Бившият защитник на Челси Майкъл Дюбъри разкри, че е имал здравословен проблем, който е останал скрит за феновете по време на финала за Купата на носителите на купи през 1998 година. Бранителят помогна на "сините" да спечелят отличието, въпреки че лявата му страна е била парализирана няколко дни преди големия мач.
Челси надвива Щутгарт с 1:0, но за Дюбъри триумфът е белязан от лична битка срещу плашещо физическо състояние. Той е трябвало да се подготви за срещата, знаейки, че има парализа на Бел - състояние, което предизвиква внезапно отслабване на мускулите или парализа на лицевите мускули.
Докато неговите съотборници се подготвяли за един от най-големите мачове в кариерата си, той е бил вкъщи и не е знаел дали някога ще играе отново.
"Това беше едно от най-ужасните неща, но тази диагноза ме направи по-силен и ме изгради като човек. Страдах, но малцина знаеха, защото не съм разказвал тази си история.
Тогава беше различно. Бях на 20-21 и две седмици преди КНК имах парализа на Бел. Хората не знаят какво е това, но накратко е мини удар. Лицето ти просто се свлича. Някой ми каза да погледна лицето си, а аз помислих, че се шегуват.
Отидох до тоалетната и не можех да помръдна лицето си. Обадих се на лекаря на Челси, качих се в колата и отидох да ме види лекар.
Интересуваше ме само кога ще изчезне, защото след две седмици трябваше да играя на финала. Те ми казаха, че може да се оправя след две седмици, два месеца или две години.
В главата ми беше само, че не трябва това да ме притеснява; не исках да съм слабото звено. Дзола вкара, а аз винаги ще помня този момент. Когато видя снимки от финала, виждам борба, устойчивост. Това е едно от най-големите ми постижения - трудност, която съм преминал.
Да имам парализа на Бел и да играя в голям финал, който да спечеля, е най-голямото постижение в живота ми."
Дюбъри напуска Челси през 1999 година, а след това играе за Лийдс, Стоук Сити, Рединг, Уикъмб, Сейнт Джонстън и Оксфорд Юнайтед.
