Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да сбъднеш мечтата след „Театъра на Мечтите”

Кариерата на Диего Форлан тръгна нагоре след раздялата му с Манчестър Юнайтед Снимка: getty images
Кариерата на Диего Форлан тръгна нагоре след раздялата му с Манчестър Юнайтед

Диего Форлан - 2002/04

В двата си сезона на „Олд Трафорд" изигра 98 мача, отбеляза само 17 гола. При наличието на Рууд ван Нистелрой, който тогава бе в топформа и на новопристигналия Уейн Рууни, бе ясно, че дните на уругваеца с екипа на „червените дяволи" са преброени. След като напусна Англия се премести в Испания, облече последователно екипите на Виляреал и Атлетико (Мадрид). Изиграните срещи дотук са 278 мача, отбелязаните в тях попадения - 145. Два пъти спечели приза за голмайстор в Европа - „Златната обувка" и два пъти този за топреализатор в Испания - „Пичичи". Превърна се в топ-нападател за когото казват, че има инстинкт на „убиец".Разбира се, продължаваха да съществуват скептици, които да твърдят, че Форлан трябва да се докаже и в по-голям отбор, преди да обира комплиментите. Те обаче замлъкнаха след като преди седмица Диего бе избран за №1 на Мондиал 2010 в ЮАР.

Жерар Пике - 2004/08

Възпитаникът на академията на Барселона - Ла Масия отбеляза страхотен прогрес като се има предвид, че подписа с Юнайтед само на 17 години. С бързи темпове той постигна резултати в резервния тим на „червените дяволи", представи се добре когато бе пратен под наем в Сарагоса, справи се и като резерва на Видич и Фърдинанд. И ако сър Алекс бе по-търпелив, сега Жерар би могъл да бъде отговора на всичките проблеми, които отбора има в защита. Но тогава Видич бе най-добрият защитник в света, Фърдинанд - здрав и шотландецът бе убеден, че Пике не му е необходим. Пусна го обратно в Барселона. За две години при каталунците, бранителят показа на „червените дяволи" какво всъщност са загубили. При всяко едно от действията си в защита той действа с мисъл, техничен е, упорит е, незаменим в защита и полезен в атака.

Пол Макграт - 1982/89

Привлечен в тима от предшественика на Фъргюсън - Рон Аткинсън и считан за един от топ-защитниците в света по това време. Влиза в историята на Манчестър Юнайтед само веднъж - на финала за Купата на Англия през 1985 г. когато е обявен за най-добър футболист в двубоя. Последвалият му престой в състава е помрачен от непрекъснати контузии, алкохолизъм, пререкания с новия треньор. Макграт отказва предложената му от Юнайтед възможност за достойно оттегляне и преминава в Астън Вила. Там се превръща в легенда, става най-добър играч в първия сезон на тима във Висшата лига. Постига и своето малко лично отмъщение след като във финала за Купата на Лигата през 1994 Вила печели срещу Юнайтед.

Тим Хауърд - 2003/07

Американецът заменя френския вратар Фабиен Бартез и започва силно изявите си с Манчестър Юнайтед. Губи увереността си след грешка допусната мач от Шампионската лига срещу Порто. Получава още няколко възможности да се пребори за титулярно място, но така и не успява да се възползва и в крайна сметка става жертва на сделката с привличането на Ван дер Саар.
Преминава в Евертън, където освободен от голямата отговорност се утвърждава като един от най-стабилните вратари в света. Хауърд доказа класата си и на световното първенство в ЮАР, където бе избран за №1 в първия мач на САЩ срещу Англия.

Дион Дъблин - 1992/94

Мощният английски централен нападател се оказва в състава на Манчестър Юнайтед, след като сър Алекс губи битката за подписа на Алън Шиърър с Блекбърн. После обаче Дъблин губи мястото си заради контузия и заради пристигането на Ерик Кантона. Преминава в Ковънтри където става топ-реализатор на Висшата лига, в Астън Вила дебютира със седем гола в три мача, в Лестър успява да се справи и в защита, а при подписа си със Селтик печели шампионски дубъл. Приключва кариерата си в Норуич с приза за най-добър футболист през сезона, въпреки че е на 39 години.

Джузепе Роси - 2005/07

Възпитаник на школата на Парма, идва в Манчестър Юнайтед със статута на един от най-талантливите юноши. Трупа опит основно в отбори, където е отдаван под наем. Големият контраст в представянето му за Нюкасъл и това за Парма (и в двата случая е под наем, но успява да съхрани с головете си мястото на Парма в серия А), кара сър Алекс да се усъмни в перспективите пред Роси в английската Висша лига. В състава на Виляреал обаче италианецът прави истински фурор, реализира 45 гола за три сезона и дори получи повиквателна за националния отбор. Малко не му стигна да се пребори за място в състава за Мондиал 2010.

Карлос Тевес 2007/09

На „Олд Трафорд" Тевес, както сам твърди бил обожаван, но не уважаван. В първия си сезон в Юнайтед аржентинецът е блестящ, но втората година загуби мястото си за сметка на привлечения Димитър Бербатов. Накрая Тевес просто реши да не продължава и се премести в другата половина на Манчестър при феновете на Сити. С екипа на „небесносините" Карлитос изигра най-силният си сезон откакто е в Англия. И добрите дни за него тепърва предстоят.

Фил Невил - 1994/2005

В състава на „червените дяволи" по-малкият брат на днещния капитан на Юнайтед Гари Невил - Фил печели всички възможни трофеи. Със задължителната уговорка, че Фил е по-често на скамейката, отколкото на терена, дори в най-добрите си години. Преминавайки в Евертън обаче той сякаш намери своето място. Образцов професионалист, надежден и универсален футболист той напълно заслужи постоянно присъствие в стартовия състав, доверието на съотборници и шефове, и дори капитанска лента. Със състава на „карамелите" той не е спечелил нито един трофей, но е любимец на мениджъра Дейвид Мойс и на феновете на тима.

Клеберсон - 2003/05

Пристига като световен шампион с Бразилия и като заместник на Хуан Себастиян Верон. Вместо това обаче престоят на бразилеца в Манчестър Юнайтед се оказва истинска катастрофа. Още във втория си мач той получава контузия, а в последствие изиграва 30 посредствени двубоя. Смени Манчестър с Бешикташ, но истинското му възкръсване бе в родината - в състава на Фламенго. Именно с изявите си там той заслужи място в състава на Дунга.

Давид Белион - 2003/05

Напусна със скандал състава на Съндърланд, но в Манчестър Юнайтед така и не успя да се запомни с почти нищо. Освен с отбелязан още в 19 секунда гол във вратата на Арсенал в мач от турнира за Купата на Лигата. Последователно премина през съставите на Уест Хям и Ница, преди да стигне до Бордо. Именно там са и най-силните му изяви като стана и втори реализатор на френския тим след Фернандо Кавенаги. Подписа дългосрочен контракт с тима през лятото на миналата година и продължи и през последния сезон да бележи редовно.

 

Най-четените