В неделя сутринта феновете в Мюнхен още не бяха изтрезнели, играчите на Челси се приготвяха за триумфалното завръщане в Лондон, а собственикът на клуба Роман Абрамович все още не беше нарушил мълчанието си.
Дори спечелването на Шампионската лига, трофеят, който руският олигарх преследва от юли 2003, когато купи Челси, не успя да го накара да проговори.
Абрамович успя да пипне купата, в преследването на която похарчи купища пари и ТВ камерите дори го уловиха как си тактува с крак, пляска с ръце и пее химна Челси, който звучеше на "Алианц Арена" след победата с дузпи над Байерн.
Абрамович поздрави играчите и им пожела още успехи, но това беше единственият му емоционален изблик. А най-великият временен мениджър за всички времена Роберто Ди Матео отказа да коментира какво са си говорили двамата с "Шефа" след мача.
Зад маската, която Роман си слага за пред медиите, със сигурност се е криела една доста умислена физиономия.
И той определено е имал две важни теми за размисъл, тъй като по тях трябва да вземе много важни решения - каква ще е съдбата на Ди Матео и Дидие Дрогба.
След края на празненствата Челси отново ще се върне в реалността, а Абрамович трябва да реши бъдещето на Роберто и Дидие.
Когато Абрамович уволни избрания от него мениджър Андре Вияш-Боаш и повиши асистента му Ди Матео за последните три месеца от сезона, едва ли някой твърдо е вярвал, че за този период Челси ще спечели Купата на ФА, а след това и Шампионската лига.
Но Челси го направи и в неделя сутринта руснакът сигурно се е занимавал с въпроса как да постъпи с двамата, които имат решаващ принос за успехите на Челси този сезон. Как да им каже: "Благодаря и довиждане", след като те доказаха в Мюнхен, че той има нужда от тях?
Дали със спечелването на Шампионската лига Ди Матео доказа, че е достатъчно добър, за да запази поста си за постоянно? Треньорът на Байерн Юп Хайнкес, който понесе благородно поражението, веднага предположи, че Челси ще предложи на италианеца 3-годишен договор. Абрамович още нищо не е казал по темата.
Шестото място на Челси във Висшата лига означаваше, че само победа в Мюнхен щеше да осигури на тима бъдеще в Шампионската лига. След най-голямата победа в историята на Челси, дали наистина Абрамович може да откаже тази възможност на Ди Матео?
Историята ни казва, че може. Абрамович се поддава на сантименти, когато става въпрос за Челси, но много рядко. И често демонстрира, че той и само той взима решенията, по свое усмотрение.
Ди Матео също демонстрира каменна физиономия в ранните неделни часове. Той успя да възроди отборния дух на Челси, да мотивира отново играчите, които медиите бяха започнали да наричат "старата гвардия" и донесе два важни успеха на клуба, като по пътя намери начин да отстрани Барселона. Естествено, късметът също има роля в този успех, но истината е, че в Челси се бореха за всяка една стъпка напред.
Трудно е да си представим, че за три месеца Ди Матео можеше да направи нещо повече. Ако сега не бъде назначен за постоянен мениджър, то е трудно да прогнозираме кога това ще стане.
А какво да кажем за краля на драмата и талисман на Челси Дидие Дрогба? Той вкарва редовно на финали и най-после изкупи вината си за това, че беше изгонен на финала на Шампионската лига срещу Манчестър Юнайтед в Москва през 2008. В Мюнхен Дрогба вкара късния изравнителен гол, след което беше точен и при дузпите.
Дрогба с усмивка отхвърли твърдението на Хайнкес, че е велик актьор - но в Мюнхен на Дидие му се падна ролята на герой, злодей и след това отново на супергерой и той отново беше централната фигура в похода на Челси в Шампионската лига.
Челси все още не приема искането му за нов 2-годишен договор, така че той съвсем скоро може да си тръгне. Но това ще е доказателство, че Челси позволява на един невероятен талант да си тръгне, просто ей така.
Абрамович и неговите съветници със сигурност са наясно, че Дидие е вече на 34 години и определено е ветеран, не одобряват неособено силното му представяне във Висшата лига, като определено искат подмладяване на състава - с по-млади и амбициозни играчи. Но Дидие е една от големите звезди в Шампионската лига и на финала го доказа отново.
Дрогба вкара единствения и решаващ гол в първия полуфинал срещу Барселона на "Стамфорд Бридж", а в събота вечер изравни и на финала срещу Байерн. Това е човекът, когато Франк Лампард нарича "моят герой".
И да не забравяме дузпата, изпълнена от Дрогба, с която Челси стана шампион на Европа. На финала за Купата на ФА срещу Ливърпул победният гол пък беше дело на Дрогба.
Да, Дрогба преиграва, за да се хареса на феновете - това го видяхме и в Мюнхен, но не може да се отрече, че той все още притежава това, което е необходимо, за да играе на най-високо ниво. Такава дарба се среща рядко и дори Абрамович не може да я отхвърли с лека ръка.
Медиите редовно пращат Дидие в Китай, а той публично опроверга информациите, че ще ходи в Барселона, въпреки че това изглежда като идеален "резервен вариант" за него.
Челси най-после спечели Шампионската лига. Играчите и феновете на тима най-после могат да забравят гола на Луис Гарсия на полуфинала срещу Ливърпул през 2005, подхлъзването на Джон Тери и провалената дузпа в Москва три години по-късно, както и отпадането от Барселона на полуфиналите през 2009, когато Андрес Иниеста вкара гол в продължението на мача. Естествено, в историята отива и норвежкият съдия Том Хенинг Овребо.
Сега обаче трябва да изчакаме решението на Абрамович, той трябва да ни каже дали Ди Матео и Дрогба ще са част от следващия етап от развитието на Челси. Защото руснакът вече каза, че иска Челси да спечели Шампионската лига още три-четири пъти.
