Твърде много аржентински футболисти прибързано са получавали етикет "новия Марадона" и през годините малцина от тях са успявали дори минимално да оправдаят такова определение.
За известно време изглеждаше, че Хавиер Савиола ще направи кариера, която отговаря на потенциала му и с която ще си заслужи сравненията с Дон Диего - но за жалост, това не се случи.
Какво не достигна на бившия нападател на Барселона, Реал Мадрид и Бенфика, когото помним с редица вдъхновяващи изпълнения, да се нареди сред великите във футболната игра?
През 2004 г. бразилската легенда Пеле трябваше да състави списък със стоте най-велики живи футболисти в историята (50 действащи и 50 приключили кариерата си) по случай 100-годишнината на ФИФА.
Пеле избра цели 125 играчи и сред тях се забелязваха доста странни решения (като включването на сенегалеца Ел Хаджи Диуф и корееца Хон Мюн-Бо), но присъствието на Хавиер Савиола беше съвсем обяснимо.
Тогава на 22 г., Савиола беше най-младият сред 125-те избрани, но вече се намираше в края на своя трети сезон в Барселона и макар че все още не беше постигнал много, голмайсторските му умения загатваха, че най-доброто тепърва му предстои.
Нисичкият нападател с прякор Заека се беше превърнал в сензация още като тийнейджър в първия си клуб Ривър Плейт и периодът му в Барса наистина беше успешен, само че неговата кариера залезе неочаквано бързо още в средата на 2000-те.
За Ривър Плейт Савиола дебютира на 16 г. и спечели две титли на Аржентина, за да бъде определен за южноамерикански футболист на годината за 1999-а. Логично, през 2001 г. последва голям трансфер в Барселона за 36 млн. евро.
В Каталуния Заека оформи обещаващо партньорство с холандеца Патрик Клуйверт и отбеляза 44 гола за три сезона. Нападателят показваше, че може да бъде на топ ниво в европейския футбол и голямото му бъдеще изглеждаше сигурно.
Обратът сякаш настъпи в един съвсем конкретен мач за Купата на УЕФА през 2004-та. Точно седмица след като Пеле го включи в списъка FIFA 100, всичко за Савиола се обърка в гостуването на Селтик в Шотландия (тогава воден от Мартин О'Нийл и със Стилиян Петров в състава си).
Аржентинецът изпусна две чисти положения на "Паркхед" и после беше изгонен за ритник срещу Алан Томпсън, който впоследствие вкара гола за победното 1:0 за Селтик. Червеният картон на Савиола означаваше, че Барса ще доиграе с девет души, защото по-рано и Тиаго Мота беше напуснал игра.
Знаменитите финтове на Роналдиньо не се оказаха достатъчни и реваншът завърши 0:0, а Барса изхвърча от Купата на УЕФА.
Така кариерата на Хавиер Савиола внезапно тръгна надолу.
Едва на 22 г., времето му на върха беше към края си, защото един друг талантлив аржентинец, по-достоен за определението "новия Марадона", беше готов да направи дебюта си за Барселона през следващия сезон.
Между 2004 и 2006 г. Савиола прекара два сезона под наем в Монако и Севиля. С испанския тим определено имаше повече успех, тъй като се разписа 9 пъти в първенството и спечели Купата на УЕФА. Завръщането му в Барселона за следващата кампания обаче беше обречено - Заека нямаше как да спечели титулярно място при наличието на нападателното трио Роналдиньо-Лионел Меси-Самуел Ето'о.
Договорът на Савиола изтече и той пое риска да премине със свободен трансфер в големия враг Реал Мадрид.
"Знае да вкарва, млад е и може да ни даде много", оптимистичен беше относно новото попълнение треньорът на "Белия балет" Бернд Шустер.
Оказа се обаче, че джобният нападател просто е сменил една резервна скамейка с друга и за Реал даже игра по-малко, отколкото в последния сезон за Барса. Фигури като Раул, Рууд ван Нистелрой и Робиньо се оказаха твърде жестока конкуренция за него.
Едва на 27, Савиола напусна Мадрид и премина в Бенфика, където изкара сравнително успешни три години (с 24 гола в 69 мача за първенство и шампионска титла през 2010-а), но това някак изглеждаше като епилог на една странна и неравна кариера.
Неговите последни четири сезона бяха прекарани в четири различни отбора: Малага, Олимпиакос, Верона и отново Ривър Плейт. Във втория си период за своя роден клуб той не успя да се разпише нито веднъж и приключи футболния си път на 34 г.
Трудно е кариерата на Хавиер Савиола да не бъде разглеждана като разочарование, но Заека не е единствен пример за рано изгрял нападател, който угасва бързо - достатъчно е да се сетим за Майкъл Оуен.
Все пак, в добрите си дни Савиола беше способен да зарадва и най-претенциозния футболен фен със своята експлозивност, дрибъл и умение да вкарва от всяка позиция на терена.
Затова у ценителите на играта, които помнят изявите му, неговото име все още предизвиква усмивки. И има защо.
