Миналия петък жребият, теглен от УЕФА, отреди Унгария да е следващият ни съперник по пътя към Евро 2020. И докато чакаме полуфиналния плейоф в края на март, имаме достатъчно време да сверим часовниците си с унгарския футбол.
Има доста неща, по които си приличаме – и двете страни често предпочитаме да живеем повече с бляскавото си футболно минало, отколкото с горчивото и неуспешно настояще. И двете държави попадаме в кратката и неособено впечатляваща треньорска визитка на Лотар Матеус (между другото, ние като че ли го отказахме от занаята и ще си останем последният отбор, воден от него). Шампионите ни Лудогорец и Ференцварош ще играят цели четири пъти в рамките на 2019 г. – първо в квалификациите на Шампионската лига, а след това и в групите на Лига Европа с променливо надмощие.
Така стигаме до графата “футбол с политически привкус”, по която си приличаме особено много с унгарците – имаме премиери, които са обсебени по един или друг начин от футбола, че даже и са го играли на аматьорско ниво.
И докато футболните стратегии на Бойко Борисов засега се простират изцяло в рамките на територията на България, то тези на унгарския министър-председател Виктор Орбан отдавна са излезли извън пределите на родината му.
Амбициите му имат своя исторически контекст и за да го разберем напълно, трябва да се върнем точно сто години назад във времето...
В края на Първата световна война през 1918 г. Австро-Унгария се оказва на губещата страна, а финалът на конфликта съвпада със залеза на империята и създаването на две отделни държави. Новосформираната Унгария губи редица свои територии, както и част от своето население. Смята се, че извън границите на новата държава остават над 3 млн. етнически унгарци – по ирония на съдбата някои от тях попадат в две страни, които току-що са започнали своето съществуване: Чехословакия и Югославия. Други пък остават да живеят в област Трансилвания, принадлежаща вече на Румъния.
А сега обратно в 2019 г. Не за първи път футболът е използван като инструмент за постигане на политически цели – примерите за това през XX в. са многобройни, а стратегията на Орбан и екипа му не прави изключение.
Твърди се, че през последните години унгарското правителство е инвестирало над 50 млн. евро в клубове в съседни страни, чиито фенове имат унгарско самосъзнание.
В Словакия, например, местният ФК ДАК (на второ място в първенството в момента) е смятан за футболна крепост на унгарското малцинство. Отборът е базиран в град Дунайска Стреда, който се намира в близост до границата с Унгария. Собственик на ФК ДАК е бизнесменът Оскар Вилаги, който се познава с Орбан още от началото на 90-те години. Днес Вилаги е изпълнителен директор на рафинерията “Словнафт” и защитава интересите на унгарското малцинство в Словакия (по последни данни то е около 10% от 5-милионното население на страната) в парламента в Братислава.
Наскоро ФК ДАК получава 7 млн. евро от управляващите в Унгария, като парите са предназначени за построяването на нов стадион и тренировъчен център. Връзките с Будапеща стават повод и за скандал със словашките националисти. Причината? До миналия сезон на всеки мач на ФК ДАК 1904 феновете пеят унгарския химн, но отскоро в Словакия е приет закон, който забранява химн на чужда държава да бъде изпълняван на обществени места. По неофициални информации унгарските инвестиции в словашкия футбол вече възлизат на 19 млн. евро – от тях се облагодетелстват и два клуба от по-долните нива.
Естествено, като страна, в която живее най-голямата унгарска общност в чужбина, Румъния също попада в плановете на Орбан за футболна инвазия.
През 2013 г. президентът на ФК Миеркуря Золтан Сонди пише открито писмо до унгарската федерация с молба за финансова помощ, с която да построи футболна академия за децата в района на Трансилвания. Над 90% от жителите на някои от тамошните градове се самоопределят като унгарци. Желанието на Сонди е удовлетворено и той получава 4 млн. евро, благодарение на които школата отваря врати през 2015 г. Друг клуб в региона – Сепси, пък ремонтира стадиона си с маджарски пари.
Още една страна с топла футболна връзка с Будапеща е Хърватия. Местният Осиек, който това лято бе елиминиран в Лига Европа от ЦСКА-София, е собственост на унгарския бизнесмен и политик Лоринц Месарош. Последният е близък приятел на Орбан и дължи политическия и професионалния си възход на премиера. Месарош е кмет на родното място на министър-председателя, а преди няколко години придобива мажоритарния дял във финансово закъсалия Осиек, плащайки символичната цена от 1 куна на акция (или общо около 350,000 евро). Едва ли е учудващо, че едноименният град е населеното място с най-много етнически унгарци в Хърватия.
По същата причина в района на автономната сръбска провинция Войводина унгарската федерация инвестира над 14 млн. евро, за да помогне на местни футболни клубове.
Един от тях – Бачка Топола, се сдобива с чисто нова академия срещу 4,5 млн. евро, която е открита лично от самия Орбан. Пред погледа на унгарския премиер е организиран турнир между отбори до 14-годишна възраст, сред които са формациите на Партизан, Войводина, Ференцварош и... Осиек. Дребна подробност: 15% от населението на област Войводина са унгарци.
Последният засега клуб, който е част от маджарските футболни инвестиции зад граница, е словенският НК Нафта. С помощта на Ференц Хорват, президент на Асоциацията на унгарците в Словения и личен приятел на Орбан, отборът получава 6 млн. евро от Будапеща, с които да реновира стадиона си и да изгради своя академия.
Самият Орбан винаги е бил много запален по футбола – твърди се, че като по-млад е гледал по шест мача на ден.
Първата му визита като министър-председател на Унгария в дебютния му мандат през 1998 г. пък е... в Париж, където присъства на финала на мондиала между Франция и Бразилия. “За мен футболът е изкуство. Днешното модерно общество крие много опасности за децата ни – спортът е един от начините тези опасности да бъдат избегнати”, казва Орбан пред “Гардиън” през 2018 г.
Освен изкуство футболът може да бъде и важен пропаганден инструмент, ако попадне в ръцете на националисти. Още през 2011 г. унгарският премиер облекчава значително процедурите по издаване на гражданство на всички онези унгарци, живеещи извън територията на родината му. На последните парламентарни избори над 300 хил. от тях дават своя глас, като 95% подкрепят Орбан и партията му “Фидес”.
Политиката няма място във футбола, обичат да казват последните останали романтици. За тяхно съжаление обаче футболът отдавна се е превърнал предимно в политика – в един или друг смисъл.
