновяване. То би се отразило добре и на мотивацията - дори най-великите мениджъри са срещали затруднения да поддържат успешните футболисти мотивирани за дълги години, а този състав е повече от успешен.
Сър Алекс Фъргюсън успяваше да поддържа един вечно гладен за титли отбор на Манчестър Юнайтед над 20 години, но шотландецът обнови напълно изпълнителите поне 4-5 пъти. Гуардиола никога не е оставал толкова дълго в един клуб, за да направи такова нещо дори веднъж.
Затова е под въпрос доколко каталунецът въобще би се заел с необходимото преизграждане.
Той има договор за още един сезон, през който въпросният процес вече трябва да започне. В Сити не бива да го отлагат, за да не им се случи това, което сполетя Юнайтед след пенсионирането на Фъргюсън.
Въпреки загубата от "червените дяволи", слабата форма и изоставането от Ливърпул, Гуардиола не спира да хвали своите футболисти: "За мен е наслада да работя с тези момчета. Няма значение дали са 6, 8 или 14 точки [зад Ливърпул], трябва да продължим. Фантастичен отбор сме".
И той е прав, това си остава един изключителен отбор, но може би просто най-добрите му дни вече преминаха. Сега идва ново предизвикателство за самия наставник, непознато в неговата кариера: предизвикателството да остане, да разруши каквото сам е създал, и да го изгради наново.
Нищо чудно обаче той да предпочете да си тръгне с все още запазения ореол на победител, а за Сити да настъпи съвсем нова ера.
