Спокойно можем да твърдим, че футболният свят сега е свободен. Или поне много повече, отколкото е бил през миналия век, когато трансферирането на един играч е минавало през сложна паяжина от закони и правила, които ако прибавим към финансовите интереси, стават необятни за човешкото съзнание.
Да, привържениците на конспирацията веднага ще намесят масонството, и митовете за най-древното и масово етично-нравствено движение в света, твърдейки, че и те имат пръст във футбола, но ако се изолираме от всички странични фактори, днес Реал Мадрид може да започне с единадесеторка, в която няма нито един испанец – нещо, което беше немислимо преди.
През 90-те години отборите имаха право сама на трима чужденци на терена, а позитивите и негативите от подобна политика са дискутирани достатъчно, че да бъдат предмет на обсъждане и днес.
Така че колкото и странно сега да изглежда някой да премине от бляскавия гранд Реал Мадрид до това да заживее някъде в Ломбардия, а после да облече фланелката на Барселона, в началото на 90-те това беше най-нормалното нещо на света.
И не го направи някой случаен, а Джика Хаджи. Той си тръгна от „лос бланкос“, за да заиграе в Бреша, където Мирча Луческу си правеше една малка румънска империя в Италия.
Разбира се, стадион "Марио Ригамонти" не е обикновено място. Да не забравяме, че през годините там са се подвизавали Роберто Баджо, Пеп Гуардиола, Андреа Пирло, Лука Тони, както и много други.
Но не магията на това място привлече Хаджи, а нещо далеч по-просто. Правилото за тримата чужденци оковава треньорите, а стиковането на тима става много по-лесно, когато въпросното трио е от една националност. Милан си имат по това време Ван Бастен, Гулит и Рийкард. Интер – Лотар Матеус, Андреас Бреме и Юрген Клинсман.
Така че Бреша потърси вдъхновение в Румъния. Вече и без това Луческо водеше парада начело, а Дорин Матеуц и още няколко румънци са отбора. Джика Хаджи пък идва с ореол над главата, за да прибави последното парченце от пъзела.
Нещата обаче тръгват ужасяващо. Още в дебюта си той получава червен картон, а в края на сезона Бреша губи плейофа с Удинезе и изпада в Серия Б. Хаджи е обвиняван, че е мързелив, закъснява за тренировки и сее раздор в съблекалнята – все подправки, които правят ястието на италианските привърженици още по-горчиво.
10-ката може и да е всякакъв, но не е нелоялен или предател и остава с тима във второто ниво. През сезон 1993/94 пък се превръща в Марадона на Карпатите.
Истината е, че идвайки от Реал Мадрид той подценява Серия А и затова страда, но през втория си сезон трупа самочувствие и с представянето си оставя дори привържениците на противника без дъх.
Джика Хаджи може всичко, защото едновременно е не само диригент, но и в трудните моменти се превръща в цял футболен оркестър, способен самостоятелно да победи всеки. Преодолява противниците с лекота, намира празни пространства дори в най-сгъстената защита и носи със себе си специалното усещане, че е замесен от друго тесто.
Така става митична фигура, караща феновете на Бреша да се усмихват, а на опонента да мигат невярващо, но все пак да са благодарни за възможността да наблюдават подобен талант.
Марадона на Карпатите вкара 9 попадения в Серия Б и извежда тима отново в елита. Печели през 1994-а и англо-италианската купа на Уембли срещу Нотс Каунти пред 17,185 души, а после повежда Румъния към велико американско лято на Мондиал ’94, за да превърне кошмара си в приказка, след което големите отбори отново го желаят.
Хаджи пристига в Барселона сякаш е Йохан Кройф, а пребиваването му в Италия не просто го връща на футболната карта, а го прави със статут на недосегаем. Останалото е история.
За последно го видяхме на 20 май на стадион „Васил Левски“, където стана част от онзи дъжд от голове и сълзи. Марадона на Карпатите беше остарял, а топката не му се подчиняваше вече така покорно, но в душата си пак беше млад, щастлив и на "Марио Ригамонти".