Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Няма милост за Арсен

Сър Алекс лицемерничи с най-големия си враг Снимка: Getty Images
Сър Алекс лицемерничи с най-големия си враг
Арсенал е в шестгодишна суша за трофеи. Едва ли точно утрешният мач с Манчестър Юнайтед ще помогне на "артилеристите" да преодолеят проблемите си Снимка: getty images
Арсенал е в шестгодишна суша за трофеи. Едва ли точно утрешният мач с Манчестър Юнайтед ще помогне на "артилеристите" да преодолеят проблемите си
Надъханите младоци на Алекс Фъргюсън ще излязат на "Олд Трафорд" окрилени от силния старт на сезона Снимка: Getty Images
Надъханите младоци на Алекс Фъргюсън ще излязат на "Олд Трафорд" окрилени от силния старт на сезона

Чудо ли е станало? Сър Алекс Фъргюсън публично защити Арсен Венгер, своя стар враг и съперник в английския футбол. „Който критикува Венгер, не знае какво говори", изригна с неразбираемия си акцент шотландецът, дни преди неговият Манчестър Юнайтед да приеме Арсенал. И, най-очаквано и вероятно, отново да го победи.

Фъргюсън е цар на психовойните и тънките игри, в които рядко губи първа позиция. Сега отново играе на романтична струна, но не бива да се заблуждаваме.

Злопаметният и яростен шотландец не е забравил битките с Венгер, които стигнаха и до хвърляне на пица по Фъргюсън от играчите на французина след един мач на „Олд Трафорд". Обиди като „Той идва от Япония, от шибаната Япония...", произнесено от Фърги за Венгер малко след пристигането му в Арсенал през 1997 г., допълват картинката.

Или прословутото „Време на Фърги", което пък Арсен измисли за традиционното дълго добавено време на „Олд Трафорд", когато домакините губят в резултата и се играе едва ли не до гол.

Това са истинските отношения между двамата мениджъри, оставили най-ярка диря в английския футбол за последните две десетилетия. Не се оставяйте Фъргюсън да ви трогне и заблуди. Той е вълк, дори, когато го виждате ясно с овча кожа...

В неделя Арсенал отива на стадиона, където има малко радости през новия век. Тимът ще се яви в най-тежкото си състояние от десетилетие, а Венгер за първи път в ролята на човек, чийто пост е застрашен. „Арсен знае", обичат да повтарят някак тайнствено и влюбено феновете на Арсенал. Напоследък не са толкова сигурни.

Клубът им цикли в 6-годишна суша за трофеи, въпреки че всяка година стартира с амбиции за титла и европейски подвизи. Бюджетът позволява подсилване с нови футболисти, но вместо това звездите си тръгват, обвинявайки Венгер и клуба в липса на амбиция.

И какво от това че срещу 60 паунда ще седнеш на трибуните на „Емирейтс" и ще гледаш как Сонг подава точно на Саня, а той му връща топката с петичка? Кого топли мекият и приятен стил на тази групичка младежи? Арсенал е уязвим, раним и колеблив, а в английския футбол това не се прощава.

Затова в неделя „защитникът" на Венгер - сър Алекс, ще надъха така своите в съблекалнята, че Арсенал го чакат 90 ужасни минути. Да, топчето може и да гръмне най-накрая и гостите да триумфират след 8 години.

15 февруари 2003 г. - тогава Арсенал би с 2:0 в Манчестър за Купата на Англия. Последваха 12 поредни мача, в които лондончани стигнаха само до две ремита. И това е възможно.

Но как Венгер и Арсенал да се вдигнат като птица Феникс?

С нула вкарани гола в първите два кръга, една спечелена точка и двама изгонени в тези мачове. С куп контузени, включително новият лидер Джак Уилшър и важният защитник Лоран Кошчиелни.

Вероятно ще видим поредните „супермладоци" на 18, 17 или 14 години, които английската преса възхвалява, а Венгер гледа с влюбен поглед от скамейката. Но неговата „голобрада революция" дотук е ялова и празна откъм трофеи. След разпада на „недосегаемите" през 2005 г., Арсенал гледа награждаванията отстрани.

И при загуба в неделя Юнайтед ще е лидер с 9 точки, а командата на Венгер ще има само една. Реално „топчиите" ще са аут от битката още след третия кръг, най-вече психологически, не толкова заради разликата в точките.

За трите оставащи дни трансферен пазар след неделя чудеса няма да се случат. Привличането на Гари Кейхил от Болтън ще стегне редиците в защита, но едва ли ще вдигне особено класата на този сякаш лишен от посока и лидерство Арсенал.

А насреща ще е Юнайтед, който лети. Рядко шампионите започват сезона както сега. Обикновено „червените дяволи" набират сила и скорост след първите няколко кръга, но този път излетяха от стартовите блокчета.

Млади, надъхани, побеждаващи - този отбор ще е силен, поне докато се редят успехи. При първата грешна стъпка ще дойдат и съмненията в някои измежду Клевърли, Уелбек, Смолинг и Джоунс. Но на пейката чакат Гигс, Карик, Бербатов, Еванс, Фърдинанд...

Шампионът и фаворит за титлата ще е труден за спиране. В неделя не се вижда как това е възможно да стане. Но като магнит към телевизора тегли мисълта, че в Англия понякога се случва това, което най-малко очакваме.  Защо не и в неделя?

 

Най-четените