Нали знаете, какво щеше да стане, ако "Титаник" беше стигнал до Ню Йорк? Нищо, щеше да влезе в дългите списъци на презокеански курсове. Но големите новини се крият в големите провали и катастрофи.
Точно затова си мислех миналата сряда, когато гледах как Аржентина безмилостно експлоатира късмета си, за да направи 0:0 с Колумбия на Копа Америка. Мачът приличаше на айсберг - надявам се да обясня правилно образното си мислене - просто голямата идея на националния селекционер на Аржентина Серхио Батиста остана скрита под водата. Определено Батиста трябва да се откаже от проекта си да накара националния отбор на Аржентина да играе като Барселона. Бледото копие на схемата 4-3-3 с Лионел Меси, който играе като "фалшива деветка" няма как да е успешно - и самите играчи са наясно с това.
Но представянето на Аржентина беше интересно - тимът излезе на терена с надежда да спечели този мач, с оптимизъм и фанатична подкрепа от страна на феновете, всички искаха доказателство, че равенството в първия мач срещу Боливия е било просто грешна стъпка. И в следващите 90 минути тимът просто се срина, остана без въздух, вярата изчезна.
Това, естествено, е и част от тезата за превъзходството на съвременния европейски клубен футбол, с сдруги думи, как фаворитите в Шампионската лига имат глобално влияние върху развитието на играта и как налагат стандарти, които всички се опитват да следват.
И честно казано, всеки на мястото на Батиста би се изкушил да имитира Барселона. Той сигурно вярва, че е намерил правилния отговор на въпроса, който най-много тормози аржентинския футбол: Как да използва по най-добрия начин Меси в националния отбор?
В контролите се видяха някои обнадеждаващи моменти - особено в първите 45 минути срещу САЩ в края на март, Аржентина просто играеше добре, точно както иска Батиста. Но за началото на Копа Америка това изчезна.
Големите футболни турнири имат свойството да се проявяват като машина на времето. Някои отбори се разпадат за дни, други се превръщат истински колектив, регистрирайки напредък, който обикновено се постига за една година. А Копа Америка е най-големият тест в кариерата на Батиста. Дали той ще успее да убеди играчите си, че е намерил начин да изведе тима на правилния път?
Първата тактическа промяна, която е належаща, се вижда с просто око. Гонзало Игуаин трябва да играе в нападение. Много, ама наистина, много малко отбори могат да играят атакуващо без да имат нападател, забит в наказателното поле на противника. Барселона може да го прави. Холандия през 1974 също го правеше.
Почти всички други отбори използват това, че като имат човек в наказателното поле, той ангажира вниманието на защитата. Без такава фигура, тимът ти трябва да играе перфектно, да си подава точно топката, играчите да могат да се движат ефективно в ограничените пространства, оставяни от защитата и всеки да може да се справя успешно с прекия си "пазач" на терена.
Присъствието на нападател в наказателното поле може да спомогне на някои от неговите колеги да пробиват успешно от дълбочина - като изтеглят защитниците със себе си или просто да създават повече положения за точни пасове. Бразилия, например, също имаше проблеми с липсата на типичен централен нападател.
Така че Игуаин трябва да играе за Аржентина. Както и Анхел ди Мария.
Честно да ви кажа, беше ми трудно да разбера промяната, която Батиста направи за мача с Колумбия - левият бек Маркос Рохо остана извън състава, Пабло Сабалета влезе като десен бек, а Хавиер Санети беше пръхвърлен на другия фланг.
Без Рохо и Ди Мария Аржентина остана без футболист, който да играе основно с левия крак по левия фланг. За да се отвори пространство за нападателите, Ди Мария трябва да отиде вляво, Игуаин в центъра, а Серхио Агуеро да пробива от дясно. Меси може да бъде оставен между тях. Карлос Тевес и Хавиер Пасторе остават сред резервите.
Тези мои предположения напълно игнорират емоционалната страна при съставянето на състава на Аржентина, а в този случай този аспект е много важен. Дали в лагера на Аржентина вярват, че с тази схема на игра тимът ще спечели турнира? И дали тимът няма да се срине, ако продължи да не може да изпълни "модела Барселона"? Защото напрежението расте.
И негов глас се явява Рикардо ла Волпе - аржентински треньор, по-голямата част от чията кариера е минала в Мексико. В Аржентина не уважават кой знае колко вижданията и мнението на Ла Волпе, но той не пропуска случай да нанесе удар върху Батиста и сега съдбата му дава отлични шансове.
Оттук нататък на Батиста ще му става все по-трудно, все пак всички очакват Аржентина да спечели турнира, на който е домакин. Ако не успее, последствията няма да са приятни.
