Синовете често поемат по пътя на бащите си. Ако става дума за професии като адвокат, бизнесмен или пожарникар, значи всичко е наред. В спорта обаче нещата са различни.
Представете си какво е собственият ти татко да е футболна легенда. Феновете го боготворят и го носят на ръце. Приятелите те гледат ококорено и те молят за автографи. Медиите следят всяка крачка на семейството ти.
Разбира се, това си има своите предимства - всяко дете смята собствения си баща за супер герой. А когато и останалите са на същото мнение, значи мечтата се е сбъднала.
А какво ли е чувството, когато първите ти приключения във великата игра са рамо до рамо с истинска футболна звезда? Докато останалите момчета гонят топката в училищния двор, ти усвояваш финтове и удари от първа ръка. Гледаш най-интригуващите мачове от най-добрите места на стадиона.
Трудното започва, ако и синът реши да поеме по стръмния път към върха на славата. Сравненията и смазващите очаквания го съпътстват от първия ден в детско-юношеската школа. А ако успее да излезе от сянката на собствената си фамилия, значи успехът му е поне двоен.
Именно затова големите футболните династии са толкова малко. Примерът у нас носи името Михайлов - от Бисер през Боби до Николай. Световният е уругвайското семейство Форлан. През 2011 г. Диего триумфира с Копа Америка, което в миналото сториха баща му Пабло и дядо му по майчина линия Хуан Карлос Курасо.
Обикновено примерите са с обратен знак. Достатъчно е да споменем Жорди Кройф, който направи прилична кариера и облече екипа на Барселона, но никога не стана като Йохан. Да не говорим пък за Единьо Пеле, който започна живота като посредствен вратар и се превърна в образцов затворник - излежава 33-годишна присъда заради пране на пари и трафик на наркотици.
В галерията ви представяме идеалния отбор на синовете, които все пак понесоха огромния товар и в момента са действащи футболисти. Някои от тях са млади и талантливи, други - към края на кариерите си и постигнали завидни успехи.