Ъгловите удари във Висшата лига са все по-доминирани от боричкане, задържания, мечешки прегръдки, препречвания срещу вратаря и още подобни похвати.
Такива действия винаги е имало, но при нарастващото значение на статичните положения, борбата в малкото наказателно поле е още по-ожесточена.
И представлява доста грозна гледка, дори да се окаже решаваща за победа на любимия ви отбор.
Цялото бутане и дърпане между футболистите в малкото наказателно поле се е превърнало във фарс, който твърде често е определящ за крайните резултати в двубоите.
Бившият страничен съдия в английското първенство Дарън Кен е категоричен, че е време да се вземат мерки.
"При много корнери има по 16 играчи, скупчени в малкото наказателно поле. Превръща се в кошмар за реферите да следят какво става там. Трябва да намерим решение за тази епидемия", смята Кен.
Но какво точно може да се направи и отговорни ли са самите съдии или е необходима някаква промяна в правилата?
През последната седмица треньорите от Премиър лийг обсъждат постоянно темата на своите пресконференции - и все по-голяма част от тях изразяват раздразнението си.
Мениджърът на Евертън Дейвид Мойс вижда вина в арбитрите и счита, че те са твърде пасивни при ъглови удари.
"Човек остава с впечатлението, че съдиите не искат да се намесват. Много е лошо, че не са се опитали да се справят с това", каза Мойс.
Основна тактика е да се пречи на вратаря да излезе от малкия пеналт и да се намеси адекватно при центрирания, насочени в невралгичната зона пред него.
"Атакуващите играчи пренасищат зоната около вратаря с цел да неутрализират неговото движение и ефективност. А защитниците опитват да блокират движението на нападателите и обикновено са по-фокусирани върху своите опоненти, отколкото върху топката", обяснява Дарън Кен.
Дейвид Мойс изтъкна, че според него Арсенал най-добре владее тези похвати за блокиране на съперниковия вратар.
Но статистиката показва, че лидерът в класирането не е отборът, който разчита най-много на статичните положения.
In The Premier League👇
— The Football Terrace (@TFTerraceMedia) March 2, 2026
Crystal Palace: 30 goals; 15 set pieces (50%)
Newcastle: 40 goals; 19 set pieces (49%)
Leeds: 37 goals; 17 set pieces (46%)
Chelsea: 49 goals; 19 set pieces (39%)
Arsenal: 58 goals; 22 set pieces (38%)
Guess who the English media are talking about👀 pic.twitter.com/2ahlsYSIhg
И колкото и често "артилеристите" да решават мачовете си благодарение на някой ъглов удар, те самите също страдат при защитата на такива ситуации.
Неделното дерби между Арсенал и Челси се превърна в надстрелване от ъглови удари и трите гола паднаха именно след корнери - в които всичко се решаваше от боричкането между играчите в областта пред вратаря.
Тимът на Микел Артета спечели с 2:1 и направи още една крачка към титлата, но за неутралните зрители срещата не беше особено приятна за наблюдаване.
Мениджърът на Ливърпул Арне Слот призна откровено, че вече не изпитва удоволствие да гледа мачовете от Висшата лига и че те са му харесвали повече преди 3-4 години.
Слот добави, че в други първенства много по-лесно се отсъжда нарушение срещу вратаря, докато в Англия можеш едва ли не да "удариш вратар в лицето" и да ти се размине.
Вече почти всички тимове в английския елит прибягват до подобна тактика при ъглови удари и дълги тъчове и тя безспорно работи.
Головете от статични положения във Висшата лига вече са повече, отколкото през целия минал сезон.
В Премиър лийг те са 27% от всички попадения и по този показател английският шампионат е над всички останали водещи лиги като Серия "А" (24%), Бундеслигата (22%), Ла Лига (19%) и Лига 1 (17%).
Въпреки това, на Острова вярват, че са поставили точния праг на позволеното в борбата при статични положения.
Или поне го вярваха на старта на сезона, когато анкета сред треньори, капитани на отбори, съдии и анализатори показа широка подкрепа към сегашните критерии за отсъждане на фалове и за интервенция на ВАР.
Но проблемът остава налице - след всеки мач могат да се извадят кадри на задържания в наказателното поле, които не са санкционирани и ВАР не се намесва.
В очите на феновете, системата за видеоповторения отчита най-микроскопичните засади, но подминава очевидни нарушения.
Как да се адаптира футболът, за да реши въпроса?
Не бива да забравяме, че съдиите са наясно с тактиката на всеки отбор преди да ръководят един мач.
Те получават досиета с информация, включително за това как отборите подхождат към статични положения, когато се отбраняват и когато атакуват.
Очаква се реферите да имат представа кой как се боричка в пеналта и по какъв начин има навика да прекрачва границите.
Но тъй като във Висшата лига нарушения не се отсъждат лесно, футболистите постоянно злоупотребяват, особено при статичните положения.
Досадно е корнери да се изпълняват по няколко пъти, но Дарън Кен разяснява, че това е, защото "задържането започва още преди изпълнението на ъгловия удар".
В момента не е позволено да бъде отсъдено нарушение преди топката да е вкарана в игра, но може би това трябва да се промени?
Идея на легендарния бивш нападател Алън Шиърър е съдията да може да санкционира всяко поведение от момента, в който надуе свирката за рестартиране на играта.
Така няма да се налага топката да е в игра, за да може например да бъде отсъдена дузпа.
Друга идея е нападателите изобщо да нямат право да навлизат в малкото наказателно поле преди изпълнение на съответното статично положение.
Това би трябвало да реши проблема с обграждането на вратарите и мръсните номера в опитите да им се попречи да се намесят.
Възможно е също ограничаването на броя футболисти, които атакуващият отбор има право да разположи в малкия пеналт.
От доста време се говори и за въвеждане на времеви лимит за изпълнение на тъчове, корнери и други стандартни ситуации, за да са принудени отборите да подновяват по-бързо играта.
Разбира се, всичко това се обсъжда единствено защото играчи и треньори винаги опитват да се възползват и от най-малкия детайл, който може да им донесе предимство и някой гол в повече.
Когато определени похвати започнат да се превръщат в злоупотреба, обновяване на правилника може да помогне.
Но засега единствено във Висшата лига тенденцията е толкова ярко изразена.
И може би на първо време е достатъчно английските съдии просто да станат малко по-строги към поведението на играчите.
