Голяма част от реакциите след равенството 1:1 между Арсенал и Манчестър Сити на "Емиратс" се съсредоточиха върху предпазливата тактика на домакините, като по някакъв начин се игнорира фактът, че именно гостите прибегнаха до "паркиране на автобуса", за да се опитат да измъкнат победа.
В крайна сметка нито един от двата отбора не заслужаваше трите точки и равенството изглеждаше справедливо, но представянето на възпитаниците на Пеп Гуардиола бе странно по няколко направления.
След разгромното 1:5 на същото място през февруари срещу далеч по-слаб отбор на Арсенал, може да се прости на Сити, че този път в Северен Лондон "гражданите" излязоха с дръпната ръчна спирачка. Ново тежко поражение можеше окончателно да сложи край на мечтите им за титлата.
За да го предотврати, Гуардиола заложи на изключително консервативен игрови план. А тъй като Микел Артета също бе избрал титулярен състав с прекалено уважителен подход към съперника, Сити се възползва да поведе след убийствена контраатака, завършена хладнокръвно от Ерлинг Холанд.
С напредването на мача обаче гостите се барикадираха и бяха наказани в самия край.
Сега възниква въпросът - накъде отива Сити? Дали е сериозен претендент за титлата или още тече процес на преустройство? Може ли Гуардиола отново да се преоткрие?
Рекордът на "Емиратс"
Колебливоно представяне на "гражданите" се потвърди и от статистиката. 32% владение на топката е най-ниският процент в историята на отбор, воден от Гуардиола.
На пресконференцията си след мача той заяви, че не е било съвсем умишлено Сити да изглеждат толкова пасивен, а по-скоро Арсенал го е принудил. "Трябва да отдадем заслуженото на съперника - каза Пеп. - Отборът ни е в преход. Казах, че не ми пука за резултатите - искам да виждам духа, да се наслаждаваме, а тактиката ще дойде после. Загубихме миналия сезон, сега трябваше да се възстановим. Исках топката да е по-близо до Рая, а не до Донарума."
Донарума и новият подход
Споменаването на Донарума не е никак случайно. Италианецът е отличен страж, но е пълна противоположност на предшественика си Едерсон - може би най-добрият вратар в света с топка в крака. Донарума обаче изпитва проблеми да играе с кълбото и това бе една от причините ПСЖ да се раздели с него, въпреки героичните му прояви по пътя към първата титла за клуба в Шампионска лига.
"Не искам Джиджи да прави това, което Едерсон правеше - те са различни", коментира Гуардиола при пристигането му.
С други думи, Сити вече не може да използва вратаря като допълнителен полеви играч, а това изисква адаптация.
Симптоматично е и желанието на Гуардиола да ползва технически ограничен играч като Абдукодир Хусанов на десния бек, макар че узбекът бе сред най-добрите на терена през първата част.
Отбор в процес на преход
Новата версия на Сити все още е в разработка - и по отношение на състава, и на стила си. Срещу Арсенал "гражданите" не позволиха много положения за домакините, но бяха наказани, когато звездите им инстинктивно опитаха да притиснат по-високо. Именно този контраатакуващ подход исторически е бил най-успешният срещу тях.
Още по-интересно е, че негативните ходове като изваждането на Холанд и подсилването на защитата до шестима играчи изненадаха дори самия норвежец. Въпросът е дали отборът изобщо вярва в подобна стратегия.
Сривът от миналия сезон
Миналата година отсъствието на Родри заради тежка контузия бе посочено като ключова причина за разпада на Сити, но трудно може да се обясни цялостен срив само с липсата на един играч. Тимът вече бе загубил и магията на Кевин де Бройне, навлязъл в залеза на кариерата си, а заместник така и не се намери.
Днес Сити изглежда далеч от позицията си на хегемон, какъвто беше. След равенството с Арсенал тимът на Пеп изостава с осем точки от лидера Ливърпул и не се вижда как може да се пребори с мърсисайдци.
Опасност от упадък в стил Моуриньо
Гуардиола несъмнено е един от най-великите треньори в историята, но никой не остава на върха вечно. Жозе Моуриньо е пример как стилът "победа на всяка цена" може да остарее и да се превърне в бреме. В епохата на доминация на атакуващия футбол, Сити не може да си позволи да следва този път.
За да се задържи на върха, Пеп трябва да продължи да се развива, но не чрез отстъпление към прагматизма, а чрез нова версия на своя атакуващ почерк.
