Арсен Венгер обича да подчертава, че при трансферите в Арсенал се оценяват не само футболните качества на съответния играч, но и неговият интелект. В случая на Матийо Фламини думите му се потвърждават напълно.
Вярно е, че французинът не е на нивото си от първия период при „артилеристите“. По време на престоя си в Италия с екипа на Милан (2008-2013) той се захвана с решението на проблем, за който повечето му колеги дори не са чували - глобалното затопляне.
На Апенините футболистът се сприятели с местния бизнесмен Паскуале Граната. Двамата инвестират в проект, насочени към опазване на околната среда. „Израснах в живописната Корсика и може би затова винаги съм се тревожел от замърсяването и промените в климата“, споделя Матийо.
Благодарение на Граната той се запознава с учени от Миланския университет, което го съветват да обърне внимание на последния доклад на американското министерство на енергетиката. В документа се твърди, че един от най-перспективните евентуални заместители на нефта е левулиновата киселина.
„Проведохме редица проучвания и открихме начин за евтино, ефективно и глобално производство на това съединение. И го патентовахме“, разказва играчът.
В края на 2008 г. Фламини и Граната основават компанията GF Biochemicals (GF са първите букви от инициалите им). Купуват завод в италианския град Казерта, а оборудването му отнема 4 години и купища пари. „Представяхме си нещата далеч по-прости. Както в автомобил - сядаш и завърташ ключа. Това бе една огромна заблуда“, разказва Граната.
Днес в предприятието работят 400 души, включително учени от Франция, Италия, Русия, Холандия, Германия и Египет. Изпълнителен директор е руснакът Максим Катинов.
"Разбира се, ние далеч не сме пионерите в тази област. Нашите предшественици обаче не успяха в най-важното - да добиват достатъчно киселина, за да покрият разходите за суровините. А именно богато на целулоза царевично нишесте или отпадъци от дървообработващата промишленост - обяснява Катинов. - А ние открихме как да направим процеса по-евтин“.
Търсенето на левулиновата киселина в световен мащаб расте не само защото в бъдеще може да замени петрола. Тя успешно се използва в редица други сфери - парфюмерията, хранителната и тежката промишленост, медицината.
„Интересното е, че нямаме никакви конкуренти“, отбелязва Фламини, който в продължение на 7 години пази в пълна тайна участието си в проекта. Не споделя дори пред най-близките си. „През миналия юли стъпихме здраво на пазар с потенциал 30-40 милиарда евро“.
Целта пред GF Biochemicals за 2016 г. е производство на 4500 тона, а за 2017 г. - 9000 тона. След това - по 50 000 тона годишно. Компанията разкри офиси в Милано, Лос Анджелис и Холандия. Скоро ще бъдат отворени клонове на други континенти - навсякъде, където има богати на целулоза суровини. В Бразилия ще се използва захарното цвекло, в Азия - оризът, в Северна Америка - селскостопанските отпадъци.
През есента проектът бе отличен с престижна награда от Европейския форум за промишлени биотехнологии. А преди няколко дни NME Magazine номинира Фламини за „Човек на годината“. Конкурентите му в списъка са Адел и Ноел Галахър.
„Имам диплома по право, но съм добре запознат и с химията. Не мога да си представя, че ще зацикля само върху една сфера - например футбол. Мозъкът трябва да работи непрекъснато“, категоричен е Матийо. А неговият очевидно работи на високи обороти.
Вижте повече в галерията.
