"Скучен, скучен Арсенал".
Този упрек към тима на Микел Артета се превърна в досадно клише, използвано от странични наблюдатели и от фенове на други отбори.
С напредването на сезона тезата за "скучния Арсенал" набира скорост, тъй като тимът продължава да води във Висшата лига и е все по-вероятно да се пребори за първа шампионска титла от над две десетилетия насам.
По традиция, срещу всеки лидер се търси някакъв контрааргумент - нещо, което да омаловажи очертаващия се успех. И в случая на Арсенал, това е очевидната липса на спектакъл в много от мачовете на "артилеристите".
Бившият халф на Манчестър Юнайтед Пол Скоулс дори стигна дотам да заяви, че Арсенал ще е най-скучният отбор, печелил някога Висшата лига.
Никой не може да казва на Скоулс и на останалите критици как да гледат на футбола и какви мнения да дават. Красотата е нещо субективно, включително и когато става въпрос за футбол.
Всеки има право да харесва или да не харесва Арсенал и не може да се отрече, че в двубоите на "топчиите" често липсват вълнуващ развой и спиращи дъха обрати.
Рядко можем да кажем и че играчите на Артета са показали някаква свръхатрактивна игра в нападение. Затова злите езици не пропускат да натякват - Артета е юноша на Барселона и възпитаник на Пеп Гуардиола, но въпреки това печели отегчителни мачове, решени от някое статично положение.
Негативни оценки за качеството, което предлага Арсенал, могат да бъдат дадени и след снощното 1:1 срещу Брентфорд.
Това се оказа един от най-трудните мачове за лидера в досегашния шампионат и Брентфорд спокойно можеше да спечели, защото създаде повече на брой качествени положения.
Арсенал поведе в резултата, но после допусна изравняване след дълъг тъч и до последните секунди беше отправил само един точен удар.
Със сигурност показаният футбол в тази среща не може да бъде определен като шампионско представяне, а Арсенал остави зад гърба си и други такива мачове - макар в повечето случаи да измъкваше от тях точка или три.
Но означава ли това, че упреците към "артилеристите" са основателни?
Истината е, че Артета не би имал против да може да покаже по-различен облик на състава.
Мениджърът ще се радва, ако Букайо Сака или Нони Мадуеке постоянно се надиграват един срещу един със съперниковия краен защитник и вдигат публиката на крака със своята скорост и техника.
Артета не би спирал и Мартин Йодегор, ако плеймейкърът има възможност да нахлува в големи празни пространства в центъра и да разгръща впечатляващия си арсенал от пасове.
Хубаво би било и Габриел Мартинели да дебне зад защитата на опонента, да чака извеждащи пасове и да бележи покрай вратарите.
Но причината тези неща да се случват сравнително рядко е, че противниците на Арсенал разбираемо не ги позволяват.
Всъщност почти всеки отбор, изправен срещу лондончани, е наясно, че не може да си позволи да се надиграва с тях и трябва да постави почти всеки полеви играч зад топката, да затваря пространствата и по възможност да убива темпото на игра.
През последните три сезона Арсенал е отборът от Премиър лийг, който най-много пъти се е изправял срещу т. нар. нисък блок. Останалите са наясно, че ще затруднят Артета, ако не се надиграват открито, а се съсредоточат върху отбраната.
Знаково е, че дори Манчестър Сити на Гуардиола реши да подходи по-предпазливо срещу този Арсенал.
Когато двата отбора се срещнаха през септември, Сити възприе изчаквателна тактика и държеше топката само през 33% от времето - антирекорд за цялата треньорска кариера на Пеп.
В Шампионската лига е по-различно и там Арсенал не само спечели всичките си мачове до момента, но и вкара повече голове от всеки друг и предложи изключително приятен за гледане футбол.
Но това беше възможно, защото отсреща бяха противници с повече склонност да атакуват и да се надиграват.
Конкретно сблъсъците с Байерн Мюнхен и Интер, лидерите в Бундеслигата и Серия "А", бяха особено атрактивни, включително за неутрална публика.
За съжаление на желаещите повече спектакъл, случилото се в тези мачове показа още по-ясно защо на местно ниво малцина подхождат смело срещу Арсенал.
Байерн и Интер опитаха да пресират високо, да изнасят постепенно топката и цялостно да останат верни на обичайния си стил, но бяха надиграни и победени с 3:1.
Трябва ли да се учудваме, че в такъв случай Уулвърхемптън и Уест Хем се стремят да играят затворено и да превърнат срещата с Арсенал във физическа битка?
Най-директно казано, противниците на "топчиите" предпочитат скучни мачове, защото интересните мачове най-вероятно биха завършили с комфортна победа за фаворита.
Не можем да не признаем, че Брентфорд свърши по-добра работа в това отношение от почти всички останали и успяваше да затваря пространствата, като същевременно оставаше опасен в предни позиции.
Но приоритет №1 отново беше да бъде неутрализиран Арсенал и тактиката произведе един неособено красив мач.
В такъв контекст трябва да разглеждаме и завидната успеваемост на "артилеристите" при статични положения.
Играчите на Артета често бележат в тези ситуации не само защото са майстори в тях, а и защото прекарват мачовете близо до вратата на съперника и си печелят доста корнери и свободни удари.
Арсенал е втори в лигата по изпълнени корнери след Нюкасъл и вкарва средно по веднъж на всеки 11 ъглови удара.
Статичните положения са начин отборът да се справя с противници, които са се прибрали в глуха защита и целят максимално дълго да запазят нулевото равенство.
Когато не можеш да преодолееш сгъстена защита от игра, стандартните ситуации могат да ти спечелят мачове и цели шампионати.
А Арсенал успява да измъква точки и когато представянето в нападение не върви - което е основна причина да води в таблицата с 4 точки пред Манчестър Сити.
Артета обича да контролира случващото се на терена и не иска да оставя двубоите да се превръщат в хаос, какъвто властваше в последните години при Арсен Венгер и после при Унай Емери.
Настоящият Арсенал не е спиращ дъха контраатакуващ отбор като например Ливърпул на Юрген Клоп, защото за Артета основата е контролът над важните зони и над топката.
Мениджърът понякога се увлича твърде много в търсене на този контрол и играта в нападение страда. Но да си мислим, че той целенасочено прави мачовете скучни е фундаментално неразбиране на философията му.
За да се превърне един мач в невероятно шоу, обикновено е необходимо и двата отбора да атакуват.
А в повечето мачове на Арсенал го прави само единият.
Но това нито е проблем на "артилеристите", нито е по тяхна вина. И няма да има никакво значение, ако в края на сезона те триумфират с шампионския трофей.
Тогава пак ще са трън в очите на критиците, но мачове като този с Брентфорд ще бъдат разглеждани единствено като важни стъпки по пътя към голямата цел.
