Вратар:
Жулио Сезар (Интер). С малки изключения като Жилмар думите бразилец и вратар не звучат особено близки. В случая обаче имаме работа с един невероятно хладнокръвен и невъзмутим човек, който изглежда неспособен да изпусне контрола над ситуацията. Разбира се това може да се дължи и на страхотната защита пред него, но определено Жулио Сезар е за предпочитане в националния отбор пред сънародниците си Дида, Дони и Жулио Серджо.
Защита:
Майкон (Интер). Играчът, който бе наречен „чувствителният мародер" от списание „Four Four Two", заедно с Дани Алвеш си поделя приза за най-добър десен бек в света. Освен в дефанса той може да се включва опасно и в атака, като към това твърдение трябва да бъде приложен клип с гола му срещу Барселона.
Лусио (Интер). „Бразилският германец" още от мача с Коста Рика на Мондиал 2002 бе обвиняван, че оголва опасно отбора с честите си включвания в атака, но те се оказват напълно оправдани. През изминалия сезон Лусио отбеляза няколко решителни голове, които помогнаха на тима да стигне до титлата. Той показа прогрес в играта си и по отношение на нейното изчистване, не нарушавайки нито веднъж правилата при сблъсъка си с Лионел Меси.
Валтер Самуел (Интер). Приносът на Валтер Адриан Лухан Самуел към титлата на Интер е много по-голям от трите му гола. Те са проявление само на нападателната му същност, докато в защитата, която е основната му задача, той се справя поразително добре. Очевидно гибелния период в Реал (Мадрид) е зад гърба му, а и още в началото на годината той можеше да се радва на четвъртфинал в Европа - нещо, което на „Бернабеу" нямаше да му се отдаде.
Андреа Досена (Наполи). Левият бек стана жертва на ротационната система и трансферната политика на Рафаел Бенитес в Ливърпул и през зимата се върна в родината си и в Наполи отново се почувства съвсем на мястото си.
Средна линия:
Даниеле Де Роси (Рома). Лидерът на „вълците" изигра най-добрия сезон в кариерата си, като присъствалите на мача с ЦСКА на „Васил Левски" си спомнят с каква небрежна лекота той хвърляше 30-метрови пасове. Въпреки сериозните лични проблеми Даниеле стисна зъби и измести в настоящия идеален отбор неизбежния представител на Рома Франческо Тоти. Нищо чудно Де Роси да тръгне по стъпките на Принца на Рим и да прекара цялата си кариера на „Олимпико".
Уесли Снайдер (Интер). Истината е, че Снайдер отдавна вече не е просто един добър изпълнител на статични положения (по този показател печели анкетата на списание „Voetbal International"), а възлов играч в схемата на Интер. Дори ако някой италиански отбор се съгласи да вземе накуп братовчедите Анджело и Янек Кючукови плюс Енгибар Енгибаров едва ли и на тях ще им се удаде да спрат неуловимия халф.
Джузепе Маскара (Катания). Макар че номинално е нападател Маскара изигра по-голяма част от кампанията като десен атакуващ халф и с осемте си гола е втория най-резултатен играч на тима след Макси Лопес. Освен това „седмицата" има и 6 асистенции, което по системата гол плюс пас е гросмайсторско постижение. За съжаление Маскара е на 31 години и най-вероятно ще приключи кариерата си в скромния сицилиански клуб.
Нападение:
Роналдиньо (Милан). След много прекарани часове в центъра за възстановяване "Milan Lab" и движен от желанието да се върне в националния отбор Роналдиньо върна спомена за своята гениалност. Когато бе в настроение, той приличаше на Моцарт във филма на Милош Форман „Амадеус", който може да изсвири каквато и да е мелодия дори и с главата надолу. За съжаление годините пречат на Рони да е активен и в дефанзивен план, а в противен случай нещата щяха да стоят още по-добре от 12-те му гола и 14 асистенции.
Диего Милито (Интер). С убийствен ляв крак и голов нюх Диего Милито многократно оправда дадените за него 25 млн. евро. След като елиминира Барселона с гол от засада аржентинецът може да подаде и документи за мадридско гражданство, без да чака на опашката. С общо 22 гола плюс победното попадение срещу Сиена Милито бе главното оръдие в предимно изградената от защитни кули крепост на Моуриньо.
Антонио Ди Натале (Удинезе). С 29 гола в кампанията и общо 132 в Серия „А" Ди Натале отдавна си е спечелил реномето на голям голмайстор. Със сигурност пропуснатата дузпа на Евро 2008 срещу Испания още му тежи, но той намери сили да продължи и сега е „капоканонире" номер едно на страната. През лятото всички на Ботуша се надяват головият му актив от 9 попадения за „Скуадра адзура" да се увеличи значително.
