Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Футболистите са стадо - бради, татуировки и т.н. Зависимостта им към сънотворните обаче е притеснителна

Майк Финикс не може да си спомни как Пол Кардън го изпраща да загрява. Нито как мениджърът на Саутпорт го пуска в игра срещу Кидърминстър през октомври 2015 г. Той наистина не може да си спомни, че треньорът му го сменя след 10 минути футбол като резерва. Никакъв спомен от позорната двойна смяна.

Но Майк има спомени от предишната вечер, в която за пореден път е измъчван от безсъние. "Взех няколко от тези таблетки и завесата падна." Останалата част от уикенда му е бяло петно.

Финикс си спомня как подписва с Барнзли година по-рано от Телфорд Юнайтед и че единият му от двата мача за клуба е срещу МК Донс, в който е натоварен с отговорността да пази Деле Али. Спомня си голяма част от онзи ужасен период - как се бори с мъката след смъртта на близък роднина и с болестта на Крон - възпалително заболяване на червата, което крие от съотборниците си и мениджъра. Спомня си неудобството да се стиска по време на дългите пътувания за гостуванията, докато му се удаде отново възможност да ползва тоалетна. Спомня си и опънатите си до крайност нерви заради притесненията за здравето си.

Но Финикс не си спомня как пътува с клубния автобус по М6 до Кидърминстър, защото не успява да стигне за сбора на тима в уречения час. "Спах непробудно и се събудих чак по обяд." Наистина не си спомня и разговора си с бившата си приятелка, която убеждава да го закара на северозапад с малкия му Ford Ka въпреки напредналата ѝ бременност. Това пътуване му струвало цяло състояние, тъй като бившето му гадже го стоварила на стадиона и отишла на шопинг в близкия мол. С неговата кредитна карта, разбира се.

Има смътен спомен как му звъни телефонът. Кардън. "Ще дойде, тренер... Пътувам." Това е точно преди картината да изчезне отново. Не си спомня как пътуват в аварийната лента на магистралата само два часа преди началото на мача. Нито пък срещата си с фенове на Саутпорт на бензиностанция, които го питат: "Какво става, човече? Сигурени ли си, че си добре?".

Финикс смътно си спомня някои епизоди от срещата. "Бях 10 метра в засада и вдигах ръце да ми подадат. Не знаех какво правя. Какво имаше в тези хапчета?".

Тогавашната му приятелка го прибира у дома вечерта и той прекарва в сън остатъка от  уикенда. Буди се в понеделник. "Бях свеж като маргаритка. Но след това бях върнат обратно в Барнзли. Мениджърът Лий Джонсън ми звънна и ми каза: "Майкъл, какво си направил?". Казах му: "Не знам, шефе." Не му казах истината."

Финикс успява да се самоиронизира, когато разказва тази история в подкаста "I Had Trials Once" през лятото на 2019 г., но тонът му рязко се променя, докато подробно описва какво се е случило нататък в кариерата му.

След като се извинява официално на Саутпорт, от клуба му разрешават да приключи наема си, преди да подпише за постоянно. Задържа се две години, след което играе в Салфорд Сити. През 2018 г. обаче - само на 29 - кариерата му на практика приключва по време на нов период в Саутпорт. Спрян е от UKAD (Антидопинговата агенция на Обединеното кралство) от "всякаква футболна дейност" за четири години заради употребата на стероиди и кокаин.

Финикс констатира, че нуждите му от сънотворни, които са законни, и стероидите, които не са, по същество били доста близки. Смятал, че те ще му помогнат да се справи в тихата си борба с безпокойството, породено от здравословните му грижи. Категорично отрича да ги е приемал, за да подобри представянето си на терена.

Майк Финикс по време на 10-те си минути на терена срещу Кидърминстър.
Майк Финикс по време на 10-те си минути на терена срещу Кидърминстър.

The Athletic обаче започна собствено разследване, резултатите от които са доста обезпокоителни.

Оказва се, че футболът е пристрастен към приспивателните, а медицински експерти твърдят, че десетки играчи не са в състояние да изпълняват задълженията си без тях. Разбирайте - да играят. Но в същото време състезателите изобщо не са наясно с риска, който крие употребата им.

"Това е болест, която тихомълком се разпространява във футбола", казва известен лекар, пожелал анонимност, и добавя, че "никой дори не се опитва да започне процеса на овладяване" на тази болест. Той казва, че сънотворните са също толкова опасни за здравето, колкото и някои забранени лекарства, ако се злоупотребява с тях. "А много от футболистите правят точно това", категоричен е той.

The Athletic разкрива следното:

  • Играчите на всяко професионално ниво на Острова използват лоразепам, темазепам и диазепам - лекарства с рецепта, към които се развива зависимост и са свързвани с появата на деменция.
  • Някои играчи пренебрегват съветите на клубните си лекари и продължават да се лекуват без надзор.
  • Част от футболистите споделят, че прибягват до медикаментите заради натоварената програма.
  • Лекарствата се използват за лечение на тревожност, както и безсъние, свързано с нарастващия брой вечерни срещи и пътувания на дълги разстояния.
  • Играчите изобщо не са наясно с опасностите, свързани с употребата на успокоителни.
  • Поне един футболист от всеки клуб от Висшата лига е пропускал срещи заради зависимостта си към подобни медикаменти.

"Това не е персонален футболен проблем", казва опитен лекар, преминал през Премиършип, и заемал множество медицински ръководни позиции в спорта. Той подчертава, че сънят и храненето са съществени елементи от възстановяването на всеки спортист и имат далеч по-голямо значение от технологиите като компресионни чорапи или басейни за хидротерапия.

Той обаче смята, че футболът е така устроен, че не се дава възможност на играчите да се наспиват пълноценно.

Факт е, че вечерните мачове в календара са с 30% повече спрямо тези преди десетилетие. Нараснала е и употребата на кофеинови стимуланти преди тренировки и официални срещи. Отчетете и цялото напрежение около двубоите - преди, по време и след тях - и получавате цялата картина.

Преди десетилетие платформи като Twitter не бяха толкова широко разпространени, а днес още в съблекалнята играчите посягат към телефоните си, за да разберат как се оценява представянето им от анализаторите и феновете. А понякога критиките са жестоки и заровени под бремето на всичко останало, са всичко друго, но не и приятел на добрия сън.

Затова се прибягва до таблетките. Лекарствата обаче по-скоро пречат на установения режим на сън, отколкото да го успокоят и възстановят, а най-ефикасните медикаменти са и тези, които водят до най-силно пристрастяване.

Проблемът се наслагва и е все по-трудно за младите да игнорират наложената култура. Те са научени да следват модела на "старите кучета", което води до огромни рискове за здравето им дори без да го осъзнават.

Ръгби отдавна води борба срещу употребата на болкоуспокояващи от играчите, а във футбола се повежда война срещу сънотворните, след като редица специалисти са единодушни, че от тях няма никаква полза, но за съжаление стават все по-популярни.

Най-общо хапчетата за сън са вредни по три причини:

- заради "махмурлийския ефект", който просто избутва основните проблеми за следващия или по-следващия ден.

- заради невъзможността на играча да функционира както при нормални обстоятелства.

- заради това, че са силно пристрастяващи.

Истории за това как звезди на английския футбол молят клубните лекари да им изписват рецепти за диазепам има още от 40-те и 50-те години на миналия век. Успокоителното е известно като "щастливото/веселото хапче" и е много популярно сред хората, които искат да забравят ужаса на войната.

"Проблемите обаче се появяват много скоро - казва медицински експерт. - Играчите стават все по-тревожни и докато се усетят, вече са приели 3-4 таблетки седмично. И бързо-бързо идва моментът, в който не могат да се справят без тях."

Затова лекарите във футбола са поставени пред трудно изпитание.

Първоначално се опитват да възстановят играч със затруднения от гореописаните без да му изписват рецепта. Но става трудно, когато дойде някоя звезда и настоява за медикамент на базата на опита на съотборник или колега, който твърди, че лекарствата са му помогнали.

Медиците отговарят пред съответните органи за предписанието на лекарства, а не пред техните работодатели във футбола, но ако откажат, рискуват играчът да се обърне към мениджъра или ръководството. Което може да доведе до уволнението им.

"Можете да опитате да проведете дълъг разговор с футболиста, но в девет от 10 пъти те продължават да настояват. Рискът е да отидат при треньора и да се оплачат, че не получават необходимата подкрепа. Или дори още по-лошото - да си набавят успокоително от друго място и да се лекуват без никакъв надзор", обяснява източник на The Athletic.

Все повече футболни хора предупреждават за надвисналия риск и слагат зависимостта към седативите на една везна с опасността от пристрастяването към наркотиците, алкохола и хазарта.

Професионалист от Футболната лига, който в миналото е използвал лоразепам, признава, че много бързо е развил зависимост: "Първоначално се събуждаш и се чувстваш чудесно. Но това е замитане под килима и с течение на времето се размекваш като ла*но. И ако си тревожен колкото мен, няма оправия. Просто замаскираш нещата до следващия път."

Опита си споделя и треньор от Футболната лига. "Будех се посред нощ и си мислех за работата. И така в продължение на дни, което започна да се отразява на качеството ми на живот, както и на самата работа. Затова реших да намеря решение", разказва той.

Отива на лекар, който му предписва зопиклон, друго успокоително, което е една идея по-малко пристрастяващо от диазепам и лоразепам. Обикновено се приема от две до четири седмици, тъй като тялото привиква бързо към него и ефектът му се губи.

Честите нежелани реакции включват метален вкус или сухота в устата и сънливост през деня. Силно препоръчително е да се избягва употребата на алкохол. Съчетаването им може да доведе до потъването в дълбок сън, който обаче е изключително нездравословен. Сериозните странични ефекти включват още загуба на памет, халюцинации, неориентираност и депресия.

Въпросният мениджърът казва, че зопиклонът му действал почти незабавно. Но след година-година и половина осъзнал, че е тотално пристрастен.

"Няколко дни след всяко хапче започнах да се чувствам муден. Умът ми не беше толкова остър, колкото исках да бъде. Спрях ги, но умората не помагаше да заспя. Започнах ги отново - повече от преди. Понякога по две или три на седмица. Това беше порочен кръг. Трябваше да се измъкна от него."

Треньорът казва, че има поне двама играчи в отбора си, които "са на тях през цялото време". Съвсем не е сигурен, че са им предписани от лекар, но смята, че понякога употребата им се отразява на представянето им. Отново използва думата "мудни".

Неведнъж се е опитвал да ги убеди да спрат лекарствата, но съветите му "влизат през едното ухо и излизат през другото". Наблюденията му са, че най-често хапчетата се вземат в хотелските стаи преди гостуванията. "Сънят е невероятно важен за спортистите. Ако нямат продължителен и здрав сън, се появяват проблемите. Играчите са като овце. Ако някой започне да си реже чорапите, и други ще го последват. Същото е и с брадите, татуировките и т.н. Не много ще се запитат дали това е правилното нещо и какъв ще е ефектът, особено в дългосрочен план."

Наставникът споделя, че мястото, до което го отвеждали хапчетата, било "по-тъмно и зловещо" от това, което го накарало да прибегне до тях. Обърнал се към специалисти, проявил и самоинициатива, за да се отърси от досадния проблем.

Сега, когато се сблъска отново с него, слуша успокояваща музика или си пуска футболни подкасти. Овладял е и техника за самохипноза, която понякога го връща към съня след само 20 секунди.

"Сънотворните са най-лесният вариант, но не са дългосрочно решение - казва той. - Необходимо е време, за да осъзнаете това. Вече остарявам и съм по-наясно с опасностите за здравето. Играчите са по-нетърпеливи, когато опре до това да разберат кое е наистина най-доброто за тях. Притеснявам се, че могат да развият зависимост, която да съсипе кариерите им. Пристрастяването е напаст. "

Най-четените