Сити - загуба.
Юнайтед - загуба.
Арсенал - загуба.
Челси - победа.
Тотнъм - победа.
Ливърпул - реми.
Това е равносметката от първия рунд на груповите фази на двата евротурнира за представителите на Висшата лига.
Първенството, което претендира за №1 в света, а безспорно е най-богатото на планетата, има проблеми всеки път, когато самолетът с някой негов тим мине Ламанша.
Тенденцията продължава вече трети сезон, като все пак през 2013-2014 г. Челси игра полуфинал в Шампионската лига. Останалото... мълчание и конфузни поражения.
Английските тимове са с коефициент на страната 65 284 преди старта на групите. Италианските са веднага след тях с 61 105. Далеч напред е Испания с 86 142, а втори е Германия с 67 606.
Първите три страни по този рейтинг включват по четири тима в Шампионската лига и 4 в Лига Европа.
Съвсем реалистично е, при ново слабо представяне подобно на миналогодишното, Англия да остане с три отбора в турнира на шампионите от сезон 2017-2018 г.
По-рано не може да стане, и то най-вече заради Челси.
Коефициентите се сумират за последните 5 сезона, като до 2017-а все още ще тежат двата трофея на лондонските "сини" - Шампионската лига от 2012-а и Лига Европа от 2013 г.
За тези сезони останалите тимове не записаха дори полуфинал.
Италия прави сериозни инвазии на отборите си в Лига Европа до късните етапи, като Ювентус игра полуфинал, Фиорентина го повтори, а "старата госпожа" бе и на финал в Шампионската лига миналия сезон.
Тимовете от калчото печелят доста по-регулярно, като в груповата фаза на двете надпревари рядко бъркат.
Защо обаче Висшата лига отпуска хватката си в Европа?
Все пак това е първенството, дало най-много различни финалисти в Шампионската лига за новия век - четири отбора! Общо 8 пъти гледахме английски тимове в мача за титлата в турнира.
На какво се дължи спадът?
Отговорът вероятно идва, иронично донякъде, в ракетното изстрелване нагоре на парите и привилегиите на английските отбори след умопомрачителния нов тв договор.
Сега финансовите възможности на един тим от средата на таблицата във Висшата лига са равни на водещ отбор от Италия или Германия.
Но това има пагубен ефект при лошо управление на тези пари.
Първо - приоритетите на клубовете се изместват изцяло върху първенството.
Мачът във вторник в Загреб остава на заден план за Арсенал, ако в събота те чака среща с Челси. И с още известен процент подценяване, ето ти резултатът.
"Там също се играе футбол - коментира точно тази изненада Славен Билич, мениджър на Уест Хем. - Динамо е непобеден в 41 поредни мача, това не е случайно. Но английските отбори мислят, че ще победят с лекота, защото са от Висшата лига."
Всяко място по-напред в класирането в Англия осигурява с 1,7 милиона лири повече на отбора.
Спонсорите също дават по-големи бонуси. Такива има и за класиране в Европа, от Висшата лига и тв правата.
Оказва се, че трите точки в събота и класирането за евротурнирите в края на сезона са по-важни от самото участие в тях!
Не бива да забравяме и инфлационните процеси на английския пазар, където цените на средни по класа играчи са раздути до нелепи размери.
Както и политиката на "трансфери, защото имаме възможностите да ги правим", вместо работа със свои кадри.
Колко играчи "собствено производство" имаше в съставите на английските отбори в Шампионската лига тази седмица?
Съвсем не много.
Висшата лига става все по-богата, но се плъзга към пълно капсулиране само в нея, "позлатяване" на членовете и, и скоро отборите може съвсем да махнат пренебрежително с ръка към турнирите на УЕФА.
Защото от догодина промоция от Чемпиъншип в елитната лига на Англия ще носи 146 милиона лири за един сезон.
За сравнение - победителят в Шампионската лига Барселона взе 91 милиона от триумфа си.
Плашещ дисбаланс в полза на най-добре печелещото първенство.
Точно парите може да убият стойностите и ценностите, след като вече трайно изместват приоритетите на английските отбори.
