Тази вечер Жозе Моуриньо се завръща на "Олд Трафорд", само че като треньор на Тотнъм.
Година след уволнението му от Манчестър Юнайтед, той има перфектната възможност да вземе сладък реванш и идеалният за него сценарий е също така и най-вероятният.
В дербито на междинния кръг от Висшата лига днес от 21:30, Юнайтед посреща Тотнъм и независимо от качеството на мача, емоциите изглеждат гарантирани. Самото присъствие на Моуриньо ще осигури драма, докато тактическите му решения ще дадат представа какво да очакваме от неговия Тотнъм в големите мачове и дали със Спърс той ще промени обичайните си практики.
Дотук португалецът твърди, че ще запази облика и няма из основи да променя начина, по който отборът играеше досега, а днес е първият му шанс да го докаже в дерби.
Противно на някои представи, Моуриньо е по-скоро прагматичен, а не стриктно дефанзивен треньор. С Юнайтед той подхождаше крайно защитно в сблъсъците срещу другите от топ 6, защото нямаше голяма вяра в потенциала на отбора си при директно надиграване - и месеците след уволнението му подсказват, че е бил прав.
Тотнъм обаче разполага с повече качество и Жозе има причина да се придържа към схемата 3-2-5 при атаките, която изпробва в първите си три мача в новия си тим.
Манчестър Юнайтед на Оле Гунар Солскяер става опасен само когато опонентът му прояви твърде много респект - както се случи при 1:1 срещу Ливърпул през октомври. А когато противникът подложи "червените дяволи" на натиск, обикновено лъсва истинското ниво на отбора, което в момента отговаря на средата на таблицата в Премиършип.
Юнайтед съвсем закономерно е на десетото място в класирането и дори Солскяер да не е най-големият виновник за това, цяло чудо е, че все още не се е разделил с поста си.
Над треньора все по-застрашително се очертава сянката на Маурисио Почетино и уверенията на борда, че клубът се движи в правилната посока няма как да звучат убедително.
И Унай Емери беше публично защитен от шефовете си в Арсенал малко преди да бъде прогонен, а проблемите в играта на Юнайтед в някои отношения изглеждат дори по-сериозни.
За разлика от Емери обаче, Солскяер изглежда има футболистите на своя страна, и въпреки това резултатите липсват. 2:2 срещу Астън Вила беше третият пореден мач без победа и третият пореден, в който отборът води, но не успява да победи.
Едно тежко поражение от Спърс днес ще сложи край на всякакви илюзии, че Юнайтед може да се добере до топ 4, а същевременно ще докаже колко ползотворен ефект може да има една смяна на мениджъра като тази в Тотнъм.
Нищо чудно това да е краят на Солскяер, още преди да дойде гостуването на Манчестър Сити в края на седмицата.
Ако излезе с атакуваща тактика и вземе зрелищна победа, Жозе Моуриньо има шанса не само да "уволни" треньора на "червените дяволи", но и да докаже, че той самият се променя.
Тотнъм разполага с по-класните футболисти в почти всяка точка от терена и поне на пръв поглед няма нищо по-логично от това да подходи смело и да надделее.
Петицата в предни позиции - която включва и халф-бека Серж Орие до Хари Кейн, Деле Али, Лукас Моура и Хюн-Мин Сон - ще всява хаос по крилата и ще постави сложни задачи пред разклатената защита на Юнайтед.
Специално Деле Али има всички шансове да продължи възхода си при Моуриньо, защото ще се изправи срещу Фред и Андреас Перейра - единствените здрави централни полузащитници на Юнайтед в момента, които обаче с всеки следващ мач показват, че не стават за Висшата лига.
Има ли въобще какво да обърка този перфектен за Моуриньо развой?
Има, разбира се. На първо място, зависи от самия него. Не е съвсем изключено да видим стария Жозе, който прибира отбора си дълбоко назад и предпочита предимно да разбива чуждите атаки. Това ще направи мача скучен и ще разочарова гостуващите фенове.
Другият вариант е включванията на Орие по десния фланг да дадат твърде много пространства на Маркъс Рашфорд и Антони Марсиал да контраатакуват, както впрочем правеха противниците на Тотнъм и в трите мача при Моуриньо. Не е случайно, че в тях тимът допусна цели шест гола, и то не срещу най-впечатляващите съперници.
Има и бледа надежда Хуан Мата магически да преоткрие формата си от годините в Челси и да успее да се възползва от недостатъците в дефанзивен план на централните халфове на Тотнъм.
Спасението на Солскяер се крепи на подобни малко вероятни развои, които някак да го закрепят на поста след идващите две дербита и да му осигурят още време да развие дългосрочните си идеи.
Проблемът е, че в клуб като Юнайтед липсата на моментни резултати не може да бъде пренебрегвана до безкрай, колкото и дългосрочна да е треньорската концепция.
Неотдавна, още като безработен мениджър и анализатор на Sky Sports, Моуриньо се подигра с Оле и подхвърли, че той самият ще си потърси работа, в която да може да говори само за бъдещето и да не бъде съден според резултатите в настоящето.
Докато Солскяер окуражава младите си играчи, а Манчестър Юнайтед продължава да изглежда като средняк, наставникът все повече заприличва на Дейвид Мойс - именно шотландецът беше убеден, че разполага с 6 години да обнови тима след ерата на сър Алекс Фъргюсън, но беше уволнен на десетия месец.
Сега Юнайтед направи най-лошия си старт на първенството от 31 г. и ако не победи Тотнъм или Сити, Солскяер ще има на сметката си само 6 победи в 24 шампионатни мача като постоянен мениджър. С това темпо тимът ще запише по-малко от 10 успеха за целия сезон, а бившият клуб на Солскяер Кардиф изпадна миналата кампания след постигането на 10 победи.
Уволнението на Оле все повече изглежда като единственото възможно решение на шефовете и въпросът е не дали, а кога.
А ако Моуриньо надуши кръв и прояви смелост, за да се възползва от появилата се златна възможност, отговорът ще дойде съвсем скоро.
