На 1 март в България се отбелязва Баба Марта и традицията повелява всички да се окичат с мартеници. Те са в бяло и червено и се носят за здраве и успех.
Не само хората, но и дърветата и животните се закичват за здраве с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.
Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
В народните предания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко - януари и февруари. Тя винаги е люта, защото двамата ѝ братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита.
Смята се, че настроението ѝ оказва силно влияние върху времето и Баба Марта трябва да бъде умилостивена. Ако тя е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, излиза вятър и облаци закриват слънцето.
Белият и червеният цвят - традиционни за мартениците, носят символиката на огъня, чистотата и плодородието.
За да бъде автентична мартеницата, двата цвята конци трябва да са усукани.
Смята се, че мартеници са връзвали още траките за техните пролетни мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот.
Старите българи са вярвали, че в природата съществува зла сила, която се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазват от злата сила, от болести и уроки.

