Минимум 15 бяха версиите, които чухме от специалистите като обяснение за неочакваната победа на Милан над Барселона преди две седмици. И да си призная честно, всяка от тях имаше своя собствен чар и интересно звучене. Футболът не е теорема и част от величието му се крие точно в това, че всеки има правото да тълкува играта по начина, по който я чувства. Разбира се, че в повечето случаи пристрастията взимат превес, но нима има нещо по-нормално?
Ясно е, че този Милан не е онзи на Саки и Капело, който можеше с лекота да закичи петица на Реал или пък четворка на Барса, но определено е явление, което заслужава внимание. На фона на шеговитите въпроси отпреди няколко месеца дали Милан ще изпадне от Серия "А", моментното трето място в Калчото и бомбата срещу Барса накараха тифозите на "росонерите" да се щипят един друг, за да повярват, че това не е сън.
Началото на сезона беше кошмар - най-лошият старт в историята. "Червено-черните" събраха мижавите 7 точки (?!) в първите 8 кръга, като останаха над чертата на изпадащите единствето по голова разлика. Отборът на Масимилиано Алегри преживя лятна любовна раздяла с футболисти като Златан Ибрахимович, Тиаго Силва, Дженаро Гатузо, Кларънс Зеедорф, Пипо Индзаги и Алесандро Неста и капацитетите на Апенините зарониха сълзи за славните ветерани. Типично по италиански - трябва да има драма.
Алегри понесе тонове критика след катастрофалното начало през есента и вероятно няма да е честен, ако каже, че тогава е бил оптимист. Дните му на "Сан Сиро" изглеждаха преброени. Но ето, че зарът се обръща. Берлускони на няколко пъти публично унижи Масимо с коментарите си по негов адрес, но наставникът остана на работа и се отблагодарии подобавщо за гласуваното му доверие. Дали "росонерите" ще успеят да остранят Барселона е божа работа, а ние в делата господни не можем да се месим. Каквото и да случи на "Камп Ноу" обаче, няма да може да разклати здравата основа, която изградиха на "Миланело".
Златан и Тиаго избраха милионите на ПСЖ и това може да е за добро. Особено що се касае до шведа. Сега "червено-черните" разчитат на Ел Шаарави и Пацини, а отскоро към тях се присъедини и "малкият фамилен негър", за когото след пироманския престой в Манчестър, ще се направи нов опит да бъде опитомен. Кристиан Сапата бе привлечен за заместник на Тиаго Силва, а с представянето си на десния бек Матия Де Шильо заслужи суперлативите дори на великия Паоло Малдини. В лявата зона на отбраната е Кевин Констант, който освен с футболните си качества, респектира и с външния си вид. Нещо като чернокожия Туньо. В халфовата линия Алегри е събрал имена като Ночерино, Кевин-Принс, Монтоливо, Съли Мунтари и Найджъл де Йонг, а в нападение, освен споменатите по-горе майстори на гола, личат Робиньо и младите Мбайе Нианг и Боян Къркич.
"Пенсионерският" Милан вече е история, а световният играч на едро Силвио Берлускони си купи бъдеще без да се бърка дълбоко в необятната кесия.
В този ред на мисли не само Милан, но и почти всички отбори в Калчото възприеха една сдържана трансферна политика, която им се отразява живително. Шумните рекламни трансфери на Апенините вече са рядкост, като се залага на все повече италианци, а школите са натоварени със задачата да произвеждат таланти. Серия "А" излезе "на зелено" след зимния трансферен прозорец и отново Милан може да послужи за пример. "Росонерите" платиха 20 млн. за Балотели, но едва след като бяха взели 15 за Пато. Интер прибра близо 20 млн. за скъпоплатените звезди Снайдер и Кутиньо, а най-скъпата покупка беше халфът на Аталанта Есекиел Скилото. Да не говорим, че класически клубове като Ювентус, Рома, Лацио и Наполи или не похарчиха нито цент, или се разделиха със скромни суми за една-две козметични промени. Как ви се струва това на фона на похарчените 30 млн. от изпадащия английски Куинс Парк Рейнджърс?
Умерената трансферна политика на италианските отбори се превръща в тенденция, а това дава благоприятно отражение и на националния отбор. Скуадрата не беше броена за жива преди европейското, но се представи силно и дори игра финал.
Така че не бързайте да отписвате италианския футбол. Ясно е, че той не се радва на такава популярност, както преди, но в никакъв случай не бива да бъде подценяван. Пуснете си един мач на Рома. Геният е още там... В събота отбеляза от дузпа и вече е втори във вечната ранглиста на голмайсторите само след Пиола.
В кое друго първенство си имат Принц и Фараон?
