В някой друг живот, Джеймс Трафорд щеше да се завърне емоционално срещу Манчестър Сити, носейки екипа на Бърнли.
Вместо това, той ще гледа мача от пейката, стискайки палци Донарума да запази мрежата си суха.
Трафорд бе един от най-добрите вратари на пазара през изминалото лято, очаквайки да замени Едерсон под рамката на вратата на "гражданите". Вместо това, той трябва да си съперничи с един от най-добрите в света на този пост, надявайки се да играе за ФА Къп или Карабао.
Решението на Трафорд бе лошо, но дали се нарежда в следващата ни класация, можете сами да прецените.
Гризман от Атлетико в Барселона
Антоан Гризман предизвика истинска драма през 2018-та, след като пусна филм защо е отказал да премина в Барселона. Много шум за нищо, защото след само 12 месеца, той облече екипа на каталунците.
Това вбеси шефовете и феновете на столичани, но те поне взеха 120 милиона евро за правата му, което някак си смекчи обидата.
От другата страна, Гризман така и не успя да намери общ език с Меси и компания. Той отбеляза едва 9 гола през първата си кампания. Суарес напусна в посока Атлетико и спечели титлата с тях.
Гризман също си стегна куфарите от "Камп Ноу" след два сезона, в които не спечели нито титлата, нито Шампионската лига.
Алваро Мората от Ювентус в Реал Мадрид
Испанецът избра Ювентус, след като напусна "кралете" през 2014-та. Той даде своето на "Старата госпожа", а Реал активира клауза, която им позволи да си го върне.
Мората нямаше как да откаже да се завърне в Мадрид, но конкуренцията в предни позиции не беше по силите му. Играчи като Бейл, Роналдо и Бензема бяха в пика на кариерите си, което изпрати испанеца на пейката в поечето мачове.
Реал спечели Ла Лига и Шампионската лига, а Мората отбеляза 18 гола, но така и не се превърна в първи избор за Зинедин Зидан, след като започна едва в 14 мача в първенството и само един в Европа.
Мората напусна Мадрид, за да премине в Челси, което се оказа още по-голям неуспех. Сега той е в Комо - седмия му клуб и общо десети в кариерата, а никъде не се е задържал за повече от две години.
Калвин Филипс
Трансферът от Лийдс в Сити изглеждаше логично през 2022-ра, когато той бе основна част от състава на Биелса и Англия.
Филипс обаче имаше труден старт на "Етихад", след като се контузи срещу Барселона и трябваше да се оперира. Гуардиола обяви, че се е върнал с наднормено тегло от Световното първенство и го остави на пейката в повечето срещи.
Филипс изкара период под наем в Ипсуич и Уест Хем, но формата му остана толкова лоша, че през изминалото лято вече нямаше кандидати за него и трябваше да остане при "гражданите", поне до зимата.
Пол Гаскойн от Нюкасъл в Тотнъм
Газа може и да направи някои чудеса в Тотнъм, но факта, че пренебрегна Юнайтед винаги ще остане един от големите футболни въпроси.
Той се отметна от дадената дума на Сър Алекс Фъргюсън и смени Нюкасъл за Тотнъм, които купиха кола за баща му и шезлонг за сестра му.
Кариерата на Газа е пример за самоунищожение в алкохол и контузии. Много хора предполагат, че ако беше избрал "червените дяволи" нещата щяха да са различни, но никога няма да разберем.
Роби Кийн от Тотнъм в Ливърпул
"Винаги съм бил фен на Ливърпул, когато бях дете в Дъблин винаги имах фланелка на тима с мен", заяви Кийн при представянето си на "Анфийлд през 2008-ма.
Кийн очакваше да си партнира с Торес на върха на атаката, но Рафа Бенитез прецени, че той трябва да играе като ляво крило.
Ирландецът така и не свикна с живота в Ливърпул, а и с позицията, която не беше неговата. Така, след само шест месеца той се завърна в Тотнъм срещу 12 милиона паунда, което означаваше 7 милиона загуба за "червените".
Том Бискоф от Хофенхайм в Байерн
Младежът е един от най-горещите млади таланти в Германия. Той изигра страхотни мачове с Хофенхайм, които му намериха място в националния отбор. След края на договора, логично отиде в Байерн, въпреки че можеше да избере всеки един отбор.
20-годишният талант все още не е започнал мач в Бундеслигата, въпреки че Компани няма голям избор. Кариерата му изглежда в застой, но има достатъчно време, за да обърне нещата и да попадне в състава на Германия за Световното първенство през 2026-та година.
