Френският нападател Оливие Жиру държи в ръцете си фланелка на Арсенал и се усмихва на камерата.
Хиляди фенове по света "like"-ват новината по сайтовете и "share"-ват оскъдния албум с 15 снимки от официалната страница на клуба.
Но знаят ли те кой всъщност е този 25-годишен снажен хубавец и какво е постигнал до момента?
В услуга на тези, които не са много наясно, хвърлих бегъл поглед върху живота на Жиру и отсях някои интересни факти, които мисля, че всеки фен на Арсенал (и не само) трябва да знае.
И така...
1. Роден е на 30 септември 1986 година в градчето Шамбери, което се намира в подножието на френската част на Алпите. Висок е 1,92 метра, тежи 86 килограма - истинска скала;
2. Идолите му като малък са били Зинедин Зидан (каква изненада!) и Марко Ван Бастен. Досущ като холандския си модел за подражание, Жиру има поразяващ ляв крак;
3. Оли, както му казват на галено, е много близък приятел с централния защитник на Арсенал и Франция Лоран Кошчиелни. Двамата играха заедно във втородивизионния Тур. Говори се, че именно приятелството му с Кос е повлияло върху решението да избере „артилеристите" пред Челси;
4. Прави професионалния си дебют на 24 март 2006, а вкарва първия си гол почти година по-късно - на 26 февруари 2007 г., когато вече е навършил 20. Спомня си за този момент с носталгия, защото тогавашният му отбор Гренобъл печели мача в добавеното време с неговото попадение: „Това е един страхотен спомен", казва Жиру, „дори не можех да си мечтая за по-добър дебютен гол!";
5. Нападателят прекарва сезон 2007/08 под наем в третодивизионния Истр, за да натрупа повече опит. Когато се връща в Гренобъл на края на сезона, новоназначеният мениджър на отбора Мехмед Баждаревич го поставя в трансферната листа. Според треньора „Жиру не е готов и няма нужните качества, за да играе в елита". Няколко години по-късно той си спомня за случката и казва, че нито е гневен, нито таи някакви лоши чувства, а просто му се е искало отборът да се развие по различен начин, защото е имал потенциал. През 2011 Гренобъл фалира и в момента играе в Пета дивизия!;
6. Натирен от клуба си, Оли се озовава във втородивизионния Тур и играе там до лятото на 2010. Което означава, че само преди два сезона гигантът от Шамбери е ритал второкласен футбол! Резкият му възход може да се сравни с кариерата на хърватина Дадо Пършо - онзи симпатичен автомобилен механик, който бе открит за големия футбол чак на 24 години и впоследствие игра на финала на Шампионската лига;
7. Жиру е Играч на годината на Френската Лига 2 за сезон 2009/10, включен е и в идеалният състав на кампанията. Миналата година стана голмайстор на Лига 1 и помогна за първата титла в историята на Монпелие;
8. Трансферът на Оли от Тур в Монпелие е за около 2 милиона евро. Арсенал го купиха за близо 15. Сделка буквално „за милиони" от страна на президента на френските шампиони Луи Николен;
9. Преди да премине в Монпелие, Жиру получава оферта от Селтик и я приема. Малко преди да тръгне за Шотландия обаче, му се обажда Николен и му казва: „Ти сериозно ли искаш играеш срещу отбори като Килмарнък и да умреш от скука там. Я по-добре ела при нас!";
10. След като вкарва два гола на Брест в мач, завършил 2:2, вестник Le Parisien го кръщава „le buteur de charme" (бълг. „чаровният нападател"). Прякорът му лепва като гербова марка заради голмайсторските му способности, съчетани с външния вид, който доста допада на нежния пол;
11. През май тази година Оли отказа да бие решителната дузпа срещу Евиан, когато резултатът бе 2:2. Вместо него зад топката застана Сюлейман Камара и... пропусна. Мачът завърши при този резултат, а Жиру бе обвинен от съотборника си Юнес Белханда, че е избягал от отговорност и се е покрил. Оказа се, че нападателят не се е чувствал подготвен да бие толкова решаваща дузпа, след като преди два кръга вече бе пропуснал една...
12. През същия месец Жиру лъсна на корицата на списание „Têtu" - издание, познато преди всичко с хомосексуалната ориентация на читателите си. „Искам да променя нещо във възприятията и манталитета на хората", коментира той;
13. Дебютът на Жиру за националния отбор на Франция бе преди по-малко от година - на 11 септември 2011 срещу САЩ. Той вече има 9 мача с националната фланелка, вкара и един гол (в победата срещу Германия с 2:1);
14. До момента в клубната си кариера той има 216 официални мача, в които е вкарал 93 гола и е направил 22 асистенции. Неособено впечатляваща статистика за централен нападател, но до момента не е имал играчи като Ван Перси, Подолски, Уилшър и Артета до себе си. Само можем да тръпнем в очакване как ще изглежда този квинтет през следващия сезон!
