В началото на седмицата Рим и Италия зашумяха възмутено заради един жълт картон. Той дойде след една целувка и прегръдка от баба - мила гледка, която зарадва всички и доказа, че модерният футбол не е надпревара на роботи.
Алесандро Флоренци вкара за Рома срещу Каляри и се качи на трибуната на "Олимпико", за да получи прегръдка и целувка от баба си Аурора. Достолепната жена бе дошла на мач за първи път от много време и националът посвети гола на нея.
Гледката бе страхотна, стадионът аплодира, коментаторите се възхитиха - емоции, футбол, радост. Нали затова е най-великата игра.
Но Флоренци получи жълт картон. Заради най-тъпото и абсурдно правило на ФИФА, футболисти получават картони, когато проявят емоции.
Това не бе провокация. Нито обиден жест, нито пък политичеста пропаганда. Това бе една целувка от баба.
Когато Емануел Адебайор пробяга 80 метра, за да подразни феновете на бившия си тим Арсенал през 2009-а, по него полетяха седалки, запалки и мобилни телефони. Бе вкарал за Сити насред обидите от доскорошните свои запалянковци.
За това и червен картон е малко. Да дразниш публиката и да я провокираш е престъпление срещу най-важния фактор във футбола.
Роби Фаулър шмърка линията след обиди от феновете на Евертън, че си пада по кокаина. Чувство за хумор, но все пак - провокация. Ди Канио вдига ръка за фашистки поздрав към ултрасите на Лацио, някои показват средни пръсти...
Това са съвсем други случаи. Защо нападателят да не си свали фланелката от радост след изравнителен или победен гол в последните секунди? Адреналинът е огромен, емоцията - също! Защо не изтича зад вратата при агитката?
Това не са роботи. Това е футбол.
Той е за хората, и е чудесно да видиш, че скъпоплатените звезди понякога са си съвсем обикновени хора.
ФИФА обаче явно иска на терена да е като в играта ФИФА 15. Може дори да си измисли и бутони, с които да командва кой как има право да празнува головете си.
