52-рото Народно събрание избра Румен Радев за министър-председател на Република България и структурата на Министерския съвет. В подкрепа гласуваха 124 народни представители, 70 - "против", 36 - "въздържал се".
Малко след това депутатите одобриха и структурата и състава на предложения от него и от най-голямата политическа сила в парламента - "Прогресивна България" Министерски съвет.
Новото управление на страната се състои от министър-председател, четирима вицепремиери и 18 министри. Членовете на новоизбрания Министерски съвет с премиер Румен Радев положиха клетва пред 52-рото Народно събрание.
Вижте тук кои са министрите в новото правителство на "Прогресивна България:
Така Радев и подбраните от него министри се изправиха пред парламента, за да положат клетва за новите си постове.
Текстът на клетвата, която полагат министрите в България, е установен в Чл. 76, ал. 2 от Конституцията на Република България. Тя се полага пред Народното събрание при избирането на нов Министерски съвет:
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
В 107-ото правителство на България ще има едно министерство по-малко от досегашните.
При представянето на своя вариант на Министерския съвет Румен Радев мотивира това решение за сливането на ведомства на електронното управление и иновациите и растежа е с цел оптимизиране работата на кабинета.
В изказването си той наблегна и на това кои ще са приоритетите пред новото му правителство още в първите дни на работа.
Ето какво каза Румен Радев при представянето на кабинета пред Народното събрание:
Междувременно социологическа агенция "Мяра" публикува данни от свое изследване за очакванията на българите към новата власт.
Според данните мнозинството от българите смята за най-наложително приемането на нов бюджет - 56,8%. След това като приоритети се посочват ограничаването на ръста на цените (50,1%), ревизия на предишния политически модел (35,4%), съдебна реформа (31%) и борба с олигархията (20,2%).
"Очевидно, социалните и паричните въпроси се поставят най-често. Но в същото време, въпросите с по-общото усещане за справедливост заемат също видимо място в обществения дневен ред", отбелязват от "Мяра" в коментар към проучването.
Изводите са от независим бърз телефонен сондаж на агенция "Мяра", проведен между 4 и 7 май 2026 г. сред 800 пълнолетни български граждани.
