Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Идеалният отбор на талантливите синове

Големите династии във футбола не са никак много.
Каспер Шмайхел (Лестър). Наскоро стражът не сдържа гнева си заради постоянните сравнения с баща му Петер, триумфирал в Шампионската лига с Манчестър Юнайтед. "Вече съм на 29 години, самият аз станах баща. Разберете, вече е досадно. На него също му писна. Мислех, че постепенно тази истерия ще отшуми, но..." Самият Каспер започна кариерата си в Манчестър Сити, където се конкурираше с Джо Харт. Днес пази за един от най-интересните клубове във Висшата лига и за националния отбор на Дания.
Дейли Блинд (Манчестър Юнайтед). Преди 20 г. феноменалният Аякс спечели Шампионската лига, а ключовите фигури бяха треньорът Луис ван Гаал и капитанът Дани Блинд. Отношенията между двамата бяха повече от професионални - те се сприятелиха, обядваха заедно и си гостуваха семейно. Когато обаче Дейли облече екипа на славния клуб, от трибуните често се чуваха освирквания. С течение на времето обаче синът се научи да действа на няколко позиции, а тази универсалност му донесе приза за №1 в холандското първенство през 2014 г. После дойде силното му представяне на световното първенство и трансфера на "Олд Трафорд". Ван Гаал има пръст и в двете.
Кристиан Малдини (Милан). Той все още е само на 19 и още не се е наложил в първия отбор. Номерът на гърба му обаче е добре известен. Тройката бе носена от дядо му Чезаре и от баща му Паоло. Двамата са печелили най-силния клубен турнир в Европа общо 4 пъти. Засега Кристиан се подвизава в младежкия тим на Милан, но големият му дебют изглежда въпрос само на време.
Ник Киоун (Рединг). Баща му Мартин прекара най-добрите си години в Арсенал, но приключи кариерата си в Рединг. Именно там започна синът му. 20-годишният Ник още играе за младежкия състав.
Серхио Бускетс (Барселона). През 1990 г. френският L’Equipe нарече Карлес Бускетс "вратарят без ръце". Той прекара в Барселона повече от 10 години, но изигра едва 79 мача. Синът му Серхио е свикнал с атмосферата на "Ноу Камп" от съвсем малък. Момчето обаче не бе одобрено при кандидатстването си в школата и трябваше да си проправя път през тръните. Бускетс-младши попадна в системата на Барса едва през 2005 г. Три години по-късно се наложи като титуляр с подкрепата на Пеп Гуардиола. Днес е основна фигура в средата на терена.
Тиаго Алкантара (Байерн). Той и брат му Рафиня вече задминаха баща си, поне на клубно ниво. Върхът на Мазиньо бе престоят във Фиорентина и Валенсия. Синовете му се изградиха като футболисти в академията на Барселона. Тиаго бе изкушен от шанса да работи с Гуардиола в Байерн и си събра багажа без замисляне. Напредъкът е очевиден, макар и да не играе толкова често заради травми и убийствената конкуренция. Говорят, че през лятото той отново ще последва Пеп, този път в Англия.
Янис Хаджи (Виторул). Георге Хаджи е голямата звезда в историята на румънския футбол, а отскоро се зае сериозно с развитието на сина си. Янис завърши кариерата, основана от баща му в Констанца, и едва 16-годишен попадна в мъжкия състав на Виторул. Където треньор е...татко му. Отскоро носи капитанската лента. Янис обаче е подложен на сериозен натиск в родината си и засега не хвърчи в облаците. През лятото му предстои трансфер във Фиорентина.
Денис Черишев (Реал Мадрид). Баща му Дмитрий бе изключително бърз на терена и в Динамо си спечели прякора Електричката. След това облече екипа на Спортинг Хихон, където си извоюва статута на звезда. След края на кариерата си се установи в Испания. Синът му Денис от дете мечтаеше да облече екипа на Реал, но така и не се наложи като титуляр. Престоят му в Севиля се превърна в провал, но командировката му във Виляреал се оказа адски успешна. Кралския клуб веднага си го върна, но отново го заби на пейката.
Андре Аю (Суонси). Абеди Пеле има двама сина. И двамата тръгнаха по стъпките му. Андре и Джордан най-напред се утвърдиха във Франция - започнаха в Марсилия, при това - на двата срещуположни фланга. Дойде обаче време пътищата им да се разделят. Но не съвсем - миналото лято и двамата тръгнаха да покоряват Острова. Джордан избра Астън Вила, а Андре - Суонси, където е водещ реализатор през сезона със 7 попадения.
Лука Захович (Херенвен). Той се появи на този свят, докато баща му Златко гастролираше в Португалия. Направи първите си футболни крачки в родния клуб на татко си - Марибор. Дебютира през 2013 г., а година по-късно се разписа в Шампионската лига. После попадна в полезрението на европейски клубове от средно ниво и подписа с холандския Херенвен.
Джовани Симеоне (Банфийлд). Наскоро Симеоне-младши бе включен в класация на най-талантливите нападатели в света. Започна в Ривър Плейт, в Банфийлд бележи редовно, лидер е в юношеския национален отбор на Аржентина. А през това време баща му Диего опитва да превърне Атлетико Мадрид в отбор без слабости на терена.

Синовете често поемат по пътя на бащите си. Ако става дума за професии като адвокат, бизнесмен или пожарникар, значи всичко е наред. В спорта обаче нещата са различни.

Представете си какво е собственият ти татко да е футболна легенда. Феновете го боготворят и го носят на ръце. Приятелите те гледат ококорено и те молят за автографи. Медиите следят всяка крачка на семейството ти.

Разбира се, това си има своите предимства - всяко дете смята собствения си баща за супер герой. А когато и останалите са на същото мнение, значи мечтата се е сбъднала.

А какво ли е чувството, когато първите ти приключения във великата игра са рамо до рамо с истинска футболна звезда? Докато останалите момчета гонят топката в училищния двор, ти усвояваш финтове и удари от първа ръка. Гледаш най-интригуващите мачове от най-добрите места на стадиона.

Трудното започва, ако и синът реши да поеме по стръмния път към върха на славата. Сравненията и смазващите очаквания го съпътстват от първия ден в детско-юношеската школа. А ако успее да излезе от сянката на собствената си фамилия, значи успехът му е поне двоен.

Именно затова големите футболните династии са толкова малко. Примерът у нас носи името Михайлов - от Бисер през Боби до Николай. Световният е уругвайското семейство Форлан. През 2011 г. Диего триумфира с Копа Америка, което в миналото сториха баща му Пабло и дядо му по майчина линия Хуан Карлос Курасо.

Обикновено примерите са с обратен знак. Достатъчно е да споменем Жорди Кройф, който направи прилична кариера и облече екипа на Барселона, но никога не стана като Йохан. Да не говорим пък за Единьо Пеле, който започна живота като посредствен вратар и се превърна в образцов  затворник - излежава 33-годишна присъда заради пране на пари и трафик на наркотици.

В галерията ви представяме идеалния отбор на синовете, които все пак понесоха огромния товар и в момента са действащи футболисти. Някои от тях са млади и талантливи, други - към края на кариерите си и постигнали завидни успехи.

 

Най-четените