Защо джихадистите мразят футбола

След бомбеното покушение срещу Борусия (Дортмунд) и след опита да бъде взривен „Стад дьо Франс” на 13 ноември 2015 г. по време на мача между Франция и Германия, едно вече е ясно: футболът попада по много опасен начин във фокуса на терористите.

Наистина, ако се търси начин за организиране на кървава касапница, един стадион с 40 000 зрители се явява съвсем подходяща цел. За какво обаче смахнатите джихадисти всъщност мразят и самата игра на футбол?

Оказва се, че доктрината на Ислямска държава напълно отрича най-популярния спорт в света. Всеки от техните имами ще ви каже, че той е дело на Сатаната. Джеймс Дорси, учен от института за международни изследвания „Раджаратнам” в Сингапур разяснява в блога си, че ислямистите считат футбола за някакво особено изобретение на западния свят. „Перверзия, която руши религията” по собствените му думи.

А според Ромен Кайе, консултант и автор в блога „Джихадология”, поддържането на даден отбор се явява и вид идолопоклонничество.

Това нарушавало фундаменталната концепция „Тавхид”, според която единствено Аллах може да бъде обожаван по такъв начин.

По същата логика мачовете за всеки трофей се явяват голям грях в очите на Ислямска държава. Затова и футболни клубове като Ал Шабаб и Ракка в контролираните от нея територии в Сирия преди време бяха закрити по бързата процедура.

Джеймс Дорси добавя в тази връзка, че четирима професионални играчи на Ракка дори са били публично екзекутирани по обвинение в шпионаж в полза на кюрдите. А през 2015 г. в Мосул други 13 души са имали същата съдба, след като ги залавят да гледат по телевизията мача за Купата на Азия между националните отбори на Ирак и Йордания.

Ако Ислямска държава прави все пак някакъв компромис с футбола, той се състои в това да бъде позволен на децата до 12 години. Само че отборите нямат право да носят екипировка в различни цветове. А само черен панталон и блуза.

За мнозина вероятно ще прозвучи шокиращо, че футболното съдийство също се явява голям трън в очите на фундаменталистите. Оказва се, че правилникът на играта, създаден още през 1863 г. в лондонската пивница „Фриймейсънс Тавърн”, влиза в голям разрез с ислямските догми. Причината е, че не се опирал на повелите на Аллах.

Така например грубата игра трябвало да се разглежда през призмата на шириата. Според който, да сриташ някого в кокалчето може и да се окаже позволено от религията. И да не се санкционира, както става във футболния регламент.

Другият голям абсурд е, че халифът на Ислямска държава Абу Бакр ал-Багдади навремето е играл футбол. Очевидно е имал и нелоши заложби, след като са му викали Марадона.

Дори и самият Осама Бин Ладен се е явявал футболен запалянко. В книгата си „Зад маската на терора” Адам Робинсън твърди, че на 15 март 1994 г. саудитският милиардер е бил сред повече от 34-те хиляди зрители на лондонския стадион „Хайбъри”, подкрепяли Арсенал при победата му с 1:0 над Торино за Купата на носителите на купи.

По ирония на съдбата именно Бин Ладен беше една от поредицата знаменитости заедно със Стив Джобс, Муамар Кадафи и Уитни Хюстън, намерили смъртта си всеки път, когато Арън Рамзи от Арсенал вкара гол.

На 1 май 2011 г. Рамзи порази вратата на Манчестър Юнайтед, а ден по-късно въоръжените сили на САЩ ликвидираха Осама. Дали пък и затова футболът не е черен в очите на ислямистите?

Новините

Най-четените