Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ливърпул едва не го погуби: Дрога, алкохол и къси поли

През сезон 2002/03 Аякс бе пълен с играчи, които се превърнаха в суперзвезди из целия континент. Но Ван дер Мейде никога не успя да докосне върховете, към които се бе устремил, уловен в задушаващата примка на алкохола и наркотиците.
На 24 и на гърба на най-добрия си сезон за Аякс, през 2003-а Анди подписа с Интер за около 8 млн. евро. Специалистите вярваха, че това е големият му шанс да материализира потенциала си, но грешаха.
В Евертън холандецът удари житейското дъно. Не играеше заради контузии, а когато го освободиха, посегна към наркотиците.

Това го знае всяко хлапе - школата на Аякс е една от най-добрите в света, а амстердамци са най-славният клуб от всички холандски грандове.

Понесени от силата на своите юноши, аяксите се радваха на поредния си плодотворен период в средата на миналото десетилетие под ръководството на Роналд Куман.

Златан Ибрахимович и отгледаните от клуба Рафаел ван дер Ваарт и Уесли Снайдер бяха част от една от най-безкомпромисните формации на клуба от победителите в Шампионската лига през 1995-а.

През сезон 2002/03 Аякс бе пълен с играчи, които се превърнаха в суперзвезди из целия континент.

Но един от тях никога не успя да докосне върховете, към които се бе устремил, уловен в задушаващата примка на алкохола и наркотиците.

Анди ван дер Мейде беше класическо крило, което се отличаваше с изкусен дрибъл и с непреодолимо желание да се врязва по фланга, след което да доставя перфектни топки към съотборниците си. Както може да се очаква от юноша на Аякс, Анди блестеше с техниката си и съвсем обяснимо беше сравняван с Луиш Фиго.

В периода 2000-2003-а бе сред големите звезди на амстердамци, а през 2002-ра бе с основен принос за златния дубъл на тима - титла и Купа на Холандия. Представянето му за Аякс му осигури повиквателна за националния отбор, а още в дебюта си се разписа във вратата на САЩ.

Подобно на съотборника си Златан Ибрахимович, светът бе в краката му, въпреки че контрастът в развитието на кариерите им след това беше огромен.

На 24 и на гърба на най-добрия си сезон за Аякс, през 2003-а Анди подписа с Интер за около 8 млн. евро. Специалистите вярваха, че това е големият му шанс да материализира потенциала си, но грешаха.

Той вече не бе любимецът на феновете, както бе свикнал в Амстердам, а новобранецът в компанията на световни звезди като Кристиан Виери, Деян Станкович, Фабио Канаваро и останалите.

Ван дер Мейде бе всичко друго, но не и основен играч за "нерадзурите" и за две години записа едва 32 шампионатни мача.

Така през 2005-а реши да си тръгне от Милано, а Евертън плати скромните 2 млн. паунда за подписа му.

Докато Анди се мъчеше в Серия "А", "карамелите" бяха пробили до топ 4 и място в квалификациите на Шампионската лига за сметка на градския съперник Ливърпул. През лятото мениджърът Дейвид Мойс пък търсеше подходящите играчи, с които да подсили отбора за предстоящата еврокампания.

На "Гудисън" пристигнаха Пер Колдруп, Нуно Валенте и Фил Невил, а от Ван дер Мейде се очакваше да съживи халфовата линия и да е в услуга на мощния нападател Джеймс Бийти. По това време и Монако проявява интерес към холандеца, но той е изкушен от парите на Висшата лига. "Предложиха ми 37 хил. евро на седмица, което беше двойно повече от това, което получавах в Италия", пише той в автобиографичната си книга.

Анди е сред най-добре платените играчи в съблекалнята на Евертън но игровите му минути са твърде малко заради контузия. Той пристига с травма в слабините и прави дебюта си за отбора едва през октомври, когато влиза като резерва срещу Мидълзбро.

Но под прикритието на контузията проблемите му са много по-сериозни.

Те се появяват в началото на втората му година в Интер, когато осъзнава, че е ненужен в състава на "нерадзурите" и започва системно да злоупотребява с алкохол. "Преди това изобщо не излизах в Италия, но когато проумях, че повече няма да играя, бягството от реалността бе да отида някъде и да се напия. Не мислех за футбол и бях ужасно депресиран. Също така често залагах и пилеех парите си", разказва Анди.

В Англия положението му съвсем не се подобрява, а увеличението на заплатата му само стимулира още повече алкохолните му навици. "Купих си Ferrari и първата ми спирка бе Newz Bar - едно от най-известните места в Ливърпул. След няколко часово наливане се отправих към най-близкия стриптийз клуб. Да си футболист на Евертън и да пиеш в такъв бар в центъра на Ливърпул не е много умно, но изпитвах силен копнеж да съм сред голи жени."

Честите визити на клубовете на Ливърпул довеждат до афера със стрийптизьорката Лиза и край на брака му.

Животът на Анди на терена никак не е по-добър. През януари 2006-а, преди мач с Манчестър Юнайтед, се контузва отново и отсъства още половин година.

"Излизах по заведенията и не мислех за проблемите си. Можех да правя, каквото си поискам. Разполагах с много пари и можех да си купя всичко, което пожелая и да си взема колкото момичета си наумя. Беше много лесно, но по този начин излизаш от релси, защото не се ограничаваш от нищо. Шляеш се и пиеш, без да мислиш за реалността."

Много бързо проблемите му стават непреодолими - разногласията с мениджъра Дейвид Мойс, здравословното състояние на дъщеря му и алкохолизмът го съсипват. Развива инсомния и краде приспивателни от офиса на клубния лекар на Евертън. Лекува безсънието с убийствени коктейли от хапчета и алкохол, към който е пристрастен. Футболът е тотално на заден план, но все още не е достигнал дъното.

Това се случва след като е освободен от Евертън през 2009-а и животът му потъва до най-ниската си точка. Остава да живее в Ливърпул, а към алкохолното си ежедневие прибавя и наркотици - предимно кокаин.

Депресията се усилва, а в един момент Анди започва да се страхува, че с този начин на живот рискува да се самоубие.

"Взимах кокаин и пиех 7 дни в седмицата. Нямаше никакъв шанс да се концентрирам върху футбола или върху нещо друго. Ливърпул е опасно място, ако не знаeш как да се контролираш. Осъзнах, че този град може да ме убие. Трябваше да го напусна."

Ван дер Мейде си тръгва от Англия, но така и не успява да възроди кариерата си. Преминава неуспешни проби в ПСВ Айндховен и през 2011-а окончателно се отказва от футбола.

7 години по-късно вече е чист от алкохола и наркотиците и иска да предпази младите звезди от това да тръгнат по неговия път.

"В един момент бях сравняван с Луиш Фиго, а в следващия всичко се срути. Това е урок, който искам да предам на сегашните играчи, които да не повтарят грешките, които направих аз."

През 2013-а холандско електронно издание разпространи съобщения на гласовата поща на Ройстон Дренте, оставени му от Ван дер Мейде, след като стана ясно, че бранителят ще премине от Реал Мадрид в Евертън.

"Ливърпул е пълен с изкушения за хора като нас. Преди да се осъзнаеш, ще се озовеш в нощните клубове. Bacardi-то се лее из ведро, а върху кокаина можеш да караш ски. А жените, Ройстон... Жените, човече! Тези британки с техните къси поли..."

Кариерата на Ван дер Мейде може и да не се разви както тези на бившите му съотборници в Аякс, но най-важното е, че успя да стъпи на крака и през 2012-а записа треньорските курсове на УЕФА, за да си проправи пътя към завръщането във футбола.

Като наставник Анди ще е в най-добрата позиция да споделя опита си и да предпази следващите поколения от това да пропилеят таланта си, както го пропиля самият той.

Защото наистина е много тъжно да те смятат за едно от най-добрите крила в Европа, но вместо на топката, да заложиш на алкохола, наркотиците и късите поли на жените в стриптийз баровете.

Най-четените