Скоро ще разберем. Трима достигнаха финалната права.
Двама от тях са напълно очаквани, вече дори тривиални.
Лионел Меси и Кристияно Роналдо може би нямат късмета, че кариерите им съвпаднаха с тази на другия, но пък именно това ежегодишно съперничество радва милионите фенове на най-великата игра. Разбира се, всеки има своето субективно мнение, но победителят ще бъде само един.
Миналата година Роналдо взе втората си „Златна топка", качи се на върха, толкова дълго окупиран от Лео Меси. През тази двамата отново кръстосаха шпаги, но единият ще остане разочарован.
И през 2014 година двамата блеснаха, но на различни сцени.
На национално ниво Роналдо направи демонстрация защо футболът е все пак повече колективен спорт. Въпреки канските усилия, звездата не можа да помогне на своята Португалия да се класира за елиминациите на световното първенство.
На клубно ниво, обаче, CR7 беше неудържим. Вкара 55 гола в 47 мача в различните турнири, спечели куп индивидуални отличия в испанското първенство. Беше сърцето на Реал Мадрид. Взе Шампионската лига, Купата на краля, както и Суперкупата на Европа.
Съвсем друга нива даде най-богатия плод в годината на Лео Меси. Аржентинецът също впечатли с екипа на Барселона с 41 гола в 46 мача, но това не помогна на тима да спечели Примера. Представянето на Меси на Мондиала обаче беше истинската визитка на гениалния нападател през годината.
Едва ли има някой, който би оспорил тезата, че без Меси Аржентина нямаше да играе на финал. Голямото оръжие на отбора беше и голямата му слабост, защото такава зависимост от един играч винаги е нож с две остриета.
Третият финалист е логичен. Няма нищо по-естествено футболист от брилянтния отбор на световния шампион Германия да присъства в класацията на предна позиция. Може би много се питат - защо точно Нойер, а не някой от колегите му? В тима на Йоги Льов имаше фантастични изпълнители, истински машини, които не оставиха съмнение кой е най-силният отбор в света през изминалото лято. Всеки един от състава на Бундестима изпълняваше безотказно задачите си, а сбора от това беше повече от красноречив.
Нойер обаче беше един от малкото, които надскочиха чисто позиционните си задължения.
Вратарят не беше просто вратар, действията му и начина на водене на защитата надскочиха каноничните стандарти за функцията на този пост.
Освен, че бе отличен под рамките на вратата, Мануел показа световна класа и в работата пред наказателното поле. Отиграването на топката с крак е далеч от силата на повечето вратари, дори сред елита това е проблем. Начинът, по който Нойер обаче включваше този елемент в играта си, позволи съвсем друг подход от страна на Льов при изнасянето на топката.
Ето защо попадането на стража в тройката на света не бива да изненадва. Той не беше просто един от 11-те детайла на германския мотор, а нещо много повече. Ако вземе наградата, Нойер ще стане вторият победител - вратар в история на анкетата след Лев Яшин през 1963 година.
На 12 януари в Цюрих един от тримата ще вдигне „Златната топка". И тримата кандидати са достойни. Този път грешен избор няма.
