Наскоро уругвайският клуб Данубио обиколи българските медии с новината, че третият му екип през настоящия сезон е в цветовете на българския трибагреник. Нещо повече - на фланелката е изписано "Съединението прави силата", както и част от родния химн.
По този начин от Данубио отдадоха почит на българските си корени - клубът е основан в началото на 30-те години на миналия век от двама братя с български произход, Мигел (Михаил) и Хуан (Иван) Лазароф. Името на отбора, което значи Дунав в превод от испански, е предложено от тяхната майка Мария.Всичко започва преди близо 90 години в покрайнините на уругвайската столица Монтевидео.
Урусите току-що са спечелили две поредни олимпийски титли по футбол от игрите през 1924 и 1928 г., както и дебютното издание на мондиала (1930 г.), побеждавайки на своя земя Аржентина с 4-2 във финала. Страната е обхваната от футболна треска, която не подминава учениците от училище "Република де Никарагуа" в периферията на столицата.
Мигел Лазароф заедно с братята Оливера - Алваро и Армандо, са обсебени от мисълта да създадат свой футболен тим. Първите сбирки на новосформирания клуб се провеждат в дома на доня Мария Минчеф де Лазароф, българска емигрантка. За технически съветник по футболните въпроси е избран Хорхе (Георги) Минчеф, брат на доня Мария.
Тя пък е автор на първите "екипи" за дебютния мач - всяко от момчетата в отбора й носи по една бяла тениска, на която тя пришива черен елемент на гърдите (и до днес титулярната фланелка на Данубио е бяла с черна диагонална лента).
В този момент доня Мария все още не е предложила тимът да бъде кръстен на р. Дунав и затова в първия мач в историята си, загубен с 0-1, клубът се подвизава под името Тигре. Така се стига до 1 март 1932 г. - дата, която и до днес се смята за рождена за Данубио. Оттогава до наши дни клубът става шампион на Уругвай 4 пъти (1988, 2004, 2007 и 2014 г.) и никога не забравя българските си корени. През 2017 г. стадионът на тима е прекръстен "Хардинес де Хиподромо Мария Минчеф де Лазароф", отдавайки почит на майката на своите основатели.Данубио съвсем не е единственият клуб, който е исторически свързан с общности, намиращи се буквално на други континенти. Ето два други любопитни примера...
Палестино, ПалестинаБлизо 13 хил. км разделят Палестина от Чили, но един футболен клуб, базиран в чилийската столица Сантяго, служи за своеобразен мост между тях. Основан през 1920 г. от палестински емигранти, Депортиво Палестино е аматьорски тим в първите три десетилетия от съществувавнето си, преди да стане част от местния футболен елит през 1952 г.
Смята се, че днес в района на Латинска Америка живеят около половин милион души от палестински произход.
Първата вълна от емигранти пристига около 1870 г., когато залезът на Османската империя започва да изглежда все по-неизбежен. Повечето от тях са от региона на Витлеем и Йерусалим и се издържат с търговия, продавайки ориенталски стоки от врата на врата.
Втората вълна е в разгара на Младотурската революция през 1908 г. - военния държавен преврат в Османската империя, след който военната служба става задължителна. Именно палестинците, напуснали османските територии в онзи период, основават футболния клуб Депортиво Палестино в Чили десетилетие по-късно.
Постепенно отборът се превръща в обединително звено на палестински общности от различни точки на планетата. Депортиво става два пъти шампион на Чили (1955 и 1978 г.) и печели три пъти Купата на страната (1975, 1977 и 2018 г.). Не се разминава обаче и без скандали...През 2014 г. отборът играе с екипи, които предизвикват международен скандал.
Фланелките са в цветовете на палестинския флаг - червено, зелено и черно, но на гърба цифрата 1 е заменена от силуета на палестинската територия преди основаването на държавата Израел през 1948 г. Екипът предизвиква остри реакции от страна на редица еврейски организации в Южна Америка и Чилийската федерация забранява на Депортиво да го носи, а освен това налага на клуба парична санкция. Въпреки това от Палестино продължават да се смятат за футболен символ на родината на своите предци. За следващата година, когато клубът ще отпразнува 100-годишния си юбилей, има идея да бъде организирано футболно турне в Палестина.
Далкюрд: За честта на емблемата
През миналата година шведският футболен елит се сдоби с исторически нов участник - Далкюрд. Основан през 2004 г. от девет кюрдски емигранти с цел да помогне на група младежи, отборът показва нагледно защо футболът е много повече от една игра. Благодарение на универсалния език, на който говори, той често е най-прекият път към интеграцията. Именно това е и основната социална задача на Далкюрд, който доскоро има футболисти от 14 различни националности.
Всички те носят екипа, чиято емблема представлява флагът на Кюрдистан - географската област, части от която попадат в Турция, Иран, Ирак и Сирия. Според различни данни по света има 40 млн. души от кюрдски произход. И много от тях са фенове на Далкюрд - както заради футболния му възход (отборът печели пет поредни промоции), така и заради каузата, зад която застава.
"Далкюрд започна повече като социален проект, отколкото като спортен - признава един от основателите му Рамазан Къзъл, който пристига в Швеция през ноември 1989 г. като бежанец. - Още откакто дойдох, тялото ми е в Швеция, но умът ми все още е с моите кюрдски братя. Не минава и ден, в който да не мисля за тях. Далкюрд бе създаден с идеята да помага на млади хора в нужда - и то не само от кюрдски произход - чрез магията на футбола."
Днес клубът подкрепя различни социални проекти, осигурявайки футболна екипировка за бежанци от Сирия и Ирак. В края на 2017 г. Далкюрд постига немислимото - само 13 г. след основаването си достига до най-високото ниво на шведския футбол. И макар че прекарва само един сезон в елитната Алсвенскан, мисията е изпълнена - посланието, че няма невъзможни неща, достига до милиони кюрди по целия свят. "Днес може да видиш кюрдски деца, облечени в тениски на Реал Мадрид, Барселона и... Далкюрд! Надминахме и най-смелите си мечти", категоричен е Рамазан Къзъл.
