Мадридското дерби се рекламираше като началото на новата ера за двата клуба. Вестник "AS" излезе в събота с огромен колаж с Еден Азар и Жоао Феликс на първа страница. Ентусиазмът бе обясним. Но новото време в двата столични клуба трябва да е нещо много повече от смяна на лидерите. Ако всичко върви по план, ще се променят стилът и философията им.
На "Уанда Метрополитано" обаче се получи абсолютно типичен мач между Зинедин Зидан и Диего Симеоне. Ако върнете лентата, ще си спомните, че имаше много подобни сценарии и роли през последните пет години.
Къде беше новият Атлетико?
Всичко май е доста просто. Целта на лятната революция бе да направи отбора по-разнообразен и по-добър срещу съперници, които са "паркирали автобуса". И наистина има напредък в това отношение. Симеоне често сменя схемата в движение и тимът му се опитва да търси разнообразие в атаките си. Но аржентинецът не е от специалистите, които са склонни да променят радикално подхода си в топ мачовете. Ел Чоло знае, че в процеса на преобразяването не трябва да се губят доказаните силни страни на Атлетико. И е прав.
"Дюшекчиите" имаха контрол над противника и ограничиха до минимум креативността на Реал в предни позиции. Атлети определено бе по-острият тим в един иначе доста жив, но затворен мач.
Защо не видяхме новия Реал?
Обяснението и тук е логично. Ако Атлетико се придържаше към старите си нрави, да се очаква "кралете" да играят с тактика, в която новият Еден Азар да диктува случващото се на терена, бе възможно най-нелогична. Зидан има твърдото намерение да промени атакуващата игра на Реал, но на фона на безгрешната защита на отбора Симеоне, това бе трудно постижимо в дербито.
Истината е, че Реал дава всички признаци на безидейност в нападение
Тези знаци са постоянните центрирания и изстрелите от далечна дистанция. При огромна класа на изпълнителите понякога това може да донесе успех, но значително по-рядко, отколкото при добре координирана атакуваща игра.
Ерата на Кристиано Роналдо беше изключение. Заради уникалните му качества центриранията бяха дори логични. Зидан чувстваше, че нещата се получават и експлоатираше този модел. Но дори и тогава една от характерните черти беше нестабилността в търсенето на удари от далечно разстояние - проблем, койте е по-рядък за отбори с по-интелигентна атакуваща игра.
Роналдо не е в клуба вече повече от година, а Зидан получи отлична възможност да трансформира играта в атака и да направи отбора по-малко зависим от настроението на лидерите и късмета. Но засега нищо не се получава по план в това отношение. Дори в по-леките мачове на мадридистите им липсват достатъчно идеи в атакуващ план.
Дербито в събота пък бе пикът на текущата безидейност на Реал.
Отборът имаше добро владение на топката, но вместо положения и опасности, статистиката отчете 27 центрирания и 10 далечни изстрела (само четири от наказателното поле).
В момента играта на тима на Зидан в топ мачовете е направо досадна за гледане. Така беше при поражението от ПСЖ в Шампионската лига, при победата над Севиля миналия кръг и в съботното равенство в дербито на "Уанда Метрополитано".
В Париж бе тест на готовността на Реал да притиска съперника от губеща позиция. "Кралете" бяха длъжни да поемат контрола на топката и да задържат противника след бързия гол. Провалът бе пълен.
Срещу Атлетико дойде проверка на способността на Реал да атакува позиционно. Но както вече споменахме, всичко се ограничи до центрирания и безполезни далечни изстрели.
Седмица по-рано в Севиля бе тествана надеждността на отбраната и ефективността на контраатаките. Реал горе-долу се справи и си тръгна с трите точки, но представянето на "Санчес Писхуан" бе далеч от впечатляващо.
Оказва се, че срещу сериозни съперници мадридистите се пускат по течението на възможно най-малкото идеи от страна треньора и са най-зависими от индивидуалните качества на играчите, а не от колективния план и тактиката.
Защо беше толкова мъчно за тях в дербито?
Ами защото никой не насищаше опорната зона на Атлети.
Диего Симеоне отлично знаеше за тази слабост на градския съперник и затова използваше Витоло като ситуационен защитник. С него схемата се трансформираше в такава с петима защитници и гостите попадаха в капан, от който нямаше измъкване.
Трима футболисти в средата бяха достатъчни на "дюшекчиите" да контролират опорната зона, която странно защо не се експлоатираше от Реал. Петимата защитници пък бяха мощна стена в наказателното поле при центриранията.
Ако Реал по-ефективно запълваше въпросната опорна пред бранителите и полуфланговете, пред Ел Чоло и Атлетико щеше да възникне дилема дали да не се откаже от трансформацията с петима защитници с връщането на Витоло. Но тогава центриранията на противника биха били по-опасни.
За пореден път се видя, че Атлетико се защитава много добре и запазва своята компактност дори срещу противници, които атакуват масирано. В събота обаче Реал не беше сред тях.
Докато "кралете" играят с центрирания, Азар няма как да блесне
Поради близостта по фланга с Начо, Еден Азар първоначално зае твърде широка позиция. В тази зона обаче белгиецът не е много ефективен.
По време на развитието на атаките, той все още не се озоваваше в любимите си зони. Топлинната карта на действията на Азар показа, че той е оперирал далеч от правоъгълника пред лявата половина (по посока на атаката) на наказтелното поле. На местата, на които оперираше най-често по време на дербито, се изгуби ефективността му.
Един от фирмените му прийоми също не работеше - да увлече възможно повече съперници в цънтъра на атаката, след което да подаде на непокрит съотборник. За целия мач нито веднъж не опита това, което се бе превърнало в негова запазена марка като играч на Челси. А даже и в Лил преди това. Но даже и да се бе опитвал, едва ли щеше да се получи без подкрепата на партньорите си в атака. Коке затваряше перфектно и... никой не насищаше опорната зона пред отбраната на Атлети.
Резултатът бе виден - белгиецът бе изолиран от играта. Той не участва в карнавала на центриранията - просто не е неговият футбол. Беше далеч от обичайния си ритъм и опитите за дрибъл. А далечните удари на безнадеждността не са привични за него.
Настоящият стил на Реал реже крилата на Азар. Ако отборът продължи да играе по този начин, белгиецът ще се превърне в тежест (той не работи в дефанзивен план и не компенсира с принос в нападението, тъй като е изолиран в схемата на Зидан). Още през лятото бе ясна необходимостта от промени, които да предприеме французинът, а дербито само подчерта факта, че проблемът още няма решение.
А щяхме ли да критикуваме центриранията, ако Ян Облак не се бе справил толкова добре след удара на Карим Бензема с глава в 75-ата минута? Разбира се. Първо - извличането на максимума от Азар трябва да е най-важната задача на Зидан. Щастлива победа на "Уанда Метрополитано" с попадение след центриране не би решила този проблем. Качеството на играта в дългосрочен план е по-важно от един резултат. Било то и срещу Атлети.
Второ - общата неефективност на центриранията беше плашещо очевидна. 27 опита - един успешен (въпросното подаване на Начо към Бензема). Ако фланговите подавания внасяха напрежение в наказателното поле на домакините, това би било вредно за Азар, но ако е в полза за останалите играчи - ОК. Но изобщо не минаваха. Евентуална победа щеше да бъде подарък, а не логично следствие от стратегията на Зидан и футболистите му.
Валверде на този етап няма място в състава
Федерико Валверде беше трагичен по отношение на отварянето и използването на пространствата пред отбраната на Атлетико. Тони Кроос също не направи голям мач, но той оправда присъствието си на терена с начина, по който контролираше играта от дълбочина и насочваше атаките с дълги подавания. Освен с цялостното си представяне уругваецът Валверде се набиваше на очи с лошо пласиране и грешни решения. Често беше твърде близо до свои съотборници в моменти, в които имаше празни пространства пред него.
Разбира се, първопричината за това са структурните проблеми на Реал, но влизането на Модрич на мястото на младока веднага подобри ситуацията. Реал не стана по-остър в атака, но поне доигра мача по-подреден. Валверде беше титуляр по принуда заради неготовността на Хамес да изкара цял мач и желанието на Зидан да заздрави редиците след седемте гола, които пусна Реал във вратата си в контролата с Атлетико през лятото.
Играта на Реал е трагична, но Зидан заслужава шанса да се опита да оправи нещата
Странно е, че подобни заключения се правят в момент, в който Реал е на първо място в класирането. Отборът е лидер благодарение на късмета и индивидулните качества на лидерите си, а не толкова заради треньорската работа на Зизу. Проблемите в отбора са реални и видни за всички. Но това все още не е достатъчно, за да се иска главата на французина. Естеството на съвременните медии и социални мрежи е такова, че ситуацията е обяснима. Зидан обаче заслужава повече време, за да оправи нещата след всичко, което постигна в предишния си престой начело на отбора. И да не забравяме, че новата ера в клуба трябва да започне с Еден Азар, а не белгиецът да изглежда така сякаш е в тежест на тима.
Реал е изправен пред предизвикателство, но още е рано да се говори за криза. Зидан има знанията и мотивацията да подреди нещата по местата им.
