Почти идеални

Отборът на Удинезе успя да учуди цяла Италия с последните си резултати Снимка: Getty Images
Отборът на Удинезе успя да учуди цяла Италия с последните си резултати
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Едва ли някой ще оспори твърдението, че във футбола няма идеални отбори. Но пък Удинезе спокойно може да бъде наречен почти идеален. „Черно-белите" имат повече от 100 години история, но въпреки това не могат да се похвалят с големи успехи.

В клубната витрина има една англо-италианска купа, но този трофей едва ли би могъл да бъде наречен значим, тъй като е печелен дори от отбори като Кремонезе и Сатон Юнайтед. Тимът от стадион „Фриули" е носител и на купата в турнира „Интертото", но и това е слабо утешение. И въпреки това Удинезе е изключително популярен, може би дори е в топ 10 на най-популярните италиански клубове.

На какво се дължи това?

Единият възможен отговор е в града и областта, от които идва тима. Северна Италия често е сравнявана с Германия, въпреки че областта Фриули никога не е била под властта на Германия, а под тази на Австрия. Но влиянието на немците върху местния манталитет е осезаемо. Днес в тази част от Апенините има големи немски общности и често може да чуете да се говори на този език.

И ако сравним клубовете от Бундеслигата с Удинезе ще открием доста общи неща. Футболът е бизнес и развлечение, развлечение и бизнес и едното не може да пречи на другото или да има някакво противопоставяне. Изхождайки от тази позиция всеки клуб от Бундеслигата има своята интересна и славна история, но нито един не е над другите. С изключение разбира се на Байерн (Мюнхен), но там нормалните закони на немската практичност просто не работят.

Така функционира и Удинезе. Този клуб никога няма да спре свой футболист ако за него е предложена сума, която надвишава дадената за привличането му. Получените средства не потъват в нечий джоб или поне не всичките. В Удинезе е важно да има изгода от футбола, но това не е самоцел. С парите се купуват нови играчи. Нещо като водата в реката - постоянно се променя, но никога не престава да бъде речна.

Разбира се, при такава политика клубът трябва да има силна селекционна служба. Създаването й обаче не е проблем, по-важно е да бъде разбрано защо се създава и как ще функционира. Удинезе обаче от години работи по този модел и той вече е достатъчно проверен и изпитан. И не е наложен заради позицията на „малък клуб", а защото е една практична позиция, даваща своите плодове.

Естествено допускат се и грешки, но от тях никой не е застрахован. Сега собственост на Удинезе са футболисти, които са достатъчни за три пълни отбора. Болшинството от тях са млади играчи от целия свят - Испания, Бразилия, Аржентина, Уругвай, Колумбия, Швеция, Белгия, Норвегия, Камерун и др. И повечето са дадени под наем из цялата серия А, серия Б, Примера Дивисион и в Шотландия. Едва ли има друг клуб в Европа, който може да се похвали с такова количество професионални футболисти.

И ако погледнем назад ще видим, че тази политика на Удинезе дава своите плодове. При нея главното е да не се отказваш след първия или втория неуспех. Така тимът от Удине откри за европейския футбол Съли Мунтари, Давид Писаро, Томас Хелвег, Оливър Бирхоф, Стефан Апиа, Мартин Йоргенсен.

Не липсват и примери сред италианците - Винченцо Якуинта, Антонио Кандрева, Джулиано Джаникеда, да не споменаваме и представителите на националните отбори, които също не са малко.

Пълният списък изградени или възкресени, след като са били отписани, футболисти е с невероятни размери, особено за клуб, който никога и нищо не е спечелил.

По тази причина няма как Удинезе да бъде определен като обикновен средняк. По-скоро клубът е едно уникално явление за италианския футбол, особен и много интересен.

Настоящия състав на Удинезе, който е ръководен от небезизвестния, но не високо котиращ се, Франческо Гуидолин, също е уникален и почти идеален. Последните му резултати впечатлиха цяла Италия. Тимът от Удине направи 4:4 с Милан на собствения му стадион и спечели срещу Интер и Ювентус, с което показа, че може да играе успешно не само у дома, но и като гост. А Лацио измъкна победата благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата, а не в резултат на закономерност.

Тимът на Гуидолин впечатлява не само заради факта, че кара грандовете да преклонят глава, но и защото прави това ефектно. Треньорът на Удинезе разполага с балансиран и логично подреден отбор.

В защита той разчита на трима централни защитници с добри физически данни - около 1,90, че и по-високи. Същото важи и за вратарите.

Нападателният тандем също е солиден - Санчес и Ди Натале. Помагат им Исла и Армеро. Така при организацията на атаката Удинезе разполага със скорост, техника, хитрост, добър и точен далечен удар, точни пасове в средата на терена и много, много обиграност. Футболистите изглеждат все едно са заедно от години.

Ако не успеят да пробият през центъра те умело използват за атака и фланговете. И не правят разлика дали срещу тях е някой от грандовете или от по-скромните тимове в класирането - винаги са готови да се възползват от загубата на концентрация на съперника.

Но тъй като Удинезе е почти идеален отбор има своите слабости. Една от тях е тромавостта, която е характерна за защитата. Бранителите просто не успяват да се справят когато насреща им са играчи на скорост. Освен това въпреки високия си ръст отстъпват при играта с глава.

Освен талантливи играчите на Удинезе са и млади и са доста привлекателни като нови попълнения за по-големите клубове. Затова нищо чудно още следващата година на „Фриули" да играят съвсем други футболисти. Възможно е те да бъдат по-успешни от настоящия тим, но дали ще бъдат толкова привлекателни за публиката?

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Най-четените