Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той беше Ален Делон на футбола, но свърши като самотник с разбит череп на пътя

Полузащитникът на Торпедо Москва Валерий Воронин на два пъти е признат за най-добър футболист на СССР и е включван в символични идеални отбори на света и Европа.

През 60-те години запалянковците се възхищават не само на играта му, но и на очарователния му външен вид. Наричат го Ален Делон на съветския футбол и е добре приет на всяко голямо светско събитие.

Известният режисьор Марлен Хуциев мечтае да го снима в главната роля в свой филм, а британската кралица Елизабет II публично прави подарък на съветския играч.

Но една катастрофа слага край на футболната му кариера и съсипва живота му.

***

Валерий Воронин е роден две години преди началото на войната (1939-а) в семейството на управител на книжарница. Израства в бохемското селище Переделкино. Увлича се по литературата и музиката и учи чужди езици. Но най-голямата му страст е футболът. На 10 години той започва да играе за детския отбор на завода "Каучук" и още оттогава се ражда мечтата да стане футболист.

Когато Воронин е на 16 години, баща му се обръща към фронтовия си приятел Константин Бесков, който отскоро оглавява Торпедо, с молба да го пробват в школата на московския клуб. Бесков оценява качествата на Валерий и го вкарва в дубъла на отбора. С отлична техника и физически здрав, Воронин дебютира за първия отбор на торпедовци на 19-годишна възраст през 1958 г., а два сезона по-късно става шампион на СССР и печели Купата на страната.

Халфът получава повиквателна за националния отбор и участва на световното първенство в Чили през 1962-ра. Съветският тим стига до четвъртфиналите, където е отстранен от домакините, но Воронин става голямото откритие на турнира. За представянето си 23-годишният полузащитник е включен в символичния световен отбор, почти изцяло съставен от бразилски звезди.

Две години по-късно Воронин, вече със статута на един от лидерите на Сборная, отива на европейското първенство. Тимът на СССР става вицешампион, а той е избран за съветски футболист на годината и е включен в десетката на най-силните играчи на турнира. Заедно с Лев Яшин е поканен в отбора на Европа за благотворителен мач, в който играе рамо до рамо с Боби Чарлтън, Еузебио и други звезди на континента.

Наред с футболната слава той се прочува и като един от секссимволите на съветския спорт. Извън терена стилът му е безупречен - елегантен костюм, бяла риза и задължително с вратовръзка.

"Валерий Воронин беше Ален Делон на нашия футбол, но по-добър от него, защото за разлика от французина, той имаше силни и стройни крака", разказва писателят Александър Петров.

Осъзнавайки своята привлекателност, Воронин демонстрира огромно самочувствие в общуването си с жените. Опитва се дори да завладее сърцето на София Лорен.

Когато актрисата пристига за Московския филмов фестивал, я чака на летището. Охраната обаче не му позволява да стигне до нея. След това негови познати му уреждат среща с италианката. Футболистът я чака в един от известните московски барове до зори, но тя така и не се появява.

Неудачата със София Лорен го кара да се насочи към други представителки на нежния пол и Воронин се жени за Валентина Птицина, солистка на ансамбъл "Берьозка".

Двойката е една от най-популярните в Съюза по онова време, а заради известността и външния му вид, режисьорът Марлен Хуциев предлага на футболиста главната роля във филма "Юлски дъжд".

Творецът се нуждае от герой с външен вид, нетипичен за съветски човек, а Воронин му се струва идеалният кандидат, тъй като при първата им среща го мисли за чужденец.

Режисьорът почти убеждава играча да участва във филма, като му обещава да се разбере с треньорите му и да отсъства от заниманията, когато това се налага. Воронин обаче се притеснява, че ще загуби формата си и отказва. Обещава на Хуциев, че ще сбъдне мечтата му, когато приключи с футбола, въпреки че плановете му са да се пробва преди всичко като журналист, а не като актьор. Притежава богата обща култура и познания не само в сферата на спорта. Справя се отлично и с езиците.

Защитникът на Торпедо и националния отбор на СССР Виктор Шустиков разказва, че Валерий постоянно четял книги на английски и веднъж дори заместил преводач на турнир във Великобритания.

Върхът в кариерата на Воронин е световното първенство през 1966 г. в Англия. На този турнир националният отбор на СССР заема четвърто място, а Валерий е единственият играч на Сборная, който е включен в идеалния тим на шампионата на планетата. Британската кралица Елизабет II го нарича "най-елегантният играч на първенството" и му подарява сервиз за чай.

По време на мондиала Воронин се запознава с Ади Даслер, основател на компанията Adidas, който е огромен почитател на съветския играч, и го прави първото лице на марката в СССР.

Това определено е по вкуса на Валерий.

Бившият му съотборник в националния тим Владимир Пономарьов твърди, че е бил много суетен даже и на тренировките. "Валерка винаги внимателно подбираше екипите си и искаше да е "по-така". Веднъж дори излезе на терена с различни бутонки - едната обувка беше Puma, а другата - Adidas."

През юли 1965 г. Пеле пристига в Москва за участие в приятелски мач между националните отбори на СССР и Бразилия. Воронин иска да си спечели световно внимание и да засенчи бразилския Крал. "Останете си у дома, няма какво да видите от него на стадиона, ще го обезлича", казва Валерий на близките си. Но доста греши. "Селесао" бие с 3:0, а два от головете са дело на Пеле. "Той няма равен, трябва да му забранят да играе", признава разочарованият руснак след двубоя.

В следващите месеци се говори за интерес към него от страна на испански и италиански клубове. Самият той копнее за Реал, но властите категорично забраняват на Торпедо да води преговори с отбори от капиталистическия свят.

Постепенно Воронин започва да потъва в депресия, тъй като вече смята съветското първенство за твърде "ниска топка" за него.

"Той принадлежи към типа спортисти, които не могат да разгърнат себе си в обстановка като съветската", пише за играча немското списание "Kicker".

"Трагедията на Валерий се изразяваше в това, че той беше способен на много, но не можеше да се изяви с пълния си блясък. Ако Воронин се беше родил 25 години по-късно, с изключителния си ум той със сигурност щеше да стане голям бизнесмен или политик", казва бившият му съотборник в Сборная Виктор Шустиков.

Той се пристрастява към чашката и футболът остава на втори план. Понякога идва пиян на тренировка и е в постоянен конфликт с треньорите си.

След поредното му своеволие,  селекционерът на националния отбор Михаил Якушин го гони от тренировъчен лагер в Подмосковието.

Воронин си тръгва за къщи с кола, но заспива зад волана. Навлиза в насрещното платно и се сблъсква челно с автокран.

29-годишният футболист на три пъти изпада в кома, но успява да изиграе смъртта. Лицето му обаче е покрито с огромни белези, които съсипват още повече психиката му. Срамува се и изпитва неудобство, а когато разговаря, прикрива част от главата си с ръце. Франц Бекенбауер предлага да съдейства за пластична операцията на футболиста в Германия, но съветските власти не пускат Воронин зад граница.

Той прави опит за завръщане във футбола и изиграва няколко мача за Торпедо, но е бледо копие на себе си. Последният му двубой обаче остава паметен - през 1969-а вкарва на Лев Яшин в московско дерби с Динамо.

След като завършва футболната си кариера, Воронин наистина се пробва в спортната журналистика, но не постига успех. Не му се получава и като треньор, а мечтите за кариера в международните отношения или киното също угасват. За капак съпругата му го напусна и осъзнава, че славните години са далеч зад него.

Преживява от заплатата като инструктор по физическо възпитание в завод и подаяния от приятели. Сключва втори брак със скромна трудова жена, която се опитва да го откаже от алкохола, но напразно.

15 години след като приключва с футбола, през 1984-та, тялото на Валерий Воронин е намерено в канавка край "Варшавско шосе" с разцепен череп.

Убиецът така и не е открит, а делото отдавна е замразено. За смъртта на съветския Ален Делон на футбола не съобщава нито един спортен вестник...

Най-четените