В американския футбол отдавна е проправен пътят. Да, там спортът е и голямо шоу, а техническата подготовка на стадионите и отборите позволява еднакви условия навсякъде.
Видеоповторенията забавят играта, но и в това време на трибуните има шоу, атракции, съспенс.
В събота и неделя Висшата английска лига отново се замисли за видеоповторения в помощ на реферите, след като два големи инцидента са в устата на всички.
Кевин Миралас от Евертън изрита грубо в коляното Луис Суарес от Ливърпул и по буквата на закона трябваше да бъде изгонен.
А Уейн Рууни от Манчестър Юнайтед директно без топка ритна през краката Джордон Мъч от Кардиф и също трябваше да види червен картон. И двамата получиха само жълти картони.
За анализаторите, гледащи от 20 камери повторенията, е лесно - сочат с пръст виновника и дават присъда. Но на терена не е така, битката е гореща, адреналинът силен и понякога реферът допуска в решенията си дипломация.
Да, влизането на Миралас беше опасно за здравето на съперник, което в правилниците е червен картон. Но при такъв в 35-ата минута, дербито на град Ливърпул можеше да кипне извън нормите, което се е случвало преди.
До това нарушение нямаше нито една грубост на терена. Не че това е оправдание или аргумент срещу червения картон, просто опит за вникване в психологията на един съдия. Освен това на терена е изглеждало вероятно като посягане за топката, а от повторенията ясно се видя умишлена грубост.
Видеоповторението би разрешило въпроса другояче - четвъртият рефер поглежда и прошепва в слушалката: "Червен картон". Тогава къде отива авторитетът на главния арбитър в минутите нататък до края, а и за какво той получава огромен хонорар, а в Англия и заплата? Като най-важните решения в мача ги взима техниката?
Представете си и българското приложение на системата. Колкото и тази на голлинията ще внедрим. Та голлинията на няколко стадиона у нас е толкова крива, че не е измислено как компютърът да копира такава линия. Това в кръга на шегата...
Да не говорим, че технологията струва много пари, а клубовете ни се разпадат от финансови проблеми и трудно си позволяват да пътуват за мачове...
Но основното, извън българската действителност, е да не се убие човешкия фактор в играта. На мига решава съдията, а не машината. Така, както и футболистите са хора и правят грешки. В повечето случаи си плащат за тях, но никой не иска да види мач 9 срещу 9, нали?
И Миралас, и Рууни (особено вторият) заслужаваха червени картони. Но ако ги бяха получили, мачовете в събота и неделя нямаше да се обсъждат до следващия уикенд, нали? Другата гледна точка е на Ливърпул и Кардиф, които биха казали - срещу десет можеше да спечелим повече точки от мача... И т.н, и т.н. Този спор може да продължава до безкрайност.
А какво е футболът без спорове, интрига, различни мнения и съмнения в конспирация?
Ще бъде скучно...
