90-те години във футбола минаха под опиянението ни от САЩ 94 - най-великото събитие за един българин в историята на играта.
Бяха славни дни, славни времена.
Стоичков, Балъков и останалите командваха парада по терените близо 2 години, в които чакахме с нетърпение мачове дори с Германия и Испания, тълпяхме се за билети при всяко завръщане на звездите ни за мач в София и нехаехме колко ще продължи всичко.
Но това бе десетилетието и на други велики събития и личности в играта.
Пред 1991-ва Цървена звезда стана европейски шампион, година по-късно датчаните взривиха европейското и вдигнаха титлата, Германия се изправи на Евро 96, великите бразилци Ромарио, Роналдо и Ривалдо тероризираха защитите из Европа и играха финал на два мондиала, печелейки един.
Франция за първи път стана световен шампион с неповторимия Зизу, а в Шампионската лига Ювентус достигна невероятните три финала поред, губейки два пъти.
Аякс на Ван Гаал се появи на небосклона като метеор, един чаровен румънец вкарваше голове с извънземни параболи от 40 метра на световното.
Първият неевропеец взе "Златна топка", а английският футбол падна в ръцете на Манчестър Юнайтед, воден от един френски футболен крал.
Това бяха 90-те... Велико време за футбола, и то не само заради пиянството на българския народ от 1994-а.
Хубава и носталгична статия. Истина е, че може би Меси и Роналдо са над всички тези иконо, но също така е вярно, че тогава великите играчи бяха много повече като бройка.